- Национална кампания "Лицето не е чернова" стартира в гимназиите от 21 април
- Сбъркани разкрасителни процедури водят до некроза на кожата
Все повече млади българки, дори ученички, обмислят или директно взимат решение да се подложат на козметични процедури без медицинска необходимост – уголемяване на устни, контуриране на лице, агресивни терапии при здрава кожа. За това предупреждават лекари от Българската асоциация на естетичните дерматолози (БАЕД). Става дума за ненужни интервенции, които могат да предизвикат усложнения и да доведат до дългосрочни проблеми, подчертават те. Наблюденията на специалистите са, че интересът на момичетата към различни разкрасителни процедури расте с наближаването на абитуриентските балове.
Същата тенденция е забелязана и от членове на асоциацията "Пациенти на естетичната медицина". "Силно сме притеснени от бума на незаконни естетични процедури сред младежите, особено сега, преди абитуриентските балове – коментира за "24 часа – 168 истории" председателят й Симона Александрова. - Под влияние на нереалистичните филтри в социалните мрежи много ученици търсят бързи и евтини корекции при хора без медицинско образование, в козметични или фризьорски салони. Това крие огромен риск от трайно обезобразяване".
Двете сдружения организират кампания "Лицето не е чернова", която ще обхване 10 гимназии в София. Беседите започват на 21 април. Целта е специалистите да се срещнат с младите момичета и да ги предупредят за опасностите. "Ще ги научим как да се предпазват – да правят ясна разлика между козметик и лекар, задължително да изискват паспорт на продукта и никога да не рискуват здравето си заради по-ниска цена – изброява Александрова.- Целта ни не е да ги съдим или да забраняваме, а да ги въоръжим с информация, за да взимат напълно осъзнати и безопасни решения."
Немалка част от момичетата в България се информират от социалните мрежи как една процедура трябва да се направи и какъв ще е ефектът от нея, поясняват дерматолозите. Това е една от причините за бума на козметичните процедури и за увеличаващия се брой усложнения. "Социалните мрежи създават илюзия, че външният вид може лесно и бързо да се "коригира", но истината е, че здравата кожа не се постига с трендове, а с грижа, търпение и информирани решения – коментира за "24 часа – 168 истории" д-р Снежана Атанасова, която е зам.-председател на БАЕД. - Отиваме при абитуриентките да им кажем, че кожата не е поле за експерименти. Всичко, което правим с нея в ранна възраст, има последствия години наред".
Въпреки че на пръв поглед изглеждат лесни за извършване, естетичните процедури носят риск, категорична е Атанасова. "При неправилно изпълнение може да се получат инфекции, белези, съдови усложнения, некроза и в редки случаи – трайни увреждания" - изброява тя.
Около 60% от всички казуси и сигнали, които постъпват при нас, са свързани с усложнения след нерегламентирани инвазивни процедури, допълва Симона Александрова. "Почти винаги те са резултат от интервенции, извършени от неправоспособни лица без медицинско образование или с незаконни продукти с неясен състав – пояснява тя.- Що се отнася до възрастта, макар официално при нас да търсят помощ най-често млади жени над 20-25 г., които вече се сблъскват с тежките последствия от минали грешки, тенденцията е категорична – интересът и първите опити за корекции падат застрашително към ученическата възраст. Причините младежите да искат да променят лицата си се коренят в дълбока несигурност, натиска на дигиталната среда и опитите да копират нереалистичните филтри в социалните мрежи."
Случаите, с които лекарите се борят, за да спасят лицата на пациентите, са наистина фрапиращи, продължава Александрова. "Най-често става дума за некроза (отмиране на тъкан) вследствие на неправилно инжектиран филър, тежки гнойни инфекции, болезнени грануломи от нелегални субстанции и сериозни деформации и асиметрии на лицето – изброява тя. - Най-страшното усложнение остава необратимата слепота. Тези състояния изискват месеци, понякога години сложно и скъпо медицинско лечение, а белезите често остават за цял живот."
"Всяко момиче може да провери дали продуктът, който се предлага да купи и инжектира, е разрешен за продажба в България – допълва д-р Магдалина Гюрова, която е член на УС на БАЕД. - Едно медицинско изделие си личи дали е регистрирано по това дали има съответния MDR. Това е специалният код, който е официалната регистрация на продукта според Европейския регламент. Има сайтове, които продават изделия без MDR. На всичко отгоре те са придружени със съответните клипове как да се инжектират в домашни условия."
Според Гюрова подобни сайтове обикновено минават "между капките", тъй като контролните органи следят и проверяват регистрираните медицински практики, но не и козметичните и фризьорските.
Лекарите и членовете на асоциацията на пострадалите от козметични интервенции предупреждават и за снижаване на възрастта, в която момичета започват да използват козметични продукти за възрастни. "Днес виждаме глобален феномен, при който дори момичета на 12-13 г. използват продукти за лице с активни anti age съставки, подтикнати от това, което виждат в ТикТок и Инстаграм – разказва Симона Александрова.- Маркетингът в социалните мрежи е изключително
агресивен – използват се инфлуенсъри, атрактивни формати и послания, които превръщат тези продукти в задължителен тренд и статусен символ сред подрастващите".
"Компаниите използват все по-иновативни маркетингови тенденции, насочени към млади хора – потвърждава д-р Снежана Атанасова.- Често се работи с инфлуенсъри на същата възраст, използват се атрактивни опаковки
и се представят активни съставки като задължителни за ежедневна употреба. Така се създава усещане, че сложната грижа за кожата е необходима още в ранна възраст. Проблемът е, че границата между козметична грижа и медицинска намеса все повече се размива, което създава риск за здравето на младите хора".
Ако деца и тийнейджъри използват козметика за възрастни, това може да доведе до нарушаване на кожната бариера, раздразнение, дерматити, засилване на акне, поствъзпалителна хиперпигментация и дори хронична чувствителност, продължава Атанасова. "Кожата на подрастващите е биологично различна – по-тънка, по-реактивна и с нестабилна бариерна функция" – пояснява тя. - Особено рискови са продуктите с киселини във високи концентрации, ретиноиди, агресивните пилинги и комбинации от множество активни съставки без медицинска нужда."
Специалистите препоръчват на пациентите да търсят регистрирани дерматовенерологични практики и да проверяват дали докторът е дипломиран дерматолог или пластичен хирург.
Една практика е легитимна, ако е регистрирана в Българския лекарски съюз и регионалните здравни инспекции, подчертават от БАЕД. За разлика от козметичните салони, в лекарската практика наистина ще се прецени дали младото момиче в действителност има нужда от процедурата, към която се е насочила, продължават оттам. "Винаги съпоставяме риск-полза, разубеждаваме и отказваме процедура, ако наистина няма медицински показания", съобщават от БАЕД.
Д-р Атанасова призовава родителите също да са активни и да следят поведението на децата си по отношение на грижата за кожата. "В ранна възраст тази грижа трябва да е проста, безопасна и съобразена с реалните нужди, а не с тенденциите и модата – посочва тя.- Истинската превенция започва с информираност и отговорно отношение към собственото здраве."
