- По фасадата намесата ще е минимална. Реставрират герба и надписа "Съединението прави силата", а елементи ще се възстановяват по архивите
- Пленарната зала ще претърпи пълна промяна - местата на депутатите ще са под формата на дъга, за да си общуват по-добре
Ремонтът на историческата сграда на Народното събрание ще струва над 30 млн. евро.
В момента тя е в лошо състояние, влага пълзи по стените, ръждива вода се спуска по тях, мазилка пада. Заради това през ноември тя беше обезопасена, а в същия месец бе издадена и виза за проектиране на основен ремонт, възстановяване, реставрация.
Ремонтът на сградата трябваше да започне още през 2023 г., когато депутатите се преместиха в бившия Партиен дом. (Виж по-долу.)
Миналата седмица обаче най-накрая бе пуснат архитектурният конкурс за ремонта. Победителят ще бъде избран от жури. Ще има и награден фонд от 114 хил. евро. За първо място наградата е 52 хил. След като се обяви победителят, той ще има 180 дни, за да направи проекта си. Прогнозната стойност тук е 1,125 млн. евро и 511 300 евро - за авторски надзор.
Какво трябва да има в проекта?
Да е с минимална намеса, за да се запази характерът на сградата. В същото време трябва да се консервират и реставрират всички елементи на културна стойност и да се подобри състоянието на сградата. По архивни документи трябва да се възстановят всички оригинални фасадни решения. Материалите пък в максимална степен да се доближават до оригиналните. Предвидено е художествено осветление и видеонаблюдение, което обаче трябва да е дискретно, а не да стърчат кабели и устройства.
Трябва да се направи консервация и реставрация също на надписите “Съединението прави силата” и “Народно събрание”, на герба, на стойките за знамената, като се възстановят липсващите детайли и орнаменти.
Ще се обнови и покритието от медна ламарина по покрива и фасадните елементи на сградата, включително обшивки на фризове, корнизи, первази, бордове и др.
Всъщност най-големият ремонт ще е на самата пленарна зала. Там
ще може да се смени цялото обзавеждане, подът и дори посоката на отварянето на вратите
“При структуриране на подредбата на местата следва да бъде възприет модел, който насърчава ефективния диалог и взаимодействието между всички политически сили, като по този начин се създава усещането за национално представителство и сътрудничество”, пише в заданието на проектирането.
Препоръчително е местата в залата да бъдат във формата на полукръг, в който банките и столовете са разположени във форма на дъга, с лице към президиума и трибуната. Тази конфигурация имала двойно значение. От една страна, политически плурализъм, отразяващ политическите убеждения ляво, дясно и център, и от друга страна, функционалност, осигуряваща визуална достъпност между всички депутати.
Сега банките на депутатите са разположени в редици и те често се оплакват, че са много тесни.
Председателят на Народното събрание трябва да запази централното си място на президиума, за да следи зорко ситуацията в залата. До него трябва да са и местата на заместниците му.
Отново трябва да има и специални места за членовете на Министерския съвет, които да гледат към депутатите.
Президентът “следва да има специално определено място в зоната на президиума, с лице към народните представители”.
Проектното решение следва да предвиди как да се
разположат 400 места за депутатите от Великото народно събрание на партера
при запазване на архитектурното оформление на президиума за равнопоставеност на всички народни представители.
Необходимо е проектът да включва подмяна на всички съществуващи съоръжения и инсталации и изграждането на нови в пленарната зала.
Трябва да се ремонтира и околното пространство - да се възстанови официалното стълбище, да се оправят тротоарите и бордюрите. Няма да има реклами и билбордове и кофи за боклук, пътни знаци и табели в околното пространство.
След като се направи инвестиционния проект пък ще може да се пристъпи и към процедурата за самият ремонт.
Народното събрание е сред първите обществени сгради, изградени след възстановяването на българската държава. Правителственото решение за построяването ѝ е взето на 4 февруари 1884 г., като по това време министър-председател е Драган Цанков. Проектът е изработен от сръбския архитект с български корен Константин Йованович. На 7 май 1884 г. е представен проектът, на 22 май Народното събрание гласува 220 хиляди франка за строеж на сградата и на 25 ноември княз Александър I, министър-председателят Петко Каравелов и Търновският митрополит Климент полагат тържествено основния камък.
Първото заседание на народните представители в сградата е на 18 май 1885 г., независимо че сградата е завършена изцяло в средата на 1886 г.
От 1 септември 2023 г. заседанията на парламента бяха преместени в новата пленарна зала в сградата на бившия Партиен дом. Тогава председателят на 49-ото народно събрание Росен Желязков обясни, че старата сграда се нуждае от основен ремонт, защото покривът тече, има проблем с чилърите, с отоплителната инсталация и с канализацията.
Досега е възложена и извършена оценка на състоянието на електрическите инсталации и системите за отопление, вентилация и климатизация на сградата от Технически университет-София.
Проведени са били срещи с Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) за предоставяне на методически указания за изготвяне на проектна документация за ремонт и реставрация на сградата. Извършени са били дейности по издирване и събиране в пълен обем на техническа документация на сградата, включително проекти, чертежи, заснемания, както и архивни снимки, с оглед анализ и детайлно запознаване с извършваните през годините вътрешни ремонти и преустройства, и намеси в архитектурата и интериора на сградата, в това число и в пленарната зала.
