Служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Николай Найденов заяви в студиото на „Твоят ден" по Нова нюз , че не води битка с Асоциацията на фирмите за пътна помощ, а търси решение на спорната практика държавата да плаща за извозване на аварирали тежкотоварни автомобили по магистралите.
„Първо да кажа, че не водя битка с никого. Вчера приех и тази асоциация. Говорихме около час и половина и постигнахме конструктивни решения", заяви Найденов.
По думите му е постигнато съгласие да бъде създадена работна група, която да изработи нов механизъм за възлагане на услугата. „Разбрахме се да направя работна група и да измислим начина за възлагане на тази услуга", посочи министърът.
Найденов обясни, че „държавната пътна помощ" става дума за услуга по извозване на аварирали и катастрофирали тежкотоварни и лекотоварни камиони от автомагистралите.
„Първо, тя не е безплатна. Плаща се от бюджета на АПИ. Нищо безплатно няма. Тази услуга е за извозване на аварирали и катастрофирали тежко- и лекотоварни камиони, с благородното намерение да не стоят на пътя. Те са по-трудни за вдигане, има нужда от специализирана техника и по закон трябва да се изнесат в аварийната лента. И важи само за автомагистралите", добави министърът.
Според него обаче услугата е била разширена извън първоначалния си замисъл, по причина, която тепърва ще бъде установена.
Министърът съобщи, че от лятото на миналата година Агенция „Пътна инфраструктура" е започнала да отделя значителни средства за тази дейност. „Държавата от миналата година, от лятото, през АПИ, е пуснала заявка, че ще дава пари за тази услуга. И то не е малко - вече по 2 милиона лева се харчат на месец за тази услуга", заяви той.
Найденов твърди, че в момента на практика има монопол. „Той идва от това, че от тази услуга се възползва една фирма. И тя си има някакви подизпълнители - примерно 10-20. Което противоречи на цялата обществена поръчка. Те трябва да заявят подизпълнители", каза министърът.
Найденов бе категоричен, че според него АПИ не трябва да се занимава с подобна услуга.„Агенцията се занимава със строителство и поддръжка на пътища и съоръжения към тях. А това е дейност, свързана с това какво се случва на самите пътища и с безопасността", каза той.
По думите му подобна функция би трябвало да бъде прехвърлена към друга институция.
„Има Държавна агенция за безопасност на движението по пътищата. Тя е към Министерския съвет. Би трябвало там да отиде тази услуга. Би трябвало и застрахователите да участват", смята министърът.
Той подчерта, че не е против самата услуга, а срещу начина, по който се финансира и организира. „В никакъв случай не съм генерално срещу услугата. Аз съм генерално против АПИ да се занимава с тази услуга", заяви Найденов.
Министърът поясни, че не е разпоредил прекратяване на пътната помощ, а само е спрял плащанията от страна на АПИ.
„Казал съм и на „Автомагистрали", както и на областните пътни управления, да не правят заявки, защото ние няма да ги плащаме", обясни Найденов.
Той подчерта, че целта му е да върне свободния пазар. „Има си достатъчно браншови камари на превозвачите, както е било преди лятото на миналата година", посочи министърът.
Въпреки това той не изключи възможността държавата да продължи да финансира услугата, но при други правила. „Ще направя работна група в спешен порядък, за да видим защо се е стигнало до това положение и как може да се излезе от него, така че да кажем: да, държавата е готова да дава пари за тази услуга, но по ясни правила, за да не се стига до монополизация, която е факт", заяви Найденов.
На въпрос дали вижда корупционна връзка в случая, министърът отказа да прави категорични заключения.
Найденов допълни, че няма основание фирмата, която в момента изпълнява услугата, да съди министерството. „Ние нямаме договор с тази фирма. Тази фирма има договор с компанията, която е наета за текущ ремонт и поддръжка. Става дума една строителна фирма, която пък изобщо няма работа да вдига камиони", заяви той.
Министърът обяви, че след проведената среща напрежението е спаднало. „Вече говорих с тях. Това е стара новина. Вчера вечерта имахме среща. Беше конструктивна, изобщо не беше враждебна", каза той.
Въпреки това Найденов постави под въпрос представителността на организацията. „Вчера сутринта имах съмнение доколко са легитимни, по простата причина, че са регистрирани миналата година, октомври месец, като дружество от частен интерес", посочи министърът.
Той заяви, че очаква организацията да покаже колко членове има и какъв капацитет представлява.
Относно изграждането на част от околовръстния път на Пловдив - участък от 4 километра, известен като „Скобелева майка", Найденов отхвърли твърденията, че е спрял проекта. „Не съм спирал този проект, напротив. Ние с кмета на Пловдив работим от преди две години. Заедно беше замръзнал този проект и ние така го вдигнахме", заяви министърът.
По думите му проектът е бил подготвен от община Пловдив и след това е предаден на АПИ за изпълнение.
Николай Найденов заяви, че преди да влезе в МРРБ е имало „стоп-палка" за финансирането на определени общини. По думите му средствата са били разпределяни неравномерно и това ясно личи от новите карти и информационната система на министерството.
Той обясни, че е заварил хаотично събрани данни в различни Excel таблици, без ясна структура.„Всичките данни бяха разпилени на няколко компютъра. В едно поле имаше и лева, и евро", заяви министърът.
След като информацията била събрана и подредена, според него вече ясно се вижда кои общини са били фаворизирани. „Ясно си личи кои са общините отличници. Големият въпрос е защо точно те са били такива", каза той.
Найденов твърди, че формално всичко е било законно, защото е използван прост механизъм - едни общини са получавали плащания, а други не. Министърът увери, че в момента министерството се опитва да навакса изоставането. „Подписах за 70 милиона лева за един ден. След Великден продължаваме и ще изравним всички общини", каза Найденов.
Според него сега основният проблем на пътната инфраструктура е недостигът на средства. Той изчисли, че България трябва да отделя поне 3 милиарда лева годишно за пътища, а в момента се дават около 1,3 милиарда.
