- Рекорд държат инсталациите с чадъри на Кристо за 3 млн. долара, следват го Жул Паскин и Жорж Папазов
- Най-любопитна е историята на "Ръченица" на Ян Мърквичка, в която са намесени цар Борис, Швейцария и комунисти
Рекордът за продадената у нас картина "Две сватби" на Златю Бояджиев (280 хил. евро) на 26 март възбуди силно колекционерите, но бледнее пред приходите, които са получили творящи в чужбина наши сънародници. Номер едно, разбира се, е Кристо, чиито предварителни скици и чертежи по жълтите чадъри в Калифорния са купени за 1,7 млн. евро, а тези за сините в Япония - за 1,2 млн. евро. Разликата с предварителната им оценка е огромна. Смятали са, че може да струват "едва" 200 - 300 хил. евро. Новите им собственици се сдобиват с тях през 2021-а, година след смъртта на Вълшебника.
Самото монтиране на инсталациите е грандиозно и тържествено. Всичко се случва едновременно зад океана и в Страната на изгряващото слънце. 1880 работници разпъват съответно 1660 (САЩ) и 1340 (Япония) чадъра. Датата е 9 октомври 1991 г. - 4 дни преди парламентарните избори в България. Но в Калифорния са на вълна мащабно изкуство. Жълти чадъри изпълват долина на 96 км северно от Лос Анджелис на площ от 29 км, а в Япония - на 120 км от Токио и на площ от 19 км.
Всеки отделен експонат е висок 6 метра, а диаметърът му е 8,66 метра. Двете мащабни инсталации са стрували общо 26 млн. долара и са финансирани лично от Кристо и Жан-Клод. Така че приходите от продажбите на чертежите, колкото и да изглеждат рекордни, са далеч от вложеното.
В топ три на най-скъпите произведения на българи попадат творби на други двама художници, родени в България и реализирали се извън страната - Жорж Папазов и Жул Паскин. Първият е роден в Ямбол, но повече е свързан с Париж и Европа. Неговата сюрреалистична "Почит към мечтата на Митничаря Русо - спящата бохемка" (Tribute to Customs Rousseau's Dream - The Sleeping Bohemienne) бе продадена през 2014 г. в Париж за 90 250 долара от частен колекционер. Аукционната къща не споменава имената на стария и новия собственик. Платното е с размери 130 на 194 см, подписано Papazoff 57 долу вдясно, а на гърба е пак годината: 1957.
В средите на френските художници Папазов влиза благодарение на друг роден у нас (Видин) артист - Жул Паскин. Истинското му име е Юлиус Мордекай Пинкас, но приема френски псевдоним. Наричан е Принца на Монпарнас, защото е важна фигура в бохемския артистичен кръг в едноименния парижки квартал. Той заминава там на 20 г. и тогава рисува най-скъпото си платно - "Мъж и жена (на преден план)/Светли рокли (на заден план)". То е продадено на търг за 367 007 долара през 2023 г. в лондонската аукционна къща "Кристис". В топрезултатите на Паскин фигурират и други две картини, чиято цена след удара на чукчето е съпоставима с тези на утвърдените европейски модернисти - 302 400 долара и 246 000 евро.
Друго изображение на Паскин - "Хермин Давид и нейните приятелки" (1917), е получило от новия си собственик 60 000 евро през декември 2024 г.
У нас "Три млади момичета", които създава през 1930-а, се продаде за 55 000 евро преди 10 дни. Картината има интересна история. След самоубийството на Паскин през годината, в която завършва ескиза, тя влиза в колекцията на шведския балетен импресарио Ролф дьо Маре. През 1944 г. я придобива Самюел Йозефовиц, американски предприемач, основател на Обществото на концертните зали и един от най-изтъкнатите колекционери на изкуство на XX век.
По-късно - 1966 г., е била в анонимна частна колекция, преди да бъде продадена у нас на същия търг, на който срещу 280 хил. евро "Две сватби" на Златю Бояджиев смени собственика си.
"При нас е изложена картина със същото име, на същата тематика, но е доста по-голяма - може би 2 на 3 метра", обяснява уредникът в къщата-музей "Златю Бояджиев" в Пловдив Валя Ангелова. Внукът на живописеца от Брезово - Златин Бояджиев, допълва, че знае за 5 платна на дядо си, свързани със сватби. За трите вече стана дума, но има още две. "Едно от тях е от 1939 г. и се пази в семейството. Имаше и пето, което бе откраднато от дома на баща ми през 2011 г. - 2 на 3 метра, и все още не е намерено", обясни Златин Бояджиев пред "24 часа - 168 истории".
След изчезването на огромното изображение и на още други работи на дядо му не е изненада, че внукът е искал да се увери, че всичко в търга в София на 26 март т.г. е наред. Там са му представили писма между Златю Бояджиев и предишния собственик на "Две сватби" - проф. Уилям Джеймс Орвил-Томас, британски физикохимик. Според Бояджиев-внук пожълтялата хартия е изглеждала автентично, изписана на ръка. Това показва, че двамата са се познавали, но не и как точно и кога е купена картината.
Златин Бояджиев обаче има ярък спомен от дядо си.
"Живял съм с него в продължение на 2 г. като 10-12-годишен - разказа още Златин Бояджиев. - Ставаше в 5,30 ч и в 7 ч вече беше в ателието, което се намираше в старата къща, която той беше построил. Беше постоянно отдаден на работата, тя беше животът му и голямата радост. Всички от семейството ни е включвал в различни картини. Аз съм позирал за "Косачи", която в момента е в Благоевград. Не знам дали е имало модели за "Две сватби"."
Не е чудно, че англичанинът проф. Орвил-Томас е купил картината, защото е идвал като гостуващ лектор в Софийския университет и е присъствал на изложби в София. Освен тази той е придобил и други платна на български художници и конкретно на Златю Бояджиев. На същия търг на 26 март 2026 г., пак от колекцията на проф. Орвил-Томас, са продадени още 2 картини на живописеца от Брезово - "Пейзаж с джамия (Смолян)" - за 3250 евро, и "Смолян", чийто гръб е подписан в червено: "Подарявам картината на проф. Орвил-Томас от Англия, Злати Бояджиев, 11 май 1972, Пловдив". Тя сменя собственика си срещу 24 хиляди евро.
Контекстът на създаването на тази картина е свързан с личната съдба на художника, който остава парализиран след инсулт. Тя е част от втория период на творчеството му, в който извайва с маслени бои широкомащабни произведения. Но има и още нещо.
"Рядко към българското изкуство има предистория. В случая тя е налице, защото "Две сватби" е била притежание на чужденец - обясни кураторът Иво Милев пред "24 часа - 168 истории". - Това са културни хора, които знаят как да съхраняват и да пазят историята. И така тя обраства със случки покрай преминаването от едни ръце в други, става обект на публикации и присъства на изложби. От гледна точка на колекционерите и експертите това прави интересно всяко едно произведение."
Според Милев един от големите проблеми в пазара на българско изкуство е, че няма сериозна публичност. "Надявам се тепърва да има повече - публикации за произведенията, които излизат на пазара, изложби. Такава е практиката в чужбина. Това вдига цената и помага за имиджа на творбата", допълва той.
Най-скъпо се продават класическите автори. У българина има желание да се притежават платна на майсторите.
Затова неслучайно дори малките етюди на големите имена получават добра цена. Маслена скица на Цанко Лавренов ("Край манастирската чешма" от 1928 г.) в размер А4 също се продаде преди месеци. При това за 24 000 евро, към които се начисляват и комисиони.
"Изкуството придобива не само ценност, но и цена - допълва кураторът. - Хубаво е, че от няколко години вече пазарът в тази сфера става все по-открит и публичен, не както преди - провинциален и под масата. За това допринася и активността на аукционните къщи, които действат на българския пазар. Също добър симптом е, че българско изкуство все по-често започва да се появява на реномирани европейски и дори световни аукциони."
След "Две сватби" най-скъпо у нас се е продала "Ръченица" (1894) на Ян (Иван) Мърквичка - за 75 100 евро през декември 2008 г. Повече от 17 години държеше рекорд. Но още по-завладяваща е историята около създаването на картината.
Чехът е нарисувал два варианта. Единият се намира в Националната художествена галерия, а вторият е участвалият в търга. Първоначално е бил собственост на известен за времето си наш сънародник, изпратен от цар Борис III като първи български търговски представител в Швейцария през 1942 - 1943 г. След идването на комунистите на власт той решава да не се върне в България и остава в алпийската страна.
Мълвата твърди, че 15 години по-късно се съгласява да продаде картината на ръководител на правителствена делегация, посетила Швейцария. Тогава шефът на групата се вижда с царския пратеник и откупува от него това и други платна на Мърквичка срещу солидна сума в златни наполеони.
През 1959 г. три български делегации са ходили в Швейцария на събития. Едното е заседание на Комитета по разоръжаването, на който е присъствал бащата на Андрей Луканов - Карло. Второто е сесия на Международната организация на труда, където е участвал министърът на съобщенията Стоян Тончев. Третото е заседание на Световната здравна организация, където е ходил здравният министър Петър Коларов.
Кой от тях е убедил бившия търговски представител да продаде "Ръченица" и какво го е впечатлило в нея, няма информация.
Картината изобразява млад мъж, облечен в носия, с червен пояс и калпак, който играе известния неравноделен народен танц пред одобрителните погледи на мъжка компания в кръчмата в софийското с. Бистрица. Една от версиите е, че това е кореспондентът на британския в. "Таймс" Джеймс Баучър. Според друга обаче образът е на известния в селото персонаж Недялко Хубавеца.
Продаденият преди 18 г. вариант е с 12 г. по-късен от оригинала в Националната художествена галерия и е обвит в мистерия. Не е ясно къде е бил изложен от 1959-а до 2008 г. - в продължение почти на 50 г. В крайна сметка се появява на аукциона и чукчето удря след сумата 75 100 евро в полза на пожелал анонимност участник.
Срещу повече от двойно по-висока сума (160 000 евро плюс 27% комисиона - 203 000 евро) е сменило собственика си произведението на Антон Митов "Цигани продават сита на софийския пазар" (1904). Наддаването е проведено в Париж през 2024 г. Първоначално платното е обявено на стойност между 30 000 и 50 000 евро. Надпреварата продължава малко повече от 3 минути. Накрая остават двама кандидати. Единият предлага чрез посредник по телефона 158 хил. евро, а другият, който присъствал в залата - 160 хил., и така печели.
Авторитетният вестник за изкуство "Газет Друо" отбелязва, че произведения на Митов се появяват изключително рядко на публични търгове, което обяснява огромния интерес. Картината му е била обявена като един от акцентите в аукциона, въпреки че по същото време са продадени и творби на известни европейски артисти, включително и на Огюст Роден.
Българският класик е знакова личност за родното изкуство - той е създател и първи ректор на Държавното рисувално училище (днес Художествена академия), изографисал е заедно с Мърквичка храм-паметника "Св. Александър Невски" и е бил главен редактор на сп. "Изкуство".
Платно на неговия съвременник Иван Милев също постигна рекорд за своя създател само преди 2 седмици. На същия търг, на който бе продадена "Две сватби" на Златю Бояджиев, наддаването за "Пазачът" стигна до 85 000 евро. Първоначалните оценки са били между 4000 и 6000 евро, което е огромна разлика. Картината е принадлежала на балдъзата на Иван Милев Славка Флорева. Според официалното съобщение нейните наследници са я предали на следващите собственици, които я включват в наддаването на "Артмарк".
Приживе Иван Милев не се е интересувал от парите. Известен е фактът, че отказва да рисува жената на богат търговец на розово масло от Казанлък с аргумента, че е "дебела, грозна и с мустаци". Въпреки че е болен от туберкулоза и въпреки че Папазов му обещава 1 милион, за да се лекува в Швейцария, артистът не се съгласява. Предпочита да работи по вътрешно вдъхновение.
За разлика от него чехът Ярослав Вешин, преподавател в Държавното рисувално училище, придворен художник на цар Фердинанд и на Министерството на войната, е получавал доста по-сериозно заплащане за своите картини. И днес те също се продават добре. Последните, които участваха в аукциони, получават между 40 000 ("Разходка с шейната") и 65 000 евро ("Лов на сърни край София" (1912).
Историята на последната е много загадъчна. Собственикът или наследниците му, които я продават на търга преди година, са неизвестни. Най-вероятно са били чужденци, макар че е рисувана в периода, в който Вешин живее у нас.
Той пристига по покана на министъра на народната просвета Константин Величков, за да преподава в новооткритото Рисувално училище в София. Тогава получава поръчки за огромни батални платна (например за Балканската война), заплащани щедро от военния бюджет, защото е зачислен на щат в Министерството на войната. Бил е и търсен майстор на ловни сцени. А снимки от ателието му показват, че и за времето си е бил добре платен.
Вешин умира внезапно през 1915 г., когато друг голям български художник - Бенчо Обрешков, е едва 16-годишен, ученик в Търговската гимназия в Бургас. Той също влиза в списъка с класици, чиито творби се продават за хиляди евро.
Преди 2 г. неговата "Ваза с лалета в Родопите" сменя собственика си срещу 27 500 евро. Рисувана е през 30-те години на XX век. Още тогава, при посещението му в Белград с други български артисти от онзи период - Сирак Скитник, Дечко Узунов, Никола Маринов и Борис Денев, е харесана от колекционерката Олга Смедеревац. Тя откупува още едно платно на Обрешков. Едното дарява на Националния музей на изкуствата в Панчево, а другото остава при нея. Как се озовава на търга в София, е загадка.
Всички тези примери на продажби в последните години показват, че пазарът за българско изкуство се раздвижва и навлиза във фаза, в която колекционерите започват да оценяват картините и като инвестиция. Но проблемът според специалистите е, че все още има скрити продажби, при които никой не знае нито кой предлага, нито кой купува, нито на каква цена и всичко остава тайна от широката публика.
Как се доказва автентичност на картините
Проверяват се документите, експерти и изкуствен интелект удостоверяват авторството
Модерни методи разкриват дали платното е разширявано, или поправяно, има ли друго изображение отдолу
Процесът по идентифицирането на оригинални картини обхваща няколко етапа.
Първо, за да бъдат пуснати на търг, картините трябва да бъдат придружени от списък с официални собственици от създаването им до момента на събитието. В документацията е необходимо да се включат разписки за продажби за потвърждаване на трансакциите, каталози от изложби, за да се проследи публичното показване на творбата, инвентарни списъци на галерии и информация от аукционни къщи. Така се изгражда хронология.
Всеки пропуск може да постави под съмнение легитимността на платното. Освен това е важно предложената творба да се сравни с описа на всички известни картини на даден художник. Ако обявена за негова не фигурира там, това е червена лампичка за аукционните къщи.
Следва второто ниво на проверка. Възлага се на специалисти, които са запознати с рисунъка на конкретен артист или на определено течение. От тях се иска да издадат удостоверение за автентичност. Могат да откажат, ако се съмняват в авторството. Анализират стилистиката и техниката на изобразения сюжет.
Всеки значим художник има свой официален признат автентикатор. "Кристис" или "Сотбис" нямат право сами да издадат удостоверение, преди да се консултират с конкретния познавач на твореца.
Третата фаза е анализът с изкуствен интелект, блокчейн технологии, модерни методи за проучване на боята, инфрачервена рефлектография и рентгенова флуоресценция. Всичко това може да покаже дали платното е разширявано, или поправяно. Под една картина може да се открие друго изображение. Под слоя с боя - подготвителни скици, поправки, ретуши или скрити подписи и дати.
Ако в картина, която претендира да е от 1835 г., се открият изобретени през XX век пигменти, то очевидно тя е фалшификат. Но тук има уловка - остарелите материали сами по себе си не са доказателство за авторство, защото имитататорите използват често отколешни платна и дървени платформи. Така че пак трябва човешко око да прецени.
Експертите работят и с радиовъглеродно датиране на органични материали, което пък е прецизен начин да се измери разпадът на въглеродните изотопи. Макар че и тук невинаги текстилът може да гарантира, че картината е от векове.
В крайна сметка всички тези методи се наслагват, а самите аукционни къщи също разполагат със собствени експерти и лаборатории.
