Внос от Украйна на 14 млн. бройки притесни потребители дали са качествени, от БАБХ успокояват, че правят непрекъснати проверки
Пазаруването на яйца за Великден не е въпрос на късмет, а на умение да разчитаме “скритите” послания на производителите. Маркировката върху всяка черупка, която включва най-малко 8 знака, е нещо като личната карта на продукта. Тя разкрива не само държавата на произход, но и при какви условия е живяла кокошката носачка.
Най-важният знак е първата цифра от кода. Тя е
индикатор за начина на отглеждане
и директно рефлектира върху цената и качеството. Цифра 0 означава биопроизводство. Това са яйца от кокошки, хранени с чисти фуражи и отглеждани по най-високи стандарти.
Цифра 1 показва, че яйцата са от свободно отглеждани птици. Ако обозначението е с 2, кокошките са затворени в големи помещения, но без достъп до естествена светлина. Цифра 3 маркира яйца от птици, отглеждани в клетки - т.нар. интензивно птицевъдство.
Веднага след първата цифра следват две латински букви, които обозначават държавата - например BG за България, PL за Полша, UA за Украйна.
Следващите цифри са за тези, които искат да знаят точната локация - първите две след буквите са кодът на областта, а последните три са уникалният номер на самото стопанство. При вносните яйца е възможно тези цифри да са повече от три.
Един от най-честите капани за потребителите е разминаването между кутията и съдържанието. Експертите съветват
винаги да отваряте кората и да гледате маркировката върху яйцето
Често се случва внесени от друга държава да се препакетират в наш цех. В този случай върху опаковката ще видите български код (BG), но върху черупката ще стои надписът на страната, от която идват.
Стандартният срок на годност на яйцата е 28 дни, който задължително се отбелязва върху опаковката. Има обаче една подробност – само до 8-ия ден от снасянето се смятат за пресни.
Някои производители улесняват купувачите, като под задължителния код добавят и номера на партидата или дори точната дата на производство. Ако искате най-доброто, търсете тези допълнителни означения.
Тази година яйцата за празника се оказват златни. През 2025-а бройката е струвалa средно 34 стотинки, сега е 23 евроцента. А 10 яйца на дребно от 2,86 лв. сега са станали 2,98 евро, показват данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.
Яйцата, козунaците, плодовете и зеленчуците, както и агнешкото месо, които ще се предлагат по Великден, ще са под постоянен контрол. “Фуражите съставляват около 60% от себестойността на крайния продукт. Поскъпването дава своето отражение. Заради войната в Иран са нарушени доставки и наличности на част от суровините, включително и на препарати”, обяснява Петя Петкова - изпълнителен директор на Съюза на птицевъдите в България.
Но всички български производители се опитвали максимално да оберат този негативен ефект, за да могат да гарантират стабилност на доставките и спазване на договорните отношения.
Традиционно преди Великден пазарът се наводнява с милиони яйца. Някои идват от български ферми, но други пътуват хиляди километри в хладилни камиони от Полша, Украйна, Молдова. И тук идва голямото чудене - възможно ли е яйце с изтичащ срок на годност от внос да се “събуди” с нов етикет като прясно и домашно. Особено притеснение будел вносът от Украйна.
От началото на годината
у нас са дошли над 14 милиона яйца от Украйна
и вносът продължава. “При всяка пратка се проверяват документите и идентичността, прави се и физическа проверка с вземане на проби. До момента не са установени несъответствия”, посочиха от Българската агенция по безопасност на храните. От ведомството допълват, че от 31 март са започнали засилени проверки на традиционно предлаганите великденски храни - яйца, включително боядисани, агнешко месо, козунаци и зеленчуци.
Контролът на качеството е надежден и потребителите трябва да са спокойни, посочва и Ивайло Гълъбов - председател на Съюза па птицевъдите. Но е притеснен, че кокошките намаляват. Ферми, които са били засегнати от инфлуенца по птиците през 2025 г., все още не са възстановени. Въпреки това потребителите могат да са спокойни, че ще има пресни български яйца, допълва Гълъбов.
По думите му в условия на свободен пазар е нормално да има внос, а в редица страни може да се намерят български яйца. Например ние изнасяме за Гърция, Италия, Полша, Германия и други. И от данните на земеделското министерство стана ясно, че експортът е нараснал със 107,6% за 2025 г. спрямо 2024 г.
Гълъбов предполага, че вносът у нас вероятно ще е на бели яйца. Те от години са по-предпочитани, защото боята хваща по-добре и стават по-красиви. У нас само две птицеферми произвеждат бели яйца от породата кокошки “Бял легхорн” (Leghorn), но работят предимно за износ.
В Европа консумацията е 60 на 40 в полза на кафявите, а в България те дори имат още по-голям дял.
Във вкусовите им качества обаче няма разлика,
твърдят производители.
Даниел Божанков, който е председател на Асоциацията на промишленото птицевъдство, казва, че по великденските празници хората харесват и предпочитат бели заради боядисването, но през останалото време залагат на кафяви. По отношение на отглеждането няма кой знае какви съществени различия. Белите кокошки са по-темпераментни, но ядат по-малко фураж и са по-рентабилни за отглеждане. Но тъй като потребителите предпочитали кафявите яйца, бизнесът набляга повече на породата Lohman Brown. Това е и причината отглеждането на другата порода да не е толкова развито у нас.
Признати са като еталон за супер храна, избирайте по-малките, дръжте ги с върха надолу
Науката за храненето признава яйцата за еталон за суперхрана (или пълноценна храна), тъй като те предлагат изключително висока хранителна плътност, съчетана с протеин с най-високо качество и биоактивни съединения, необходими за човешкото здраве. А тялото може да усвои и използва над 95% от белтъка в яйцата. Те съдържат всички хранителни вещества, необходими за превръщането на една клетка в нов организъм, което го прави пакет от жизненоважни нутриенти.
Въпреки че е на върха на здравословното, има начин с избора си да привнесем добавена стойност за тази храна.
Опитът на продавачите сочи, че хората най-често се ръководят от правилото, че повече е винаги повече, и при равни други условия предпочитат големите яйца. Но науката знае, че малките яйца обикновено са външен признак на снесени от младите кокошки. Едно от най-добре документираните предимства на яйцата от млади кокошки - обикновено в първия им цикъл на снасяне, до 30-а - 40-а седмица, е качеството на албумина (белтъка). За това са единодушни всички публикации в журналите по хранене и диететика. С напредването на възрастта на носачките съдържанието на вода в протеина се увеличава, докато размерът на жълтъка не расте със същата пропорция. А в жълтъка се намират незаменими витамини и минерали за добро здраве.
Съвсем “топло” изследването на Университета на Аделаида, Австралия, доказва, че малките яйца от млади носачки имат по-висока хранителна плътност на грам продукт.
Отделно проучване в International Journal of Poultry Science сочи, че яйцата от млади кокошки имат по-здрава и по-дебела черупка. Това я прави по-добра бариера срещу бактерии - салмонела например - и предотвратява по-бързото изпарение на влагата, което запазва хранителните качества на яйцето за по-дълго време. Старите кокошки имат изчерпани калциеви резерви, което теоретично води до по-тънки и порести черупки.
Друг начин, по-който можем да увеличим ползата от яйцата, е свързан с умното съхранение. За съжаление, може цял живот да сте го правили неправилно.
Яйцата се съхраняват най-здравословно и продължително в картонените кутии и във вътрешността на хладилника, въпреки че почти всеки уред има предвидено място на вратата на хладилника. Там обаче температурата се променя с всяко отваряне, а за яйцето е важно да се държи на постоянна до една десета температура.
От изключително значение е как са сложени яйцата в самата кутия. Производителите обикновено спазват правилото за острата част, върха надолу. Ако купувате от малки лични стопанства обаче, невинаги е така. Защо е важно правилното позициониране? Във всяко яйце в неговия тъп край се намира малък въздушен джоб, въздушна камера. Тя се образува веднага след снасянето, когато съдържанието на яйцето се охлади и леко се свие, отделяйки вътрешната ципа от черупката. При слагането на яйцата с върха надолу въздухът остава на мястото си и действа като буфер между черупката и вътрешността. При обратната позиция въздухът, който е по-лек от белтъка, се опитва да изплува нагоре. Докато се придвижва към острия връх, въздушният мехур може да се отлепи от черупката. Това нарушава защитните мембрани и ускорява развалянето.
