Засилен контрол! - това поиска президентът Йотова от шефовете на данъчните и Комисията за защита на потребителите
Пазари и малки магазини в цялата държава ще са обект на масови проверки от 1 април. Великденската офанзива на Националната агенция за приходите (НАП) и Комисията на защита на потребителите (КЗП) ще се съсредоточи в цени и качества на яйца, козунаци, агнешко месо, марули, краставици.
В понеделник шефовете на двете институции Милена Кръстанова и Александър Колячев обявиха предстоящите действия пред държавния глава Илияна Йотова като част от мерките за преодоляване на икономическите последствия от конфликта в Близкия изток.
“Засилен контрол!” поиска президентът, обезпокоена от всекидневните и многобройни сигнали, които тя получава за повишение на цените от всички точки на България. Срещата в понеделник е част от инициативата, която тя започна по темата. До края на седмицата Илияна Йотова ще има среща с министъра на земеделието и председателя на фонд “Земеделие”, за да се търсят пътища за финансова подкрепа на фермерите.
Неофициално от НАП и КЗП са споделили своите притеснения, че Законът за еврото им вменява единствено проверки основно в търговската мрежа, където са най-ниските стъпки на увеличение, но не и на производители, прекупвачи и посредници.
А когато започват проверки и санкции точно на тези играчи на пазара на храни, е по друг закон, но бюрокрацията забавя санкциите поне с година.
Милена Кръстанова, директор на НАП, и Александър Колячев, председател на КЗП, подчертаха след разговора с Йотова, че непрекъснато следят покачването на цените на горивата.
В момента в България те са най-ниски от цяла Европа, тъй като има запаси в “Лукойл”. Всеки ден обаче се наблюдават цените по бензиностанциите.
Изпълнителният директор на данъчната агенция Милена Кръстанова съобщи, че ръстът на горивата е с около 1 евроцент на ден, като най-голямо е поскъпването при дизела. Към момента то не рефлектира върху цените на храни и транспортни услуги, но би могло да се случи на по-късен етап. Ако търговците посочат тази причина сега за поскъпване на продуктите си, тя няма да се приеме за обоснована, предупреди шефът на КЗП Александър Колячев.
Поне до средата на годинатa горивата не би трябвало да се отразят в поскъпване
на храните, прогнозира изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия Николай Вълканов. На този етап има достатъчно произведени количества хранителни продукти и още неизчерпана реколта на плодове и зеленчуци. Ако има поскъпване тази година, това най-вече ще се дължи на рисковете при доставки. Но по-голям има това да се отрази през следващата стопанска година.
Вълканов обясни по БНТ, че през януари доставчиците традиционно индексират цените си и това несъмнено влияе и върху етикетите на щанда. Сезонните фактори също играят роля, основно при плодовете и зеленчуците, някои от които идват отдалеч и носят със себе си високи разходи за транспорт и енергия. Големите търговски вериги обаче на този етап успявали да удържат ръста.
Колячев пък посочи, че при някои хранителни продукти вече се забелязва покачване непосредствено след началото на конфликта, макар и не с много. Сред тях са млечните продукти. КЗП редовно следи цените в държавната платформа kolkostruva.bg. Засилено внимание се обръща и на услугите.
Ще изследваме всяко едно повишение на цената
и ще наложим съответните мерки, стига да установим, че е необосновано, обясни шефът на КЗП. Той призова всички търговци да се съобразят със Закона за въвеждане на еврото и да реагират адекватно на настоящата ситуация. Глобите, предвидени в закона, са до 50 000 евро за първо нарушение и до 100 000 евро за всяко следващо. Само НАП до момента е наложила санкции в размер на над 930 хил. евро.
На срещата при Йотова е бил коментиран и праг на цените на горивата, при който може да се очаква инфлацията да се прехвърли и върху останалите стоки.
Общо е било мнението, че е от изключителна важност координацията между институциите и контролните органи за конкретни мерки и действия. Но за по-високи резултати от дейността на НАП и КЗП е необходимо разширяване на техните правомощия.
В петък вечерта правителството представи първия пакет от мерки в помощ на бизнеса да се справи с последствията от конфликта в Близкия изток, а и за да не се пренесе инфлацията до крайния потребител. Той включва отлагане на повишението на тол-таксите за превозвачите, целева помощ за междуградския транспорт, намаление на акциза върху дизела за земеделците, както и по-гъвкави срокове за компенсации за бизнеса за скъп ток.
За енергоинтензивните дружества е поискана нотификация от ЕК да се намали прагът за изплащане на помощи до цена над 63 евро на мегаватчас на борсата.
Освен това се сформира щаб в Министерския съвет, който ще следи развитието на икономиката и цените, за да може във всеки етап да се определя нивото на риск и при необходимост да се въвеждат допълнителни мерки. В него влизат НАП, НСИ, КЗП, митниците. Стана ясно, че той все още не е заседавал, но се подава информация от институциите.
В понеделник обаче от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) и Съюза на международните превозвачи (СМП)
поискаха правителството да задълбочи антикризисните мерки
Бизнес организациите посочват, че компенсациите за 50 на сто от ползвания ток трябва да се дават, когато цената е над 50 евро на мегаватчас вместо предлаганите 63,9 евро. Този подход бил широко възприет в Европа.
За превозвачите помощи можели да се дадат от повишените приходи от ДДС върху горивата заради увеличените им цени. Тази мярка можело да бъде лесно изпълнена. Подпомагането било важно, за да се поддържат устойчиви вериги за доставки. От бизнеса посочват, че и двете помощи могат да бъдат изпълнени в рамките на удължителния бюджет.
