Петролният бизнес иска дерогации, по-ниски данъци и възможност за износ
Първи ден от месец насам без съществени промени в цените на горивата отбеляза българският пазар. В сряда - 1 април, средната цена на масовия бензин се задържа на 1,47 евро, а при дизела бе 1,68 за литър. Данните са на специализираната платформа fuelo.bg, които сочат, че има стабилизация на цените.
Същите тенденции отчита и Националната агенция за приходите. Според обявените данни на нейния сайт средната цена на бензина и дизела е съответно 1,46 и 1,67 евро за литър. При дизела движението е по-динамично, като от 27 до 31 март цената играе с до 6 евроцента - от 1,62 на 27 март до 1,68 евро за литър на 31 март и на 1 април.
Нивата - специално при дизела, не са много далеч от 2022 г., когато заради избухването на войната в Украйна имаше пак ценови шок с горивата. Тогава през юли дизелът стигна 3,56 лева (1,82 евро). Бензинът обаче сега е с почти 30 евроцента по-евтин от лятото на 2022-а, когато стига 1,74 евро.
Над 45 200 заявления са подадени
за помощта от 20 евро
заради покачването на цените на горивата, съобщи социалният министър Хасан Адемов. Срокът за кандидатстване приключи на 31 март. Мярката беше активирана от правителството, след като средната цена на дребно на дизела в страната се задържа на 1,60 евро за литър за трети пореден ден. Очаква се първите плащания по мярката да започнат след 15 април.
“Освен тези над 45 000 души има и над 1 100 000 души, които могат да получат тази компенсация, без да подават документи, защото имат банкови сметки в Агенцията за социално подпомагане. След преценката на НАП дали отговарят на критериите, те ще получат своята помощ”, обясни Адемов.
Без бързи решения България рискува да има едновременно по-високи цени за потребителите и загуба на позиции в региона, заявиха пък представители на петролния и газовия сектор.
В позиция на БПГА - асоциацията, в която членуват основните компании от бранша, изпратена до правителството и политически партии, се настоява
държавата да гарантира
стабилна работа на рафинерията
в Бургас. Аргументът е, че това е ключов елемент от националната сигурност. Паралелно с това се поставя акцент върху добива на природен газ в Черно море. Според индустрията именно тези проекти могат да осигурят реална енергийна независимост в следващите години.
Не по-малък потенциал имало и при биогоривата. В момента обаче производителите са блокирани от липсата на ясна политика и чести регулаторни промени. България имала шанс да запази ролята си на основен доставчик на горива за региона, но според бизнеса това минава през незабавна отмяна на забраната за износ.
Един от най-силните акценти на бранша е България да бъде по-активна при формирането на позиции в ЕС чрез задължителни консултации с индустрията, изграждане на регионални коалиции със сходни държави, преразглеждане на регулации, които оскъпяват енергията. Особено важни били исканията за дерогации - отлагания, специфични правила, съобразени с по-ниските доходи и остарелия автомобилен парк в страната.
От БПГА посочват още, че т.нар. втора схема за търговия с емисии може да доведе до ново поскъпване на горивата с около 20 евроцента на литър. Като алтернатива се предлага отлагане или преработване на механизма, както и въвеждане на по-малка национална надбавка от 3-4 евроцента.
Бизнесът е категоричен, че държавата
трябва да запази минималните
акцизи,
позволени от ЕС. Всяко допълнително данъчно натоварване директно се прехвърля върху цените и поставя българските компании в по-неблагоприятна позиция спрямо конкуренцията. Секторът подкрепя зеления преход, но настоява той да бъде социално поносим, а в момента прекалено амбициозните европейски цели били трудно изпълними и могат да доведат до дефицити и ценови сътресения.
Затова се предлага технологична неутралност, без фаворизиране само на електромобилите, развитие на биогорива и нискоемисионни течни горива, както и защита на двигателите с вътрешно горене чрез въглеродно неутрални алтернативи.
