На 1 април ветеранът от Втората световна война ще празнува рождения си ден в Стара Загора
"През 1943 г., след като завърших мъжката гимназия в Лом и изкарах военната си служба, ме приеха за студент в Медицинския факултет на Софийския университет.
Бях вече във втори курс, когато България се включи във Втората световна война и бях мобилизиран на фронта. Изкарах първата фаза на войната като рентгенов техник в хирургическа военна болница в Пирот и Ниш, след това ме демобилизираха и ме произведоха в подофицерско звание.
В Ниш болницата беше настанена в един хотел. На практика тя беше на първа линия. Помня, че всеки ден имаше операции, караха ранени войници на групи. Не съм влизал в сражения.
Моята задача беше да правя снимки на ранените
с рентгеновия апарат, за да се види къде точно се е загнездил проектилът. После давах снимките на хирурзите."
Това е спомен на д-р Тодор Ценов Тодоров от участието му във войната. На 1 април т.г. в семейна среда в Стара Загора той ще празнува 105-ия си рожден ден.
През май м.г. военният министър Атанас Запрянов съобщи, че тогава живите ветерани от войните у нас са били 41 човека. Днешният полковник от запаса д-р Ценов, който е известен с презимето си, е най-възрастният сред тях. Целият му живот минава под знака на Хипократовата клетва в служба на здравето на хората.
Казва, че няма обяснение за своето дълголетие. В рода му няма столетници. "Винаги съм живял като другите, работил съм и съм почивал като другите, не съм пазил специални диети", допълва лекарят. Дори не е спортувал активно - в младостта си играел малко тенис на корт, но дотам.
Но никога не е пушил, бил и въздържател
Едва в последните години пие понякога по половин чаша бира или вино, и то разредено.
Предпочита обаче дългите разходки сред природата. През по-голямата част от живота си работил в София. Благодарение на това притежава място с малка барачка в село Буковец, до Реброво, в Искърското дефиле на Стара планина. Мястото му е под връх Чукава, по чийто склон обичал да се изкачва. Гледал поне два дни от седмицата да е там.
В последно време се наложило да живее при дъщеря си в Стара Загора и допреди 2-3 г. ходел сам на разходки из прочутия старозагорски парк "Аязмото". И сега слиза по стълбите от жилището им на V етаж, но му е по-трудно да се изкачва обратно. В кооперацията няма асансьор. Другото, което го крепи през годините, е работата.
Роден е в ломското село Сливата на 2 км от река Дунав в обикновено семейство. Баща му бил с едва 4-о отделение, овчар. Майка му починала през 1928 г., когато Тодор бил на 7 г.
Втората съпруга на овдовелия му баща се случила прекрасна жена. Тя приела и отгледала момчето и сестра му като свои деца. Но това не го освободило от задължението от малък да се научи на труд и да се труди много.
"Имах примера на баща си - беше прекалено работлив. Той беше неуморен, прекалено работлив, не стоеше за миг спокоен. Тогава децата вземаха много активно участие в живота на родителите си, вършеха неща, които дори не бяха по силите на момче като мен.
Имахме овце и 1-2 крави, през лятото ги извеждах на паша
в гората и прекарвах с тях по цели седмици", връща лентата на спомените си ветеранът.
По-късно, когато баща му се наел да разнася пощата от Лом до съседните села, синът отново му бил помощник. Помни, че обикалял наоколо първо с конче, впрегнато в двуколка, а след това и с велосипед - по близо 70 км на ден. Определя тази си работа като тежка.
Наред с това бил добър ученик в ломската мъжка гимназия. Завършил полукласически клас, в който бил сред най-добрите по латински. Това била една от причините да се насочи към медицината. Имал и примера на военния лекар по това време в Лом, чието име помни и до днес - д-р Любен Горанов. Искал да прилича на него.
Кураж да кандидатства му дали и двама приятели. Били вече студенти, единият от тях - по медицина. В казармата попаднал в медицинска школа и се научил да работи като техник с рентгенова апаратура.
По онова време медицина се влизало с оценките от гимназиалната диплома,
но приемали малко хора. Селянчето от Сливата било сред щастливците.
Най-силният му спомен от студентските години са лекциите на проф. Киркович, който преподавал пропедевтика на вътрешните болести. Днес д-р Ценов не помни малкото име на любимия си професор, но справка на "24 часа" показа, че това бил проф. Стоян Киркович. Той е избран за доцент през 1920 г., става професор през 1927-а. Киркович е първият директор на Катедрата по пропедевтика на вътрешните болести, която ръководи до пенсионирането си през 1947 година. Което означава, че е преподавал на студента Тодор Ценов в последните години на професионалния си път - Тодор завършва медицина година по-късно - през 1948-а.
Проф. Киркович е автор на множество научни книги, сред които и някои от първите български учебници и ръководства по вътрешни болести. За негово върхово постижение се приема книгата "Пропедевтика на вътрешните болестиУ, излязла от печат за пръв път през 1931 г. и претърпяла впоследствие седем издания. По този учебник са учили и неговите студенти.
Днес името на проф. Стоян Киркович носи университетската болница в Стара Загора.
Докато е студент, Тодор Ценов става и стипендиант на военното министерство и на практика едновременно е и студент, и курсант, което го насочва към попрището на военен лекар. Щом завършва, му присвояват звание лейтенант.
Най-напред го изпращат на летището в Балчик като авиолекар. След година става и зам.-началник на медицинския отдел в администрацията. А медицината за летците е по-особена - докато ги лекува, трябва да се съобразява с големите ускорения и височините. Една от задачите му там била да следи и наблюдава състоянието на летателния състав, за да се избегнат всякакви произшествия във въздуха по здравословни причини. Да няма нарушения с психиката и физиката на пилотите.
От 1962-а до пенсионирането си през 1975 г. с чин полковник е
лекар в Танковата бригада в Горна баня
"Тогава сред танкистите масово зачестиха случаите на ревматизъм и ме изпратиха там, за да променя начина им на лечение и да предотвратя разпространението на болестта. И трябва да ви кажа, че успяхме да сведем случаите на ревматизъм почти до нула", не е забравил д-р Ценов.
Специализира вътрешни болести, кардиология и ревматология. Това му позволява да продължи лекарската си кариера успешно и след като се уволнява от армията - първо като дежурен лекар в "Бърза помощ" на спешната болница "Пирогов", а после - и за 5 г. и половина като доктор в Тунис. Там се разбира с пациентите си на френски и на арабски.
Прави го успешно, защото е полиглот. Говори и ползва свободно немски, английски, френски, испански, латински и руски език. Когато го срещнах за първи път, го заварих в креслото с медицински справочник на немски в ръка. На тези години се справя добре и с компютъра - пак със същата цел, да попълва медицинските си познания.
"Той обобщава лекарския си опит с думите: Добра болест няма,
това съм разбрал в дългата си практика".
Внучката му Елена Бонева, която е завършила испанска филология, се гордее, че дядо й подарил първия учебник по испански, както и цяла колекция от речници. Лекарят има двама внуци и 4-ма правнуци.
"Когато бяхме малки с брат ми Петьо, дядо се занимаваше много с нас, учеше ни на английски. Четеше ни гръцката митология, това беше любимото ни четиво. Помня, че всеки ден ходеше в читалнята на националната библиотека, обичаше да чете енциклопедии. И все повтаряше: "Обещайте ми, че няма да пушите!". Негов съвет, който изпълняваме и досега", допълва Елена.
Другата му страст била класическата музика, в годините имал огромна колекция със записи на касетки, които си правел сам от предавания по радиото.
Днес д-р Ценов има проблеми със слуха и няма как да следи новините по радиото и телевизията. Но винаги е гласувал и пак иска да го направи на 19 април, стига близките му да не са пропуснали срока да го заявят като гласоподавател.
От актуалната политика сега е по-далеч, но знае за еврото и казва, че промяната на валутата у нас не му пречи. Дори държи всеки месец роднините му да го водят до пощата, където лично получава пенсията си в евро.
