Ако цените на енергията се задържат на високи равнища, те ще подхранят инфлацията в световен мащаб. Устойчивите скокове в цените на петрола в исторически план са водели до по-висока инфлация и по-нисък растеж. За много страни, в които едва неотдавна инфлацията доближи целевите нива, а още повече за тези с по-устойчива инфлация, това крие риск от нов период на ценови натиск. Това предупреждават икономистите на Международния валутен фонд (МВФ) в публикация в официалния блог на Фонда, в която разглеждат възможните последствия от американско-израелския конфликт с Иран.
Въпреки че войната може да оформи глобалната икономика по различни начини, всички пътища водят до по-високи цени и по-бавен растеж, обясняват от МВФ.
В Европа нов скок на цените, тласнат от поскъпването на енергията, ще надгради съществуващия натиск върху разходите за основни жизнени нужди на хората, увеличавайки вероятността за по-трайни искания за повишение на възнагражденията, посочват експертите.
В голяма част от Азия и части от Латинска Америка, където инфлацията беше сравнително ниска, по-високите разходи за енергия и храни ще поставят пред изпитание икономическите настроения, особено в страни с по-слаби валути и голям внос на енергия.
В страните с ниски доходи, където хората харчат голяма част от средствата си за храна - особено в Африка, части от Близкия изток и Централна Америка - по-високите цени на хранителните продукти водят до остри социални и икономически последици, пише още в публикацията на МВФ.
От Фонда разглеждат варианта конфликтът в Иран, започнал преди малко повече от месец, да продължи за по-продължителен период. При подобен развой напрежението ще продължи, енергията ще остане скъпа, а инфлацията може да се окаже трудна за овладяване. Освен от продължителността на конфликта, това зависи от степента на разпространението му и нанесените щети върху енергийната инфраструктура и веригите за доставки.
Фактическото затваряне на Ормузкия проток от Иран и щетите върху енергийната инфраструктура в региона вследствие на ирански атаки доведоха до най-голямото нарушаване на глобалния петролен пазар в неговата история, според оценки на Международната агенция за енергията (МАЕ), цитирана от БТА.
Икономиките в Африка, Близкия изток и Латинска Америка, които внасят енергия, усещат натиска от по-високите разходи върху вече ограниченото фискално пространство и външни буфери.
В големите индустриални икономики в Азия по-високите цени на горивата и електроенергията увеличават производствените разходи и намаляват покупателната способност, а в някои страни натискът върху платежния баланс вече оказва влияние върху националните валути.
В Европа ситуацията връща спомена за газовата криза от 2021-2022 г., страни като Италия и Обединеното кралство са особено уязвими поради зависимостта си от газови електроцентрали, докато Франция и Испания са сравнително защитени благодарение на по-големия дял на ядрена и възобновяема енергия в енергийния им микс.
Затруднения при веригата за доставки на неенергийни ресурси
Войната в Близкия изток също така променя веригите за доставки на неенергийни и критично важни ресурси. Пренасочването на танкери и контейнеровози увеличава разходите за транспорт и застраховки и удължава сроковете за доставка, пише в публикацията на МВФ.
Нарушенията във въздушния трафик около ключовите авиохъбове в Персийския залив оказват влияние върху глобалния туризъм.
В допълнение към по-високите цени на суровините, държавите, компаниите и потребителите вече изпитват ефектите от тези затруднения по веригата за доставки.
С нарушенията на доставките на торове – около една трета от които преминават през Ормузкия проток – нарастват опасенията относно цените на храните, алармират от МВФ.
Прекъсването на доставките на торове от Персийския залив се случва в началото на пролетната сеитба в Северното полукълбо, което застрашава добивите и може да вдигне цените на храните.
Най-уязвимите ще понесат най-голямо бреме. Хората в страните с ниски доходи са най-застрашени при повишаване на цените на храните, тъй като храната съставлява средно около 36 процента от потреблението им, в сравнение с 20 процента в страните с развиващи се икономики и 9 процента в развитите икономики.
Възможни са също недостиг или рязко покачване на цените на други материали, използвани в производството. От Персийският залив бива доставяна голяма част от световния хелий, използван в широк спектър от продукти – от полупроводници до медицинска образна диагностика.
Индонезия, която осигурява приблизително половината от световните доставки на никел – ключов компонент в батериите за електрически превозни средства – може да бъде изправена пред недостиг на сяра, необходима за обработката на метала.
