Тъй като се боравело с лични данни, трябвало да бъде попитана и съответната комисия
Върховният административен съд обяви за нищожен текст от инструкция, който казва, че с “цел установяване на извършени нарушения по Закона за движение по пътищата и Кодекса за застраховането АПИ осигурява на МВР достъп до данните за преминали пътни превозни средства през зоната на мониторинг на стационарни и/или мобилни контролни единици”.
Става дума за инструкция, по силата на която вече се налагат глоби за превишена средна скорост по записи от толкамерите. Специфичното обаче е, че текстовете, които засягат средната скорост, са конкретизирани през февруари тази година и са обнародвани в брой 13 на “Държавен вестник”.
Преди малко повече от месец са публикувани около десетина нови алинеи,
за които решението на ВАС не се отнася,
тъй като то е за първоначалния вариант на инструкцията от 2020 г. и редакцията от 2025 г.
Решението на ВАС не е окончателно и може да се атакува пред петчленен състав на съда. Това, което той постанови, ще влезе в сила, след като бъде обнародвано в “Държавен вестник”.
Делото пред върховните магистрати е от септември миналата година и е образувано по жалба на адвокат Полина Велчева, представлявана от адвокат Юлиан Дацев. Те атакуваха достъпа на МВР до събраните от АПИ данни от толкамерите. Според тях така се засягат правата на хората, неприкосновеността на личния живот и защитата на личните им данни. През септември м.г. същият съдебен състав на ВАС прекрати делото, защото липсвал правен интерес.
През декември обаче петчленен състав постанови, че адвокат Велчева има право да иска отменяне на текста, и върна делото за ново разглеждане.
Достъпът на МВР до данните е регламентиран с инструкция на министрите на финансите, вътрешните работи и регионалното развитие и благоустройството от 2020-а, изменена през 2025-а и още веднъж през февруари 2026 г. Тъй като има нова редакция на наредбата, е постъпила и допълнителна жалба пред съда в началото на март от адвокатите. В нея те обясняват, че не оспорват новите разпоредби. Те се обосновават, че въз основа на съдебното решение ще може да са поиска изтриване на незаконосъобразно обработените лични данни.
Затова и съдът казва, че с неговото определение подателят на жалбата би имал право да поиска от АПИ или МВР информация за това
какви негови лични данни са били обработвани
за периода на действие на оспорените разпоредби и да поиска тяхното изтриване.
Според върховните магистрати е следвало да се извърши оценка на въздействието върху защитата на данните и при необходимост да се проведат предварителни консултации с надзорния орган, тоест Комисията за защита на личните данни.
