- Пенчо Семов губи жена и две деца от туберкулоза, но помага на всички и дарява над 200 млн.
- Срещу 300 000 златни лева "наема" французин и швейцарец през 1919 г., за да лобират в Ньой границата с Гърция да не мине през Стара планина
1 082 583 000 лв. наброява състоянието на първия българин милиардер в годината на смъртта му – 1945-а. Това се е равнявало на над 9 млн. долара. Сумата включва всички активи на вълненотекстилните, памукотекстилните и кожарските му фабрики, техническата база, пари и акции, които е притежавал роденият в с. Цвятковци, Габровско, Пенчо Семов.
Една от сградите, които е построил в града на хумора, в момента се реставрира, купена от частен инвеститор, така че да се запази нейният първоначален вид, но да е в крак със съвремието, разказва пред "24 часа – 168 истории" историкът Красимира Чолакова.
В живота си индустриалецът е видял много – издигнал се е от едно обикновено селско момче до успял богат мъж, преживял е загубата на първата си съпруга и двете си деца, оженил се е за втори път, помогнал е със злато границата на България и Гърция да не е Стара планина, дарявал е хиляди левове, познавал се е с царете Фердинанд и Борис III и накрая става свидетел на идването на комунистите на власт. Не успява да види как всичките му активи са национализирани, защото умира в началото на 1945 г.
Още когато е на 9 - 10 години, Пенчо Семов започва да пътува с баща си, който е кърджия (търговец на най-различни стоки). Известният като българския Рокфелер е завършил едва първи тогавашен клас (сега четвърти). Пътуват с теглени от коне каруци, за да търгуват в Пловдив, Одрин, Цариград, Белград, Букурещ. "В спомените си предприемачът пише, че през една люта зима кончето му така закъсва, че се налага да нощува в близкото село – разказва Чолакова. - Притеснен, че няма никаква вест от него, баща му тръгва да го търси, за да разбере какво е станало."
За късмет на Пенчо нищо лошо не му се е случило.
Напротив, бизнесът процъфтява. Скоро след това двамата с бащата откриват дюкян в Тутракан. Още непълнолетният син е оставен там, за да ръководи продажбите. "Расъл на село, Пенчо Семов идва в потури, елек, кенарена риза и калпак, но успява да се впише в по-модерните тенденции. Общувал е с много хора – и в града, и при пътуванията с баща си. Вижда, че някои са облечени по-добре, вижда и къщите им. Той бързо си купува европейски дрехи – посочва Красимира Чолакова. - И когато след година баща му идва в града, се възмущава.
Пенчо Семов пише в спомените си, че го е накарал отново да обуе потурите, да облече елека и кенарената риза, да нахлупи калпака и да мине през града на кон, та всички да го видят. Младият човек се засрамил, но се подчинил на баща си."
Малко след тази случка той се установява в индустриалния за времето си град Габрово и със спечелените 6000 златни гроша се впуска в предприемачество. Фабриките му са кожарски, памукотекстилни и вълненотекстилни. Най-голямата от тях е "Успех".
Там се жени за първата си съпруга – Аница Гъдева. От нея има две деца – момче и момиче. През 1901 г. обаче те се разболяват от туберкулоза. Първо губи жена си и още несъвзел се от травмата, само 4 месеца по-късно си отива и синът му Иван. Надеждата на Пенчо Семов е, че поне дъщеря му Бонка ще оцелее, но тя също се разболява от туберкулоза и почива година след майка си.
След тази трагедия предприемачът се жени за втори път по настояване на майка си. Новата му съпруга - Радка Патева, никога не споменава за тежката първа година от брака им, когато малката Бонка умира пред очите на семейството.
С Радка Пенчо няма деца. Осиновяват неговия племенник, когото сестра му е кръстила на него. Той преживява същата трагедия като своя вуйчо и осиновител – синът му умира преди него.
Но всичко това става доста години по-късно, и то не от туберкулоза. В началото на XX век обаче тя е голям бич и в памет на своите деца и първата си жена Пенчо Семов решава да създаде фонд за борба с болестта. Построява и белодробна болница. Но най-красивата сграда, която е вдигнал габровският индустриалец, главен акционер в 28 дружества в България, сред които 3 банки и 2 застрахователни компании, е днешната вила "Ефория" в кв. "Дядо Дянко". Според завещанието му сградата е била предвидена за старопиталище. В него е искал да прекарат старините си работници от фабриките му, както и 20 души дейци на изкуството и на културата.
Проектът е възложен на местния архитект Никола Гръблев през 1928 г. и за 5 г. сградата е завършена. Предвидено е от прозорците да се вижда езеро и фонтани, чешма, кладенци, мостче и алеи за разходка. Сградата е на 4 етажа с обща площ 253 кв. м. Горната част е трябвало да бъде украсена със статуя на ангел, който е прегърнал възрастни селяни - мъж и жена, разказва още Красимира Чолакова.
За изработката е нает скулпторът Йосиф Шквара, който е изваял и бюст на Пенчо Семов, както и изгубен през годините мраморен иконостас за църквата в парка.
Във вилата са гостували представители на Британския легион, както и цар Борис III. Габровският предприемач е познавал и баща му – цар Фердинанд. Не са запазени данни къде са се срещнали за първи път. Красимира Чолакова предполага, че е възможно ген. Владимир Вазов или ген. Христо Луков, който е бил братовчед на Радка Семова, да са завели царя там след чествания на връх Шипка.
След като Семов го е определил за старопиталище, домът е бил обзаведен, били са доставени чаршафи, хавлии, поръчани сервизи с неговия образ в порцелановата фабрика във Видин. Но мястото така и не е влязло в предназначението си, защото скоро след това идва 9 септември 1944 г. и всички идеи на габровеца потъват в социализма. Изчезнали са и двата портрета на Пенчо Семов и на жена му, нарисувани на художника Добри Добрев.
Всичко негово обаче е било унищожено.
Основната му фабрика "Успех" в Габрово сега е руина - останали са само стените. Конфискувани са всичките му акции, злато, пари и бижута на жена му, които не е държал вкъщи, а в работилницата. През 1950 г. ценните книжа и парите, които е притежавал, са внесени в БНБ. Фондацията, която е основал на свое име, е закрита по силата на Указа за обществено подпомагане от 1951 година. Средствата в нейната каса също са внесени в БНБ и ДСК. Сградите са национализирани.
Той не е предполагал докъде ще стигнат комунистите, въпреки че негови работници белогвардейци са го предупреждавали. "Дори личният му шофьор бай Георги също е бил руснак белогвардеец – допълва Чолакова. - Той му казвал: "Всичко, което е в Русия сега, ще дойде и в България". Семов отговарял: "Може да ни вземат фабриките, обаче ще ни оставят да работим в тях".
На самия 9 септември 1944 г. се е видял с дългогодишния кмет на Габрово Илия Кожухаров. Двамата не са очаквали да се случи нещо кой знае какво. За тях е бил един обикновен ден. До последно са се надявали, че няма да има политически репресии. Обаче по-късно Илия Кожухаров го изпращат в "Белене", а само смъртта спасява Пенчо Семов от същата участ. И племенниците му, и осиновеният му син са минали през "Белене". Те са били свидетели как национализират имуществото на габровеца.
БКП не са пожалили наследниците му, парите и над 20-те му акционерни дружества, фабрики, които са осигурявали работа по груби изчисления на 15 000 души.
Въпреки че той има впечатляваща заслуга границата с Гърция да не минава през Стара планина, без държавата да го е молила. Семов дава 300 000 златни лева на бившия преподавател швейцарец Херман Гислер и на бившия директор Жерве Кенар на френския колеж "Свети Августин" в Пловдив, напуснали България, когато тя става част от Централните сили заедно с Германия. Идеята е била двамата да се застъпят за България, защото след Първата световна война Атина е имала доста големи териториални претенции.
Това се случва през 1919 г., когато страната ни е победена в Първата световна война и се обсъждат санкциите. Пенчо Семов е познавал швейцареца и французина. Те са му гостували и в Габрово. Пенчо Семов ги е развеждал да видят и строежа на старопиталището по-късно.
Двамата чужденци се наемат да помогнат чрез дипломатически усилия. Не е ясно как точно габровецът им е дал златните пари, защото, ако са били в брой, сигурно биха заемали много място. Но той е бил акционер в 3 банки и е много вероятно да им е дал дялове за тази сума.
Патриотизмът му не се изчерпва само с този жест. Смятал е, че трябва да подкрепя българския бизнес и затова всичките му капитали са били вложени в България. Обявил се е срещу износа им. Любовта му към България проличава и от други, по-дребни, но символични жестове. До сградата на старопиталището, която днес се реставрира, има една чешма. "До нея той винаги е държал кутийка с трицветни локуми - бял, зелен и червен, за да пият хората по една вода, да си подсладят живота и да помнят, че са българи", разказа още историкът Чолакова.
Това не е всичко, което е дарявал щедро първият български милиардер. Подкрепял е най-различни каузи. Официално даренията му възлизат на 204 162 524 лв. в пари, акции и ценни книжа, както става ясно от документ на Министерския съвет от 1950 г., подписан от бащата на Андрей Луканов - Карло Луканов. С негови пари са построени няколко сгради в Габрово, както и е финансирал първия приют за бездомни в София.
В съседство на постройката за старческия дом е издигнал друга, която наричат "Парахода", защото е в такава форма. Тя е трябвало да служи като два пансиона - за девици и за момчета, като по негово настояване децата са щели да изучават по два западни езика. Изкопите са били направени и са стояли до 60-те години, впоследствие е изградена белодробна болница. В сградата са били изрисувани всички етапи от кариерата на Пенчо Семов, но след 9 септември 1944 г. всичко е замазано с вар. И в двете сгради са останали само монограмите на индустриалеца.
Той е бил щедър и към работниците си от фабриките във Варна, Габрово, Русе и Пловдив. На много от тях е давал пари да си построят къщи. "Казвал им: "Когато Бог ви даде на вас, тогава вие ще ми върнете парите", споделя Красимира Чолакова. А вече сериозно болен от диабет, пише предсмъртно писмо, за да се сбогува с тях. На погребението му отиват страшно много хора, въпреки че вече е по времето на комунистическата власт, всички са искали да се простят с предприемача. Семов е помагал на всички независимо от личната си трагедия да загуби жена и деца, преживявайки три епохи - османското владичество като съвсем малък, Освобождението и нова България, а накрая за няколко месеца и комунистическата власт.
