Легендарният синоптик си отиде 40 дни след 88-ия си рожден ден
Минчо Празников беше слънцето на българския ефир. Дори когато предсказваше бури, гласът му ни успокояваше, светла да е паметта му!” Думите са на водещия на “Стани богат” Ники Кънчев минути след като разбра за кончината на “Човека време”.
40 дни след рождения си ден синоптикът си отиде от този свят на 88 г. Тъжната вест съобщи дъщеря му Даниела в социалните мрежи: “Сбогом, татенце! Ти беше нашата крепост! Много те обичам! Почивай в мир”.
Думи на признателност от колеги, журналисти и хиляди българи заваляха във фейсбук. Спомниха си за Празников не само като за безупречен професионалист, но и като за символ на една по-спокойна и ведра епоха в ефира. “Сбогом, Учителю! Вечно ще те помним!”, написаха наследниците му в професията - Иво Андреев, Емо Чолаков, Натали Трифонова, Станислава Цалова, Никол Станкулова, публикувайки снимки с него.
“Аз съм един щастлив човек. Половин век “говорих” с небето, после пак поработвах и сега съм здраво стъпил на земята. Но... пенсионерско битие, какво да се прави. Ще празнувам другата седмица, живот и здраве, в семейна обстановка с жена ми Цанка”, каза пред “24 часа” легендарният синоптик седмица преди да навърши 88 г. на 9 февруари.
Минчо се гордееше, че е служил 22 г. във ВВС и има чин полковник. Не вярваше, че стихиите у нас са бич Божи -
бе сигурен, че
всесилна е само
природата
Стане ли дума за катаклизми, Празников казваше, че Земята има да си връща за отровите, които хората са излели в нея.
“Сега силите бавно ме напускат, но не се давам. Корав човек съм. Навремето Хрушчов беше казал, че съветският човек ще направи така, че реките да текат в обратна посока, Сибир да стане житница и т.н. Това не се случи и сега природата отмъщава”, смееше се той на времето. Тонът му бе критичен, но без гневни мълнии, защото обичайно за Празников бе да гледа ведро на живота. Макар и в пенсия, след 50 години метеорологична служба той продължаваше да следи в медиите прогнозата за времето. Днес има поне дузина конкуренти в жанра “дежурен тв синоптик”, но още никой не е успял да му отнеме венеца на властелин на атмосферните явления в ефира.
“Майсторлъкът е да надскочиш камерата и да станеш приятел на този, който те гледа”, съветваше от опит Празников. В неговия случай приятелството е стигнало дотам, че през годините се чуваха възгласи като: “Минчо Празников - президент!”. За негово щастие тъкмо народната любов го опази от политиката. Преди повече от 13 г. синоптикът танцува едно лято партиен валс, понеже беше кандидат за депутат от листата на “Гергьовден” -ВМРО в Кърджали. Избирателите в района обаче му направиха добро, като не го пратиха в парламента.
Първата малка стъпка на Минчо към големия скок в метеорологията става преди десетилетия в родното Дряново. Като ученик бил увлечен от физиката и мечтаел да стане учител. “Имахме много добър преподавател и под негово давление и по мое желание отидох да следвам физика с единствената цел, след като завършва, да се върна в Дряново и да бъда учител”, разказваше Минчо.
Животът му обаче поел по друг път. “Работих пет години, където ме изпратиха. Завършихме шест души и всички заминахме на служба в армията.
Тогава
военновъздушните
сили имаха
приоритет,
трябваха
им синоптици,
а ние не можехме да реагираме с отказ. Така и не станах учител”, спомняше си Празников. Задачите там винаги били много отговорни за него - все пак става дума за живота на пилотите. След 1986 г. минава в запаса и постъпва на работа в Националния институт по метеорология и хидрология. Оттогава гласът му звучи неизменно след края на новинарските емисии по радиото, а с Любка Кумчева се редуват пред картата на България със съобщения за времето след “По света и у нас”. И така до 2000-а, когато започва в ТВ МЕТ. После следват изяви в ефира на bTV и TV7.
“Винаги с гордост съм си носил името. Прякора ми съм получил от прадядо ми още като малък. Той се скатавал в училище или отсъствал и се извинявал с църковните празници. Оттам и станах Празников. Неговият син Минчо, на когото съм кръстен, записва името си сред опълченците на Шипка в Руско-турската война. Бил е раняван два пъти, лежал е и в руски лазарет”, разказва за потеклото си Минчо. Той помнеше и първото си посещение на паметника: “Нашето Дряново не е много далеч от Шипка. Всичките ми съученици знаеха кой е дядо ми, така че нямаше нужда от представяне или хвалби, но аз си се гордеех”.
Единствената любов в живота на Минчо е жената до него - Цанка Празникова. Тя е професор по медицина, патоанатом, дълги години работи в Медицинска академия, но вече си е вкъщи. Двамата са заедно над 60 години, а метеорологът споделяше, че тя и дъщерята Даниела го крепят.
Преди година Минчо претърпя операция и до последно пиеше хапчета, но най-тежко му беше, че се налага да “живее като затворник”. “Почнах да свиквам. Дните ми минават в гледане на телевизия, документални филми и слушане на радио. Добре, че е слънчевата ми професорка, която прави празник живота ми, не мога да се оплача от нея. Всъщност -
лошо време
няма. Има лоши
жени”,
казваше синоптикът.
За десетилетия връзка с метеорологията може и да се е разминавал понякога с точната прогноза. По-важното обаче е, че не се е разминал с добрата жена. “Нямам богат опит с нежната половина от обществото, защото съм се оженил за първата си любов и съм ѝ останал верен досега”, изповяда се преди години в “Плейбой” той.
“Най-хубавият момент е раждането на детето ми, а най-лошият са болежките, които ме налегнаха. Много щастлив бях при раждането на детето ми. Имахме доста проблеми преди това и когато тя се появи на бял свят, изпитах неописуема радост. Трудно ми беше и през студентските години. Оставал съм без пари и храна, но с късмет и упоритост успях да устоя на несгодите”, разказва още той.
Въпреки всичко не губеше чувството си за хумор и дори сподели любимия си виц за синоптици. “Вождът на индианците си харесал девойка от племето и я поканил в шатрата, но те после започнали да му чукат, да го смущават и той не можел да се съсредоточи. Тогава на него му писнало, извикал индианците и им казал да отидат да събират дърва. В същия момент попитали националната синоптична служба каква ще е зимата и оттам отговорили: “Щом индианците събират дърва, значи ще е много люта”.
“В крайна сметка изживях пълноценно дните си. Работих това, което обичам, срещнах хора, които ме уважаваха и ценяха. Имах привилегията да бъда част от времето - както буквално, така и в преносен смисъл. Какво повече може да иска човек”, каза още той в последното си интервю за “24 часа”.
