Вътрешното потребление остава двигател, но губи скорост, посочват икономистите на Уникредит Булбанк
Българската икономика запазва стабилен темп на растеж и през 2026 г., но под повърхността се натрупват рискове, които могат да забавят тази динамика. Това показва последният тримесечен макроикономически обзор на „Икономически проучвания" на УниКредит Булбанк.
Прогнозата на банката е за 2,8% ръст на БВП през 2026 г., като двигатели остават вътрешното потребление и инвестициите. Допълнителен импулс се очаква и от присъединяването към еврозоната, което ще повиши доверието и ще улесни финансирането.
Според анализа шансовете за съставяне на редовно правителство се увеличават, което би могло да отключи забавени реформи. В същото време нестабилността вече има цена. Тя се вижда в отложени решения, по-ниска предвидимост за бизнеса и нарастващ риск България да не усвои част от средствата по плана за възстановяване.
Паралелно с това инфлацията отново се връща като тема. Очакването е тя да достигне средно 4,9% през 2026 г., основно заради поскъпването на енергията на фона на конфликта в Близкия изток. От банката обаче не виждат сценарий за дълготрайна ценова спирала. По-скоро става дума за временен натиск, който ще започне да отслабва през 2027 г.
Вътрешното търсене остава гръбнакът на растежа, но вече губи част от инерцията си. Причината е в доходите. Реалният ръст на заплатите се очаква да се забави до 5,6%, тъй като по-високата инфлация изяжда част от увеличенията, а публичният сектор преминава към по-умерен темп на нарастване.
Въпреки това инвестиционната активност няма да спре. Жилищното строителство и проектите във възобновяема енергия продължават да поддържат икономиката и да компенсират част от отслабващото потребление.
Най-големият риск обаче остава бюджетът. Според УниКредит Булбанк дефицитът може да достигне около 3,4% от БВП през 2026 г., като има реална вероятност да се разшири още. Това поставя въпроса за фискалната дисциплина в центъра на икономическия дебат.
Решението няма да дойде с краткосрочни мерки, предупреждават икономистите. Необходими са структурни промени – по-добра събираемост на приходите и ограничаване на неефективните разходи.
