След 1990 г. в света се оформи еднополюсната система на Велики сили, характеризирайки началото на „Американския век". САЩ се превърна тогава в единствената Велика суперсила – идеологическа, политическа, икономическа, военна, съобщава КМГ.
„Американският век" просъществува около три десетилетия, докато към 2020 г. – благодарение на всестранния възход на Китай и относителния застой на САЩ, в света се оформиха две Велики суперсили – САЩ и Китай. Разбира се, в света има още няколко Велики сили, но те не са суперсили – това се отчита от всички анализатори.
Този съществуващ дуопол насърчава сериозните анализатори да правят дълбочинни анализи и последващи прогнози за поведението на двете Велики суперсили, което се очертава в техните стратегии и планове. На такава база може да се оцени как тези стратегии ще повлияят върху бъдещето на политическите и икономическите съюзи (като Европейския съюз, БРИКС и т.н.) и другите страни (като България, например).
1. Стратегическото планиране в САЩ и в Китай
Принципите, логиката и технологиите на формирането на стратегиите и плановете в САЩ и в Китай са много различни.
1.1. Как САЩ планира бъдещето си?
Вместо едно финално централизирано събитие – приемане на държавен план, стратегическото планиране в САЩ е разпръснато, многопластово и често противоречиво. То се извършва на няколко нива:
Президентска администрация и изпълнителна власт са в центъра на обнародването на стратегически документи. Белият дом публикува ключови стратегически документи като Стратегия за национална сигурност и Стратегия за национална отбрана. Последните такива стратегии, публикувани в края на 2025 г. и началото на 2026 г., очертават приоритети като „възпиране" на Китай, модернизация на ядрения арсенал и изграждане на противоракетния щит „Златен купол". Този хоризонт на планиране обикновено е няколко години напред.
Министерства и агенции разработват свои дългосрочни планове и бюджети, често с 5-20 годишен хоризонт. Например, ВВС на САЩ планират модернизацията си с програми като изтребителя B-21 Raider, които се разработват с десетилетия напред.
Чрез бюджетния процес и изслушвания, Конгресът определя приоритетите и отпуска средствата за следващите фискални години. Организации като Комитета за икономическо развитие (CED) лобират пред Конгреса за дългосрочни политики в области като фискална отговорност и образование.
Мозъчни тръстове и неправителствени организации също участват пряко или косвено в разработването на анализи, прогнози и планове. Институции като RAND Corporation и Stimson Center играят ключова роля, като разработват сценарии и визии за бъдещето. RAND например използва метод, наречен „партисипативно предвиждане" (participatory foresight), за да си представи как би изглеждала американската икономика през 2040 г. и какви политики са нужни, за да се постигне тази визия. Stimson Center организира дебати сред водещи мислители за бъдещата „голяма стратегия" на Америка в един многополюсен свят.
Срочността на плановете в САЩ варира значително в зависимост от цикъла:
Политическият цикъл е 2-4 години. Много политики са фокусирани върху следващите избори и краткосрочните резултати.
Бюджетният цикъл е 5-10 години. Петгодишните бюджетни проекции са стандартни за планиране в министерствата.
Стратегическото и военното планиране гледа напред за 10-30 години. Разработването на големи оръжейни системи като бомбардировача B-21 или междуконтиненталната балистична ракета Sentinel изисква планиране за десетилетия напред.
Академичното и експертното прогнозиране е в перспектива 15-30 години. Изследвания на организации като RAND разглеждат хоризонт до 2040 г. и отвъд него.
И като обобщение, стратегическото планиране в САЩ е разпръснато и многопластово. В САЩ планирането е децентрализиран и често противоречив процес, в който президентската администрация, Конгресът, мозъчните тръстове и частният сектор предлагат свои визии, които често са в конкуренция помежду си.
1.2. Как Китай планира бъдещето си?
Макар чужденците понякога да оприличават китайския парламент (Народно събрание) на американския Конгрес, функциите и динамиката на тези институции са коренно различни. Китайският модел е насочен към централизирано планиране и изпълнение, докато американският е насочен към дебат и законотворчество в условия на политическа конкуренция.
В Китай бъдещето се планира централизирано чрез инструменти като петгодишните планове, които се обявяват и утвърждават по време на т.нар. „Две сесии". „Двете сесии" са ежегодните заседания на Общокитайското събрание на народните представители и на Китайския народен политически консултативен съвет – те са едно от най-важните политически събития в Китай. Докато китайският модел дава яснота и приемственост, американският модел се стреми да генерира гъвкавост и иновации чрез конкуренция на идеи, но понякога страда от липса на дългосрочна последователност поради смяната на политическите цикли.
САЩ нямат пряк аналог на китайските „Две сесии". Причината е, че двете събития отразяват коренно различни политически системи. „Двете сесии" са уникален израз на китайския модел на управление.
Ето една таблица, която изяснява разликите.
Таблица № 1. Различия в логиката и технологията на планиране в САЩ и Китай
Характеристика Китай: „Двете сесии" САЩ: Съвместна сесия на Конгреса
Какво представлява? Ежегодни заседания на върховния орган на държавната власт (Народното събрание) и върховния политически консултативен орган. Периодично събрание на двете камари на Конгреса (Камара на представителите и Сенат), често за изслушване на реч като „Състоянието на Съюза".
Основни функции Планиране и утвърждаване: Приема се държавния бюджет, утвърждават се петгодишните планове, одобряват се ключови кадрови промени и законодателни инициативи на ръководството . Това е механизъм за мобилизация и привеждане в действие на партийната политика. Законотворчество и контрол: Дебатират се и се гласуват закони, одобрява се бюджетът, упражнява се надзор над изпълнителната власт. Това е арена на политически дебат и компромиси между различни партии и интереси.
Политическа роля Демонстриране на национално единство и посока. Легитимиране на решения, взети от Комунистическата партия на Китай. Демонстриране на разделение на властите и система от „сдържания и противовеси". Често се виждат остри политически различия.
Времеви хоризонт Фокус върху дългосрочното планиране (напр. 15-и петгодишен план до 2030 г.). Фокус върху годишния бюджет и текущите политически приоритети. Дългосрочните стратегии съществуват, но се разработват от изпълнителната власт и мозъчни тръстове.
2. Ключови решения от „Двете сесии" (2025-2026)
„Двете сесии" през 2025 и 2026 г. са ключови за разбирането на посоката, в която се движи Китай, и как това се ще отразява на света. Нека разгледаме конкретните решения и техния глобален ефект.
2.1. „Двете сесии" през 2025 г.
Фокусът беше върху завършването на 14-та петгодишна програма и поставяне на основите за прехода към висококачествен растеж. Основните насоки бяха:
Главната икономическата цел бе запазване на целевия ръст на БВП от около 5% за 2025 г., потвърждавайки ролята на Китай като двигател на глобалния растеж.
Акцент бе поставен върху развитието на „производителни сили от ново качество" (нови технологии, отрасли и формати), като например големия езиков модел (AI) Deepseek.
Продължи се стимулирането на вътрешното търсене. Постигнато бе рекордно увеличение на бюджетния дефицит до 4% от БВП, за да се инвестира в стратегически проекти и да се стимулира потреблението чрез субсидии за техника и автомобили.
Сигнализирана бе подкрепа на частния бизнес и обещание за нов закон за насърчаване на частния сектор.
Потвърден бе курсът към разширяване на отвореността на институционално ниво, включително „инициативна и едностранна отвореност" .
2.2. („Двете сесии" през 2026 г.
Тази година бележи старта на 15-та петгодишна програма (2026-2030 г.) и 105-годишнината от основаването на ККП. Новите акценти са:
Дипломация в услуга на развитието. Външнополитическите ресурси се използват активно за създаване на благоприятни външни условия за висококачественото развитие и китайската модернизация.
Постигане на високо равнище на отвореност:
Въведен е едностранен безвизов режим за 50 държави и взаимен безвизов режим с 29 държави. През 2025 г. делът на чужденците, влезли в Китай без виза, е достигнал 73%.
Продължаване и задълбочаване а инвестиционните процеси по света. Продължава висококачественото изпълнение на инициативата „Един пояс, един път" и изграждането на нови зони за свободна търговия.
Качествената трансформация се осъществява чрез преход от модел на бърз растеж към модел на устойчиво развитие и технологично лидерство, с фокус върху цифровата икономика и зеления преход.
Големият въпрос пред всички страни в света е: как китайските решения за бъдещето ще се отразят върху глобалното икономическо развитие и в частност – върху растежа.
3. Как китайската модернизация променя глобалния икономически баланс?
Решенията от „Двете сесии" очертават ясна стратегия, която активно променя световната икономическа архитектура в няколко посоки.
1. Китай ще продължава да е основен двигател на глобалния растеж. През новата 15-та петгодишна програма средногодишният ръст ще е около 5%, което е значително над средните световни нива. Около 30% от глобалния икономически растеж се пада на Китай, което затвърждава позицията му на ключов локомотив за световната икономика. Този стабилен растеж създава стабилност в несигурната световна среда.
2. Нова двупосочна парадигма на развитие - „Двойна циркулация" и „технологична независимост" влиза в действие. Китай изгражда икономическа устойчивост чрез парадигмата на „двойната циркулация" , която засилва вътрешните двигатели на растеж, като същевременно поддържа външна отвореност . Акцентът върху „технологичната независимост" (пробиви в ключови области и базови технологии) променя глобалните вериги за доставки и прави Китай по-малко зависим от външни фактори, като същевременно предлага нови възможности за партньорство в иновациите.
3. Нов алтернативен модел на глобализация. В противовес на нарастващия протекционизъм, Китай насърчава „отворена и приобщаваща икономическа глобализация" , която е взаимноизгодна. Това ще се изразява в:
Разширяване на търговската мрежа. Китай ще продължава да е най-големият търговски партньор за над 150 държави и региони.
Развитие на инициативата „Един пояс, един път". Тя ще продължава да се развива като платформа за изграждане на инфраструктура и логистични проекти, които оформят нова геоикономическа реалност в Евразия и превръщат Централна Азия в ключов транзитен мост.
4. Помощ за допълнително укрепване на Глобалния юг и многополюсния свят. Китай активно ще задълбочава партньорствата си със страните от Глобалния юг чрез платформи като ШОС и БРИКС. Концепцията за „общност на споделената съдба на човечеството" и предлаганият от Китай модел на развитие, който се фокусира върху суверенно равенство, многостранност и социална справедливост, предлага алтернатива на доминиращия „западен модел". Това ускорява формирането на един по-справедлив и многополюсен световен ред, в който страните от Глобалния юг имат по-силен глас.
„Двете сесии" през 2025 и 2026 г. показват, че Китай не просто се адаптира към промените, а активно ги формира. Чрез комбинация от стабилен вътрешен растеж, технологичен напредък и стратегическа отвореност към света, Китай утвърждава ролята си на архитект на новата икономическа архитектура. Този подход не само подкрепя собствената му модернизация, но и предоставя на другите нации, особено от Глобалния юг, възможност да участват в изграждането на един по-балансиран и проспериращ свят.
За европейските страни е непозната и много интересна новата китайска парадигма „Двойна циркулация", затова да я разгледаме по-подробно.
4. Новата китайска парадигма „Двойна циркулация"
В основата си концепцията е проста, но много важна. Тя описва икономиката на Китай като съставена от два взаимосвързани кръга на стопанска дейност:
1. Вътрешна циркулация (内循环, nèi xúnhuán). Това е икономическата активност, която се случва изцяло в границите на Китай. Тя включва производство, разпределение, обмен и потребление на стоки и услуги от китайски фирми и граждани. Това са инвестициите, държавните разходи и най-вече вътрешното потребление.
2. Външна циркулация (外循环, wài xúnhuán). Това е традиционната външнотърговска дейност – износ и внос на стоки, услуги и капитали. Това е кръгът, който свързва Китай с останалия свят.
Ключът към разбирането е в баланса. Новата парадигма цели вътрешната циркулация да стане основен двигател на растежа, като същевременно външната циркулация продължава да я поддържа и допълва.
Защо се наложи тази промяна? В продължение на десетилетия, от началото на реформите през 1978 г., Китай следваше стратегия, наречена „голяма международна циркулация". Това беше класическият експортно-ориентиран модел - Китай внасяше суровини и компоненти, произвеждаше евтино благодарение на изобилната работна сила и изнасяше готовата продукция за света. Моделът беше изключително успешен и изстреля Китай до втората икономика в света, а по ППС - първата.
Но този модел започна да показва своите ограничения:
Промени в световната среда наложиха тази промяна. Търговското напрежение със САЩ, нарастващият протекционизъм и несигурността около веригите за доставки (особено по време на пандемията) показаха рисковете от прекалена зависимост от външните пазари.
Гигантският мащаб на китайската икономика. Китай вече е твърде голям, за да разчита основно на износ. Ефектът му върху световните цени е огромен, а продължителните търговски излишъци създават напрежение.
Нарастваща нужда от надграждане. Китай иска да се изкачи нагоре по веригата на стойността – от „световна фабрика" за евтини стоки към производител на високотехнологични продукти и иновации. Това изисква засилване на вътрешния капацитет за научноизследователска и развойна дейност.
Таблица № 2. Основните цели на „Двойната циркулация"
Цел Какво включва? Примери и цитати
Засилване на вътрешното търсене Основният фокус е върху превръщането на китайските домакинства в основен двигател на икономиката. Това изисква повишаване на доходите, намаляване на неравенството и укрепване на социалната мрежа, за да могат хората да потребяват повече. Вътрешното потребление е „главният двигател".
Технологична самостоятелност Намаляване на зависимостта от чужди технологии, особено в ключови области като чипове и софтуер. Насърчаване на иновациите и създаване на собствени високотехнологични индустрии („производителни сили от ново качество"). Устойчивост на „технологичните затруднения" и намаляване на зависимостта от американските високи технологии.
Модернизация на индустрията Преход от евтино масово производство към производство с висока добавена стойност. Това включва дигитализация, изкуствен интелект, зелени технологии и модернизиране на веригите за доставки. Насърчава се „качествен скок в индустриалното надграждане".
По-високо ниво на отвореност „Двойната циркулация" не означава изолация. Напротив, Китай ще продължава да се отваря, но по-интелигентно. Външната циркулация трябва да допринася за вътрешното развитие – чрез внос на висококачествени стоки, привличане на инвестиции в модерни сектори и задълбочаване на връзките с нови пазари (като тези по инициативата „Един пояс, един път"). Китай иска да бъде едновременно „световен пазар" и „световна фабрика".
Успехът на тази стратегия има няколко важни глобални последици:
Появява се нов – втори – двигател на глобалния растеж. С нарастването на вътрешното потребление, Китай се превръща от „световна фабрика" в огромен вносител на стоки и услуги, което отваря нови възможности за износители по света.
Промяна във веригите за доставки към по-голяма сигурност. Намаляването на зависимостта от чужди технологии ще доведе до появата на нови, китайски високотехнологични играчи на световния пазар, което ще промени конкурентната среда.
Утвърждаване на алтернативен модел на глобализация. Чрез инициативи като „Един пояс, един път", Китай предлага собствен модел на икономическо сътрудничество, който поставя по-силен акцент върху свързаност и дългосрочни инвестиции, особено в развиващите се страни.
В обобщение, „Двойната циркулация" е стратегически отговор на новите реалности – както вътрешни (нужда от нов модел на растеж), така и външни (повишена несигурност). Тя цели да направи Китай по-устойчив, технологично независим и способен да води в новата глобална икономика, като същевременно остава дълбоко интегриран в нея, но от по-силни позиции.
И като заключение, Китай остава най-сигурната опора на приобщаващия икономически растеж, справедливия търговски обмен и най-сериозната алтернатива на неолибералния модел.
