Големите оранжерии, които сега садят доматите и салатите за Великденската трапеза, са на газ
Скокът на азотните торове засяга селското стопанство в цял свят
Да се “хванем за зеленото” тази пролет ще ни струва с 30% по-скъпо.
Такава разлика в цените спрямо зимата се очертава при оранжерийните зеленчуци. И е съвсем сигурно, че приблизително с толкова те
ще поскъпнат точно за великденските празници
Оправданието този път ще са скъпите горива.
В момента производителите засаждат марулите, краставиците и доматите, които трябва да са готови през втората половина на април. Повечето големи оранжерии у нас се отопляват с природен газ. Март и април са най-критичните месеци за това производство, а често се случва и през май температурите нощно време да падат под 10 градуса и пак се налага отопляване.
“Булгаргаз” вече обяви, че ще внесе в КЕВР предложение за поскъпване на природния газ от 1 април с малко над 5%, но този разчет е правен преди последното взривяване на котировките на борсите с 30 до 50%. Решението на КЕВР ще бъде взето на 1 април, но отсега се знае, че няма как поскъпването да се вмести в тези 5%.
Енергийните разходи са около 60-70% от себестойността
на оранжерийната продукция и производителите вече предупредиха, че ако държавата не намери механизъм за компенсация както при предишни такива кризи, те ще трябва да вдигнат цената на зеленчука с 30%. Това прави продукцията им непродаваема на фона на вноса от южните ни съседки, където разходите за отопление са далеч по-малки.
От земеделското министерство засега насочват стопаните към подаване на заявления за директни плащания за 2026 г. Но процедурата за тях започва на 20 март, което прави положението критично. Нарочни компенсации за скъпия газ може да има само при наличие на бюджет, а държавата в момента работи в състояние на удължителен бюджет.
Внос на ранни зеленчуци от Турция и Гърция у нас винаги е имало и ще има, т.е. проблемът с цените не би бил толкова значим. Ако обаче не беше ситуацията с азотните торове, която вече засяга не само оранжериите, а и изобщо селското стопанство, при това в целия свят.
От началото на войната в Иран борсовите котировки на азотните торове скочиха с до 32%. Карбамидът например, който преди първите удари на САЩ и Израел струваше 516 долара за тон, вече струва 680 долара. А у нас преди около седмица някои
търговци спряха продажбите на амониева селитра и карбамид заради пазарния хаос.
Ако само 20% от световната търговия на петрол минава през Ормузкия проток, при азотните торове това важи за една трета - най-големите в света заводи за такива торове се намират в района на Персийския залив. Но и да няма прекъсване на доставките на торове оттам, те се произвеждат от природен газ, чиито цени вече предполагат гигантско поскъпване.
Всичко това вещае тотални затруднения. Не че зърнени култури и зеленчуци не могат да се отглеждат и без азотни торове, но добивите падат наполовина. А
ако пшеницата не се натори, брашното от нея не става за хляб
Има само няколко изключения - култури, които нямат нужда от допълнителен азот. Такива са бобът, лещата, нахутът, грахът, соята и люцерната.
Животните не се хранят с тор, но като поскъпне фуражът за тях, това е достатъчно да тръгнат нагоре цените и на свинското, и на телешкото, и на пилешкото, и на яйцата.
Много неприятна ситуация точно за Великден, макар че до поскъпване на месото заради скъпите горива няма как да се стигне още сега, а по-скоро наесен.
Агнетата, които ще консумираме тази пролет, вече са се родили и затова няма как животновъдите да се оправдават с поскъпнал фураж. Но имат пълните основания да искат повече пари, защото транспортните им разходи вече не са това, което бяха.
За последния месец дизеловото гориво по бензиностанциите е поскъпнало с над 17%,
като по-голямата част от това поскъпване е станало през последната седмица. Ясно е, че транспортните разходи няма как да се удържат, защото горивото съставлява около 25% от общите разходи на една транспортна компания и досегашното вдигане на дизела вече е свило рентабилността с около 25%. Ако продължи с тези темпове, което е напълно възможно, тя ще се свие наполовина и е неизбежно компаниите да започнат да натоварват клиентите си с повишените разходи.
Впрочем много транспортни фирми у нас вече започнаха да коригират т.нар. горивна такса при товарните превози веднъж седмично, при положение че обикновено това се прави веднъж месечно. Планираното увеличение на толтаксите от 1 март със средно 15% бе отложено за неопределено време, иначе и то щеше да натежи в сметките.
Скъпият транспорт удря всичко - дори продуктите от първа необходимост имат в цената си транспортна компонента, тоест ако ситуацията с горивата продължи така още известно време, най-късно в началото на април ще започнем да усещаме това по джоба си.
Има няколко прости, но златни правила, които помагат да получим поне приблизителна представа какво допълнително оскъпяване на стоките се получава само заради по-скъпия им превоз.
Едното е през цената и теглото на стоката. Например при евтини, но тежки стоки като картофи, дини, цимент, минерална вода транспортната компонента е огромна - стига до 40% от цената.
И обратното - при бижутата, лекарствата, часовниците и смартфоните транспортът е само 1-2% от крайната цена.
Например ако един камион е пълен с 20 тона картофи и ги превозва на 1000 километра, този транспорт при сегашните цени на дизела струва 1500 евро. Следователно този разход добавя по едни 0,075 евро върху себестойността на всеки килограм картофи. Ако обаче вместо картофите бъде натоварен с 500 телевизора, това ще добави по 3 евро към цената на всеки телевизор, което е нищожен дял в крайната цена на телевизора в сравнение с картофите.
Сметките не са чак толкова прости, защото трябва да се вземе предвид и откъде идва стоката. При местната продукция транспортният разход стига до 7-10% от цената. При внос от Европа - до 15%, а при презокеански може да стигне и до 20%, особено при кризи в корабоплаването, каквито има в момента.
На пътническия транспорт също му предстои поскъпване, но това вероятно ще стане на вълни,
т.е. ще има първа вълна, втора, трета и т.н.
В най-първата вълна със сигурност ще са многото нерегламентирани превози. Малко по-късно ще реагират и междуградските автобуси, които работят по силата на договори с общините. Те трябва първо да докажат пред съответния общински съвет нарасналите си разходи. Тъй като повечето договори предвиждат повишаване на цената на билета при драстичен скок на горивата от порядъка на 10-15%, а това вече се случи, най-вероятно две седмици ще са напълно достатъчно, за да се направят корекции в цените.
В градския транспорт процедурите са далеч по-тромави - трябват решения на общинските съвети, гласувания в комисии. А със сигурност ще се търсят и начини държавата да поеме част от внезапно повишилия се разход, т.е. по-вероятно е билетчетата за автобус, трамвай и метро да поскъпнат чак след два-три месеца, ако световният тренд продължи.
Най-незасегнат засега изглежда жп транспортът - там цените се променят веднъж годишно, обикновено когато се променя разписанието, т.е. в края на годината. Пък и БДЖ има много малко дизелови мотриси, защото повечето линии са електрифицирани. Ако не друго, цените на жп транспорта се смятат за социална услуга и трябва да се правят съгласувания с Министерството на транспорта и съобщенията и дори с МС. А последното при служебно правителство е почти изключено да се случи.
Не така стои въпросът със самолетните билети. Много авиокомпании си имат специална горивна компонента в цената и вече я променят. Няколко австралийски и азиатски авиокомпании го направиха още миналата седмица, което доведе до леко засега вдигане на цената от порядъка на 5-7%. Но онези, които още не са го направили, със сигурност ще коригират цените на билетите точно в началото на активния летен сезон.
