Геополитическото напрежение в Близкия изток създава реален риск за енергийните доставки и може да доведе до нов инфлационен натиск върху европейската икономика. Това заяви евродепутатът от БСП Цветелина Пенкова в интервю за БНТ в предаването „Светът и ние".
„Най-големият проблем е по отношение на енергийните доставки", подчерта Пенкова. По думите ѝ ситуацията около Ормузкия проток е от ключово значение, тъй като през него преминават около 20% от световната търговия с петрол и втечнен газ. „Има голям риск забавянето на доставките да се отрази върху цените на енергийните суровини, а оттам и върху всички стоки и продукти. Това е нещото, за което трябва да вземем спешни мерки", заяви тя.
Според Пенкова в краткосрочен план основният приоритет е защитата на гражданите и индустрията, а в средносрочен – ускоряване на инвестициите в енергийна инфраструктура и диверсификация на доставчиците.
Акцент в разговора беше и разликата в цените на електроенергията в различните части на ЕС. „Липсата на свързаност е основната причина за тази разлика в цените, която в отделни части на денонощието може да достигне до 1 към 10 между Северна Европа и Югоизточна Европа", посочи Пенкова. По думите ѝ ограничената свързаност в Централна Европа на практика превръща Югоизточна Европа в изолиран енергиен остров. „Абсолютно несправедливо е гражданите в една част на Еропва да плащат 10 пъти по-евтин ток спрямо нашите съграждани в България", подчерта тя.
Пенкова подчерта, че като основен преговарящ от страна на Европейския парламент по регламента TEN-E, ще цели ускоряване на инвестициите в електропреносните мрежи и по-добра интеграция на енергийните пазари. По думите ѝ без инвестиции в свързаност и съхранение на електроенергията няма как да има реално общ енергиен пазар и равнопоставена конкурентна среда за индустрията и потребителите.
В интервюто Пенкова подчерта и ролята на ядрената енергетика като стратегически, устойчив и дългосрочен източник на енергия. „Без базови енергийни мощности няма как да гарантираме стабилна, сигурна и достъпна енергетика в Европейския съюз", заяви тя. Според нея балансът между възобновяемите източници и базовите мощности, както и развитието на новите технологии, умните мрежи и системите за съхранение, са ключови за стабилността на енергийната система.
Евродепутатът коментира и новата многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2028–2034 г. Тя отчете като положителен знак увеличението на бюджета, но предупреди, че предложеният модел за разпределение на средствата чрез Националните и регионални партньорски планове създава риск от по-централизирано и несправедливо управление на европейското финансиране. По думите ѝ кохезионните фондове остават от ключово значение за държавите от Централна и Източна Европа, а промяната може да ограничи ролята на регионите и местните власти, които досега имаха по-пряк достъп до тези средства. Пенкова подчерта още, че срещу този модел вече има сериозно обединение не само в Централна и Източна Европа, но и в държави като Германия и Франция.
„Ние предпочитаме да се придържаме към досегашния модел на разпределение на средствата, тъй като всичко друго създава доста несправедливо и централизирано управление", подчерта Пенкова.
