- 11-те служебни кабинета досега ни оставиха касирани избори, "Боташ", аферата "Костинброд" и нароиха партийни лидери
- 12-ият - на Гюров, чупи рекорд със скандал още в първите минути
- Марин Райков и Димитър Главчев си бяха сами и външни министри
Служебното правителство е като обикновеното, само че служебно. Така може да се обясни простичко ситуацията в държавата, в която всички разбират от футбол и политика, или поне така би се изразил нашият приятел Валери Божинов.
А на правен език - то е пълнокръвно правителство, както се е произнасял в свое тълкувателно решение Конституционният съд. Само мандатът му е ограничен до излъчването на редовен кабинет, което в последните години се случва все по-трудно. И подлежи на парламентарен контрол - “бой по служба”, което именно наблюдаваме от първия миг на кабинета “Гюров”.
Че няма да има не 100 дни, а и 100 минути толеранс, ги предупреди президентът Илияна Йотова още когато чу от Андрей Гюров списъка с имената и съобщи, че ще подпише указа. Това се сбъдна - преди кабинетът му да положи клетва, започна атаката срещу вицето за честни избори Стоил Цицелков.
Освен че бе първият в историята с подобен ресор, той остава в нея и като първия, задържал се по-малко от 24 часа
на поста.
Подобен развой бяхме виждали само при първия кабинет на Димитър Главчев, който на старта остана без външен министър. Тогава служебният премиер го махна на 6-ия ден (виж по-надолу в текста).
Ясно е, че задача №1 на всяко служебно правителство е да организира честни избори. Това обаче е и
най-големият капан, който щраква всеки път
Изборите за отиващото си 51-о народно събрание бяха частично касирани от КС и безпрецедентно се стигна до влизането на нова политическа сила в действащия от няколко месеца парламент.
Аферата “Костинброд” още отеква, а при всички останали отекваха обвинения за контролиран и купен вот - хроничната инфекция, от която страда 35-годишната ни демокрация.
1440 дни служебна власт - точно толкова са я упражнявали 11-те правителства, назначавани от президента, преди и след правомощията му по подбора им да бъдат орязяни. Плюс 2-та дни на 12-ото начело с Гюров. И всички дотук доказаха, че два-три месеца са напълно достатъчни, за да се заложат спорни политики за години напред. Общото им кратно е и чистката на областните управители. А на осмете, извъртели се в петилетката на политическа криза - и това, че от тях излязоха куп нови партийни проекти.
1440 дни правят
сборно почти 4 години власт
(и бой) по служба. От тях най-дълго ни управлява Гълъб Донев - 308 дни в две поредни правителства. Неговият предшественик Стефан Янев изкара 216 дни, пак в два поредни мандата. (Виж инфографиката кой и кога ни управлява)
И двамата бяха назначени от президента Румен Радев. Именно тези рекорди доведоха до ремонта на конституцията, с който правомощията на държавния глава да назначава временна власт бяха орязани.
Списъкът на потенциалните премиери окъся до 10 на високи държавни постове - т.нар. от Радев домова книга. Записано бе и че работата на служебните кабинети вече се контролира от Народното събрание, защото на много от тях се наложи да вземат решения, за които обикновено трябва редовна власт и санкция на НС.
За тази цел парламентът получи непрекъсваемост
на работата си - президентът вече не го разпуска с указа си за насрочване на предсрочния вот. Така в четвъртък новите 21 министри на Андрей Гюров се заклеха в парламента.
Досега най-много бой се бе изсипвал върху двете правителства на Димитър Главчев. Първият му кабинет управлява от 9 април до 27 август 2024 г. и трябваше да организира изборите “2 в 1” през юни. Огънят тръгна веднага. Обвинявайки го в лоша комуникация и неадекватна реакция при ескалацията на напрежението между Иран и Израел, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов публично поиска смяната на външния министър. Въпросният дипломат Стефан Димитров тогава не си вдигал телефона дори на премиера. После стана ясно, че ходил да си събере багажа от Черна гора, където бе посланик, когато получи поканата за министър. Той бе начело на Външно и при служебния премиер Георги Близнашки.
Главчев предложи за нов министър Даниел Митов, тогава депутат от ГЕРБ, но това разгневи Румен Радев, защото е ярка политическа фигура. В крайна сметка Митов сам се отказа от номинацията, а за да излезе от патовата ситуация, Главчев реши лично да поеме МВнР. Президентът обяви решението за “авангардно”, но го прие. Преди него и Марин Райков (кабинетът му бе назначен от президента Росен Плевнелиев) като служебен премиер си беше сам и външен министър, но все пак той е дипломат от кариерата.
И следващият скандал при Главчев
гръмна по линия на външната политика -
темата “Сребреница”. През май изтече вътрешна грама, подписана от него в ролята му на външен министър, с която е наредил на българския представител в ООН да промени позицията на страната и да се “въздържи” от резолюцията за геноцида в Сребреница. Бе разтълкувано като политическа услуга към сръбския президент Вучич, служебният кабинет отвърна, че това са внушения, спекулации и хибридна атака. Изтеклите документи били работни.
Вторият кабинет “Главчев” пък бе между 27 август и 24 октомври 2024 г. И дойде след
сагата около Калин Стоянов
Видимо бе нежеланието на Радев отново да посочи бившия председател на парламента от ГЕРБ и настоящ шеф на Сметната палата за свой служебен премиер. Затова възложи на заместничката му Горица Грънчарова-Кожарева да състави кабинет. Но отказа да подпише указа заради присъствието на вътрешния министър Калин Стоянов в него, сочен за близък до ДПС. Днес Стоянов е депутат от “Новото начало”, а Главчев за трети път изрази съгасие да бъде посочен за ръководител на служебната власт, но остана само с двата си пъти.
Вторият му мандат доведе и до най-големия гаф изобщо при служебните кабинети. След вота на 27 октомври 2024 г. ПП-ДБ, ИТН и граждански организации поискаха пълно или частично касиране за масови нарушения. На 13 март 2025 г. Конституционният съд се произнесе с решение, което доведе до частично касиране и преизчисляване на гласовете, след като назначените от него експерти
установиха разминавания при броенето в 2204 секции
КС възложи на ЦИК ново изчисление, с което се определи кои 16 депутати отпадат, и така “Величие” влезе, а останалите групи се разместиха.
“Ако изборите не бяха прозрачни, сега нямаше да имаме този казус с частичното касиране на вота. А те бяха прозрачни, защото двата служебни кабинета осигуриха почти пълно видеонаблюдение на СИК-овете в страната. В този смисъл служебните кабинети под мое ръководство си свършиха работата. За безобразията, случили се в секционните комисии и след това, няма как да носим отговорност. Там са други. Ясно е, надявам се, нищо че удобно се забравя”, написа във фейсбук Главчев тогава.
Като премиер той записа и голям успех - приемането ни в Шенген по въздух и вода (преговорите за което се водеха при кабинета “Денков”). Бяха написани 17 закона, нужни по плана за възстановяване и устойчивост (после пак бяха пренаписвани), купи се втората осмица изтребители F-16 и др.
Мандатът на Донев стартира на 2.08.2022 г., за да проведе избори след падането на кабинета “Петков”. И роди скандала с “Боташ”, един от най-тежките енергийни казуси досега. Със споразумението, подписано на 3 януари 2023 г., България се съгласява да плаща такса за капацитет от близо $ 500 000 на ден (около 180 млн. долара годишно) за период от 13 г. Дължими са по клаузата “вземи или плати”, което означава, че
плащаме милиони, независимо дали внасяме газ през Турция, или не
След изборите през октомври 2022 г. нито една партия не събра мнозинство и Донев се закле за втори път, за да организира поредния вот на 2 април 2023 г. Това бяха първите избори след промените в Изборния кодекс, инициирани от ГЕРБ, БСП и ДПС, чиито избиратели явно се оказаха уплашени от машинното гласуване. Тази “хартиена коалиция” върна бюлетината, а машините останаха, но само като “принтери”, без да отчитат резултат. И капанът отново щракна заваляха съмнения за купен вот, а камерите не тръгнаха в много секции.
Донев сдаде поста на 6 юни 2023 г. на акад. Николай Денков. Със завръщането си при президента от секретар по социални политики бе издигнат до шеф на кабинета му, което го официализира като негова дясна ръка. След мандата си
половин дузина от служебните министри отидоха на “Дондуков” 2
като секретари и съветници на президента. А преди месец Донев напусна президентството заедно с Радев, чака се и много от останалите да се появят в листите на новия политик.
По-различно се случиха нещата при Стефан Янев. Политическата клюка го раздели с Радев още на финала на мандата му, тъй като избра да остане в кабинета на Кирил Петков като министър на отбраната. Двамата не потвърдиха да са скарани, но и не заработиха заедно. Президентът не даде рамо за партията, която Янев създаде след отстраняването му от кабинета - “Български възход”. Петков го махна заради думите, че войната на Русия в Украйна е военна операция. “Български възход” влезе в 48-ото НС при дебюта си на избори, но изпадна на следващите. Сега все пак се очаква близост с бъдещата партия на Радев.
А първият служебен кабинет на Янев даде старт на политическата кариера на Кирил Петков. В него той бе министър на икономиката, а Асен Василев - на финансите. Големият гаф тук бе с
канадския паспорт на Петков
На 27.10.2021 г. КС обяви решение, с което призна указа на Радев за противоконституционен в частта му за назначаването на Петков. Това хвърли сянка върху легитимността на всички документи, подписвани от него като министър, но до оспорване на такива все пак не се стигна. Докато Кирил Петков бе начело на икономиката, избухна още една бомба - ББР. Асен Василев пък се зае с инхауса при възлагането на мегапоръчките за пътищата за 3,7 млрд. лв.
От първия кабинет “Янев” на нови високи позиции се озова Янаки Стоилов. Видният ляв юрист бе служебен министър на правосъдието и остана като
първия, който внесе искане за отстраняване на главния прокурор
Иван Гешев за накърняване на престижа на съдебната власт. Висшият съдебен съвет отказа да го гледа по същество и казусът бе прехвърлен в Конституционния съд. А през октомври 2021 г. Стоилов стана член на КС с указ на Радев. Сега новото вице - Андрей Янкулов, още в първия си ден (очаквано) игра същия ход - поиска ВСС да махне и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов.
В първия мандат на кабинета “Янев” избухна и друг огромен скандал - на 20 май 2021 г. Атанас Атанасов обяви публично, че след разпускането на 45-ия парламент специализираните служби ДАНС и ГДБОП са подслушвали незаконно 32-ма политически лидери от опозиционните партии (тогава ПП-ДБ, “Има такъв народ” и “Изправи се! Мутри вън!”). Твърдеше се, че е ставало чрез искания за прилагане на СРС под претекст за разследване на “държавен преврат”. Тогавашният служебен вътрешен министър Бойко Рашков заяви, че в службите трескаво унищожават документите за това. Скандалът даде повод за смени в почти всички силови структури - шефът на ДАНС Димитър Георгиев бе освободен с мотив “уронване престижа на службата” и “политическа пристрастност”. Сменени бяха и тези на ДАР и ГДБОП.
Във втория му мандат бяха “чувалите с пари”. Вътрешният министър Бойко Рашков обяви за схема, при която 60 млн. лв. за строителството на “Хемус” били изтеглени в брой чрез кухи фирми.
От Радевите премиери само Огнян Герджиков не продължи в активната политика, но пък професорът, който след дни навършва 80 г., бе в нея преди това. Някогашният шеф на парламента сам изясни, че няма подобни амбиции, и се върна при правото и преподаването. Това бе първият кабинет на Радев като държавен глава и по негова заръка започна мащабна проверка по министерствата как е управлявано от ГЕРБ. Впоследствие самият професор се оплака от президентски натиск за това. В отбраната Стефан Янев обяви нарушения в над 100 обществени поръчки, докладът бе пратен в прокуратурата, после темата заглъхна. Бяха сменени 21 от 28-те областни управители, както и ключови фигури в Агенцията по вписванията и други държавни структури. Герджиков отрече политическа чиста, целта била подобряване на работата.
В последните дни от мандата си кабинетът класира шведските изтребители Gripen като най-подходящи за българската армия. Последва яростна реакция от ГЕРБ и обвинения за личен натиск и интерес от страна на Радев. Върховният главнокомандващ впоследствие трябваше да преглътне избора на F-16.
От по-шумните скандали бе и светкавичното уволнение на тв легендата Иван Гарелов от поста медиен съветник на премиера. Причината бе негово изказване в защита на Елена Йончева в разгара на предизборната кампания, което Герджиков сметна за несъвместимо с неутралитета на служебното правителство.
Служебният кабинет на проф. Огнян Герджиков
роди най-много следващи министър-председатели
В него вице по вътрешен ред и сигурност и министър на отбраната бе Стефан Янев, а Гълъб Донев - министър на труда. Начело на МОН пък бе Николай Денков. На 6 юни 2023 г. академикът оглави първия по рода си у нас ротационен кабинет, макар сглобката да не го докара до ротацията.
При Марин Райков, който изненадващо сега се връща като зам.-министър във Външно, избухна скандалът “Костинброд”. На 11 май 2013 г. - деня за размисъл преди вота, по сигнал на БСП прокуратурата и ДАНС откриха в печатница “Мултипринт” над 350 000 бюлетини, подготвени извън държавната поръчка. Печатницата бе собственост на Йордан Бончев, тогава общински съветник от ГЕРБ, което предизвика обвинения в опит за мащабна фалшификация на вота. Райков реагира остро, като заяви, че кабинетът му е само клиент на печатницата и няма общо с нарушенията, но скандалът вече бе взривил ефира. Мая Манолова и лидерите на опозицията използваха случая за пресконференции в нарушение на закона, твърдейки, че ГЕРБ подготвя “кражба на изборите”. Николай Бареков по TV7 излъчи сензационни репортажи, които директно повлияха на нагласите на избирателите в последния момент. Разследването по-късно се фокусира върху Росен Желязков, тогава главен секретар на МС, но той бе напълно оправдан от съда по всички обвинения. Прокуратурата не успя да докаже, че бюлетините са били предназначени за измама, а не са били просто технологичен брак. “Костинброд” обаче доведе до срив в подкрепата за ГЕРБ и направи възможно съставянето на кабинета “Орешарски”.
Райков остана в историята и като единствения премиер, който се самоназначи за нов дипломатически мандат. Тогава външният министър Марин Райков предложи на премиера Марин Райков да изпрати Марин Райков, дотогава посланик в Париж, начело на мисията ни в Рим...
Всъщност
при Райков за първи път служебен министър бе Асен Василев
- на енергетиката и туризма.
Преди ерата на Радев пък най-известният служебен премиер у нас бе Стефан Софиянски. След Виденовата зима и хиперинфлацията бившият кмет на София договори начело на служебния кабинет въвеждането на валутния борд. А на 17 март 1997 г. стана премиерът, подал молбата на България за членство в НАТО. После бе преизбран за кмет. Преди президентските избори през 2001 г. напусна СДС и основа Съюз на свободните демократи, с новата си партия взе третия си кметски мандат, после успя да влезе в парламента през 2005 г., стана дори един от първите български евродепутати. Последно през 2011 г. Софиянски пак бе кандидат-кмет на София, но взе едва 1,67%, а в момента май е по-популярен като сват на Васил Божков.
В политиката, но с прекъсване и затихваща слава остана и досега единствената жена премиер Ренета Инджова, която Желю Желев назначи след свалянето на кабинета “Беров”. След края на служебния си мандат тя специализира бизнес и замина за САЩ. Върна се през 2008 г. като финансов директор на болница “Токуда”, после бе шеф на НСИ, но кабинетът “Орешарски” я уволни. Под прожекторите пак застана през 2020 г. при протестите срещу кабинета “Борисов 3” заедно със скандалния отец Дионисий.
