На първа инстанция Окръжният съд в Благоевград й даде доживотен затвор без право на замяна
Върховният касационен съд отмени предишното решение на Софийския апелативен съд и връща делото за ново разглеждане срещу Кристина, която уби двете си деца Сандански. Това съобщиха от ВКС.
Делото ще започне отново от етапа на съдебното заседание. Решението на ВКС е окончателно.
Процесът е образуван по жалби на подсъдимата Кристина Д., както и на частния обвинител и граждански ищец Георги Т.
На първа инстанция Окръжният съд в Благоевград признава Кристина Д. за виновна в убийството на двете ѝ малолетни деца, извършено с особена жестокост и по особено мъчителен начин. Тя е осъдена на доживотен затвор без право на замяна, а съдът уважава и исковете за обезщетение на Георги Т.
По-късно Софийският апелативен съд променя присъдата. Съдът я оправдава по обвинението, че престъплението е извършено по особено мъчителен начин, и намалява наказанието ѝ на 12 години затвор. Намалени са и присъдените обезщетения – на по 250 000 лева за всяко от децата.
Според касационната инстанция е неоснователен доводът на защитата за неправилно осъждане на подсъдимата за квалифициращия признак „особена жестокост". Съдебната практика и доктрината са приели, че обстоятелствата, които следва да се вземат предвид за преценка наличието на особена жестокост, са свързани с броя на нанесените удари, с тяхната сила и интензивност и с естеството на причинените телесни увреждания на жертвата. Тези критерии, съобразени с данните по делото, показват, че признакът „особена жестокост" е налице. На всяка от жертвите са нанесени над 30 удара, предимно в горната част от тялото, където са разположени жизненоважни органи, самите удари са причинени с нож, сериозна част от тях са със значителна сила, получените вследствие на тези удари телесни повреди са разнородни, а някои от тях са били несъвместими с живота на децата.
Неоснователен е доводът, че актът на САС е неправилен поради прекомерно високото наказание на Кристина Д. Претенцията е мотивирана с психичното ѝ състояние, породено от личностната ѝ структура и положението ѝ на жертва на домашно насилие, довело до състояние на тежка дезадаптация и кумулиран афект, свързани с екстремно затруднение на ръководене на поведението, без то да изключва базисните ѝ психични годности. Според ВКС всеки от тези фактори, наред с чистото съдебно минало на подсъдимата и положителната ѝ характеристика, е взет предвид при индивидуализацията на наказанието. Едновременно с това не могат да бъдат пренебрегнати съществените по тежест отегчаващи обстоятелства: високата степен на обществена опасност на деянието, което е сред най-тежките посегателства в системата на престъпленията от НК; тежкият съставомерен резултат, довел до причиняване на смъртта на две лица от едно семейство; фактът, че децата са били в долната граница на малолетието; това, че деянието е извършено при наличието на 5 квалифициращи признака; многобройността на нанесените удари с нож; обстоятелството, че убийството е реализирано в домашна среда, в която по принцип децата би следвало да се чувстват спокойни и защитени; фактът, че макар и за кратък период жертвите са възприемали не само нападението над себе си, но извършваното от родната им майка посегателство над техния брат или сестра.
Касационният състав не приема доводите на частния обвинител и граждански ищец за съществени процесуални нарушения. Неоснователен е и доводът за нарушение на материалния закон заради оправдаването на подсъдимата за убийство, извършено по особено мъчителен начин. За да е налице убийство, извършено по особено мъчителен за жертвите начин, правната доктрина и трайната съдебна практика приемат, че следва по несъмнен начин да се установи, че пострадалият преди настъпването на смъртта е изживявал извънредни по своя интензитет и продължителност физически и психически страдания, които значително надхвърлят обичайните болки и мъки, присъщи на причиняването на смърт при обикновено убийство. Доказателствата по делото не установяват по категоричен начин наличие на такова продължително съзнателно възприемане на насилието. Напротив, от разясненията на вещото лице се установява, че и двете деца са изпаднали в безсъзнателно състояние в изключително кратък интервал от време – в рамките на „секунди до около минута" от началото на нападението.
Според ВКС е основателен доводът на частния обвинител за явна несправедливост на наказанието. Въззивният съд е пропуснал да отчете наличието на някои отегчаващи обстоятелства, които са от значение за наказателната отговорност на Кристина Д. Не е била отчетена пълната безпомощност на жертвите, лишени от каквато и да е възможност за защита или бягство. Не е отчетено и обстоятелството, че деянието е осъществено в домашна среда, която по естеството си следва да бъде място на сигурност и закрила за двете жертви. Подценено е било и това, че макар и за кратък период от време всяко от децата е осъзнавало не само противоправното нападение, насочено срещу него, но и извършваното едновременно с това посегателство срещу неговия брат или сестра.
