- Други граждански сдружения и частни фирми също са вписани с имена като на държавни структури
Как е възможно няколко мъже да създадат сред жителите на цял един пограничен район невярното впечатление, че представляват държавата и че действат от нейно име? Дотолкова, че да се движат въоръжени, да охраняват територии, да ограничават достъпа на туристи по определени маршрути в планината, да преследват бракониери и бежанци. Вече дни наред тези и подобни въпроси не спират да се задават в социалните мрежи във връзка с мистерията около хижа "Петрохан" и създаденото от Ивайло Калушев, Ивайло Иванов, Дечо Василев, Пламен Статев, Николай Златков и от родителите на Калушев гражданско сдружение, звучащо като министерска структура - Национална агенция за контрол на защитените територии (НАКЗТ). Напомняйки на наистина държавните НАП, Национална агенция за оценяване и акредитация и на още много други.
Отговорни за появата в правния мир на неправителствена организация, звучаща като структура на държавата, са служителите на Агенцията по вписвания, които отговарят за Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, коментира за "24 часа – 168 истории" юристът Тони Димов, който е един от авторите на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. "За мен това е типичен пример за нарушение на закона, който действа от 2001 г. - пояснява той. - Текст в него казва, че наименованието на юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) не трябва да въвежда в заблуждение. НПО-тата в България са два вида - сдружения и фондации. Като юрист твърдя, че ако в наименованието на сдружение присъстват думите "национална агенция за контрол", това въвежда в заблуждение и противоречи на закона. Държавните и изпълнителните агенции са част от изпълнителната власт по силата на Закона за администрацията. Нормално е хората да си помислят, че и НАКЗТ е държавна структура. Направих справка и видях, че у нас няма друго сдружение, назовано национална агенция за контрол. Тук можем да добавим и че в България няма практика ЮЛНЦ да изписват пълните си наименования. В интернет въпросното НПО не се е кръстило "Сдружение НАКЗТ", а само НАКЗТ. Освен юридически са налице и фактически предпоставки за въвеждане в заблуждение. Освен това сайтът му е controlagency.eu с домейн, който създава впечатление за национална структура".
След реформа от 2018 г. регистрацията на ЮЛНЦ е прехвърлена от окръжните съдилища и Софийски градски съд към Агенцията по вписванията, припомня Димов и пояснява, че нейните служители извършват вписванията в Търговския регистър. „Те са компетентни да преценяват всяко обстоятелство. За мен в конкретния случай е следвало да бъде постановен отказ за регистрацията на това сдружение", смята юристът.
Проверка на "24 часа – 168 истории" показва, че присъствието на Национална агенция за контрол на защитените територии в Търговския регистър не е изолиран случай за регистрация на сдружение, чието име се асоциира с държавата. Сходно е положението и с частни фирми. Към настоящия момент в регистъра има 27 действащи юридически лица, които са "национална агенция". При НПО-тата то се използва от Българска национална енергийна агенция, Национална агенция за граждански и стопански инициативи и от Национална агенция за социални дейности.
Доста търговски дружества също са се регистрирали като национални агенции, като имената на част от тях много наподобяват държавни органи – "Национална агенция за събирания на вземания", "Национална агенция за събиране на просрочени вземания", "Национална агенция безопасност и охрана", "Национална агенция за инвестиции и търговия", "Национална агенция за контрол", "Национална агенция за териториално устройство", "Национална агенция за устойчиво развитие" и др.
Освен търговския регистър, съществува и друг списък с имена на български НПО. Информационният им портал не е официален източник, но дава сведения както за вписаните сдружения, така и за такива, които са били активни, но вече са с прекратена регистрация, а също и за такива, на които тя е отказана или пък не е искана, но въпреки това е възможно те също да са извършвали дейност. В портала сдруженията, използващи "агенция" в името си, са десетки, като много от тях също създават впечатление за връзки с държавата и особено с местната власт.
Най-много са агенциите за регионално икономическо развитие. Граждански сдружения с това или със сходно име има в почти всеки голям град, а в някои са повече от едно. Сред лицата на част от тях личат имената на бивши кметове или зам.-кметове, на общински съветници или други политици. Други "агенции" обаче са създадени от хора без никаква публична биография.
Например в Хасково има цели 4 такива сдружения- Агенция за подпомагане развитието на малкия и средния бизнес, Регионална агенция за социално-икономическо развитие, Агенция за подпомагане на малкия и средния бизнес и Агенция за регионално развитие и сътрудничество.
Освен агенции много сдружения са се нарекли институти или центрове и също правят асоциация с държавата, с общини, а някои изглеждат дори като международни организации. Масова практика е неправителствени структури да се именуват "световни", "международни", "европейски", "балкански" и разбира се, "национални". Най-многобройни са институтите, свързани с туризма. В националния портал личат имената на Национален институт по туризъм, в чийто сайт няма никаква информация за създателите, както и за дейността на сдружението. Съществува и Институт за развитие и устойчивост на туризма, чийто домейн е изтекъл. Следващият е Европейски институт по туризъм, създаден през 2008, който не е бил вписан в регистъра.
Според Тони Димов наличието на много международни институти и центрове също вероятно е следствие на нарушения на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. "Включването в наименованието на такива организации на думи като "национален", "международен", "глобален" или "световен" следва да се прави изключително внимателно с ясното съзнание у учредителите, че това може да им коства отказ да бъдат регистрирани, защото това би било подвеждащо", смята той.
Освен че имитират връзки с държавата или с общини, имената на някои
граждански сдружения почти се припокриват с известни и утвърдени научни и културни институции.
Сред най-фрапиращите примери е официално регистрираната Българска академия на науките и изкуствата или т.нар. БАНИ. Става дума за сдружение на учени, избрали си име, което почти дублира това на БАН. При създаването си алтернативната академия стъпва на обстоятелството, че за известен период от време след 1940 г. самото ръководство на БАН преименува институцията на БАНИ. От управата на БАН възразиха срещу клонирането с довода, че БАНИ е част от историята на БАН, че е нейна интелектуална собственост и че никой няма право да използва това име. Въпреки това преди над 20 г. академията за наука и изкуство е вписана.
С адрес в Благоевград пък официално съществува неправителствена организация с името Национален институт за културно наследство, което лесно може да се сбърка с Националния институт за недвижимо културно наследство към Министерството на културата. НПО-то няма сайт, но от учредителния му акт е видно, че в регистрацията му участват няколко души с еднакви фамилии, вероятно роднини.
7 физически или 3 юридически лица са минимално изискуемият брой учредители, които могат да създадат едно сдружение за общественополезна дейност, пояснява Тони Димов. Ако то бъде регистрирано с противоречащо на закона име, има начини това да бъде поправено, продължава той. „Законът предвижда, че всяко заинтересовано лице или прокурорът може да поиска съдът да постанови решение, с което се преустановява неговото съществуване, ако в 6-месечен срок сдружението не отстрани основанието за прекратяване и неговите последици", завършва юристът.
