Процедурата по назначаването на служебен премиер и служебно правителство не е обвързана с конкретни срокове в конституцията. Това заяви конституционалистът доц. Христо Орманджиев в ефира на Нова тв, коментирайки очакването вицепрезидентът Илиана Йотова да посочи служебен министър-председател, който да предложи състав на кабинет и да организира предсрочните избори.
По думите му конституционният процес е бил временно „поставен на пауза" заради оставката на президента Румен Радев, а след възобновяването му именно вицепрезидентът ще зададе темпото. „Конституцията е пестелива по отношение на сроковете, когато става дума за действията по назначаване на служебно правителство. Няма фиксирани времеви рамки нито за консултациите, нито за връчването на мандат", обясни Орманджиев.
Той подчерта, че консултациите с парламентарните сили са задължителни, независимо че изборът на потенциални служебни премиери от т.нар. домова книга е ограничен. По думите му президентът има свободата да прецени дали тези срещи да се проведат поотделно с всяка парламентарна група или на една обща среща. „Етично е да има и разговори с кандидатите за служебен министър-председател", допълни той.
Доц. Орманджиев уточни, че и след номинацията няма конституционен срок, в който избраният кандидат да представи състава на служебното правителство. Въпреки това той изрази мнение, че в „нормален и разумен порядък" процесът не би трябвало да се протака излишно, като напомни, че служебният кабинет по своята същност е кризисно решение при невъзможност да бъде излъчено редовно правителство от парламента.
По отношение на датата за предсрочните избори конституционалистът посочи, че провеждането им на 29 март изглежда малко вероятно. „При съпоставяне на всички фактори е логично изборите да се изместят по-скоро към втората половина на април. Трудно ми е да повярвам, че вотът би бил насрочен в дните на големите християнски празници", заяви той, визирайки Великденския период.
Относно документа, подписан от Росен Желязков при посещението му в САЩ, и появилите се твърдения, че той противоречи на българската конституция доц. Орманджиев беше категоричен, че крайната дума по този въпрос е на Конституционния съд. Той отбеляза обаче, че позицията на преподаватели от Катедрата по международно право на Софийския университет поставя въпроси не толкова за противоконституционност, колкото за съответствие с Договора за функциониране на ЕС и Устава на ООН.
Конституционалистът изрази резерви към начина, по който е уредено управлението на въпросната международна структура, в която ключови правомощия са концентрирани еднолично. „По принцип международните организации се управляват от колективни органи, а тук моделът е различен", посочи той, като подчерта липсата на аналог с организации като ООН.
По отношение на процедурата по вземане на решението доц. Орманджиев заяви, че според наличната информация то е било прието на редовно заседание на Министерския съвет, макар и изключително бързо и с недостатъчна публична комуникация. „Ясно е, че е даден мандат. Въпросът е как и с какво мнозинство", каза той, като добави, че не смята за редно да се спекулира без доказателства.
Орманджиев коментира и хипотезите за възможни неформални договорки, свързани със санкционни списъци, като ги определи като нереалистични в официален международен договор. Той беше категоричен, че подобни ангажименти не могат да бъдат записани „черно на бяло", а подчерта и че всеки подписан международен документ подлежи на ратификация от Народното събрание. „Ако новото правителство не внесе проектозакон за ратификация, това би било изключително лош знак за международните ни отношения", предупреди доц. Орманджиев.
