Тя е свещена и не трябва да се слага на шега, защото носи лош късмет
Причудливи и дори гротескни същества със стърчащи дълги зъби, рога или тракащи клюнове, сякаш излезли от митологията... Маскарадните игри са на поне 6000 г., водят началото си от тракийски езически ритуали и култа към бог Дионис. Маскирани мъже с тежки звънци и страховити лица и до днес изпълняват танци и ритуални обреди, за да прогонят злите духове и да осигурят плодородие на земята. Основен “герой” в тях днес обаче е именно маската.
Според древните вярвания, когато кукерът сложи маската, в нея се “вселяват” природни духове, предци или божества. И тъй като тя е свещена, не бива да се слага на шега. Кукер става само този, който уважава ритуала. Иначе може да си навлече лош късмет.
В различните краища на страната има различни трендове в маските и костюмите. Те се изработват ръчно, от естествени материали - дърво, кожа, рога, пера, прежда, като всеки детайл е от значение, включително цветовете. Червеният почти винаги присъства, защото символизира живота и пази от “зли очи”. Бялото е чистота и ново начало, зеленото - възраждането на природата.
Маските в Западна България (Пернишко, Радомирско) обикновено са големи и високи, изградени на дървена конструкция, обвита в дългокосмести кози кожи, с рога, с бради и мустаци от разноцветни прежди. Често се вграждат и истински животински черепи. Груби са и напомнят диви животни.
В Източна България маските са по-малки и по-близки до човешкото лице. Правят се от кози кожи или сукно, с многобройни мъниста, огледалца, лъскави елементи.
В Ямболско пък все още има места, в които се играе с гугли (качулки) - кукерите начернят лицата си със сажди и покриват главите си с качулки и забрадки. И ако едно време гуглите са се изработвали от кожа (с козината навън), към която прикрепяли два рога, днес се покриват с мъниста и пайети.
В някои региони има маски и с по две лица като символ на доброто и злото, които съществуват неразделно в света. От едната страна лицето е добродушно, а носът чип. А от другата - зловещо лице с гърбав нос.
