Актрисата Ирена Милянкова от няколко години се отдалечи от светлината на прожекторите и избра да се занимава с друго - да бъде учител на деца с увреден слух.
"Една моя колежка каза, когато бях при нея на стаж - до голяма степен преподавателят е актьор. Той трябва да умее да привлече вниманието на своите ученици и да поднесе една информация по интересен, забавен за децата начин, за да бъде по-достъпно за тях и за да могат те да усвоят тези знания", коментира Ирена Милянкова пред bTV.
"Работя в специалното училище вече пета учебна година. Тук е моето място. Място, далеч от светлините на прожекторите. Място, на което се чувствам в свои води. На дъската е моята сцена. Децата са камерата, пред която разказвам различни истории, различни сюжети с цел обучение и възпитание", казва актрисата.
Милянкова споделя, че ги нарича "невидими деца", защото е на мнение, че всички, като че ли извъртаме глава встрани, не ги забелязваме и ги подминаваме. "Аз вярвам, че всеки един от нас в нашето общество трябва да има отговорност към техните семейства. Ние като специалисти, учители не сме тук само за да обучаваме и възпитаваме децата. Ние сме тук, за да подкрепяме техните семейства, да ги насочваме. Работим в екип с родителите, ние сме партньори. Това е много важно, за да има резултат. Те имат своите силни страни, които ние специалистите развиваме. Те са като всички останали деца и имат право да бъдат обичани".
Специалното училище за ученици с увреден слух е най-големият учебен комплекс на Балканския полуостров, който осигурява обучение и рехабилитация и покрива всички възрастови групи. От яслена възраст до 12 клас. То разполага с пансион, в който се настаняват деца от цялата страна. Работи се по учебна програма, одобрена от МОН, която се адаптира и синтезира спрямо възможностите на децата.
"Това, което ни отличава, са специалните предмети, които изцяло са насочени върху развитието на слуха и говора. Като класен ръководител, работя с децата в група и индивидуално. Колеги, индивидуални рехабилитатори, ежедневно посещават моя клас, взимат децата едно по едно и работят с тях в други кабинети", разказва Ирена Милянкова.
"Слухово-речевият рехабилитатор е учителят, който ежедневно взима всяко едно дете. Поставяме стъпка по стъпка звуковете, след това сричките, думите, изреченията, разказ по картина, диалог. Разбира се, това започва от ранна детска възраст, от яслени групи и завършва с 12-ти клас. Ние сядаме пред едно голямо огледало и използваме абсолютно всичко, за да им обясним положението на артикулационните органи. Например, ръчният модел на звуковете, че при звука А езикът е легнал, има глас, въздушната струя е топла. И детето едната ръка си слага на неговото вратле, другата ръка е на моето или на колегата, усеща вибрациите, после показваме, че въздушната струя е топла, имам профил на звука, за да види къде е езикът. Съответно при П звукът е взривен, за да усети ударната струя. И това се случва много бавно във времето. Но когато чуеш вече ясна реч, изпитваш удоволствие и удовлетворение", коментира Десислава Илиева.
"Ние не обичаме да говорим за проблемите. Когато се сблъскаме, срещнем или чуем за дете с увреждане, веднага като че ли искаме да страним, да стоим малко по-далеч. А всъщност не е необходимо да правим кой знае какво. Ние е добре, говоря за всеки един човек, е добре поне да демонстрира приемственост. Да можем да приобщим тези деца. Те имат своето място сред нас. Защото системата прави всичко възможно те да бъдат добре квалифицирани и насочени към професии. В нашето училище, в гимназиален етап, имаме специалности, които развиват професии готварство и дърводелство", казва Милянкова.
Актрисата е завършила специална педагогика, за да бъде учител. освен това разказа за трудностите, като например, че едно от децата е от друга страна.
"Жестовият език в Литва е различен от българския жестов език. Въпреки това, ние с моя ученик успяваме да се разберем. Успяваме, защото той за периода от началото на учебната година, от както е стартирал при мен, е напреднал изключително много. Все още овладява писмената реч, тъй като тяхната е различна от нашата", разказва тя.
Милянкова е майка на 6 деца, а от скоро е в още една нова роля, тази на баба, като разказа за емоциите и особеностите около това.
"Много е хубаво, че моите деца растат, че вече те също се развиват, че стават родители. Когато чуя баба, аз по-скоро си представям бабите и дядовците ни на село, които работят на двора. Всъщност аз не съм това. Аз съм нетипичната баба в разцвета на годините си, на възрастта си. Те се справят прекрасно сами, изключително самостоятелно, е младото семейство, което пък мен ме радва много. Означава, че аз съм си свършила работата, дъщеря ми следва моя модел. Тя е много грижовна майка", споделя актрисата.
"Тук намерих смисъла си. Сред деца се чувствам значима. Те са... Те са истински. Те са неподправени, те са автентични. Техният свят е толкова чист. Аз идвам от един друг свят, от света на модата, на киното. И... Така, с годините натрупах една горчивина от този толкова нездравословен стремеж към слава, към власт, към всичко, което води в тази посока. И тук е като мой пристан, там където мога да си отдъхна, да бъда себе си и в същото време полезна", казва Милянова.
