След 9 септември 1944 г. отказва да се върне в България, погребан е на брега на Женевското езеро
На 23 ноември 1935 г. с указ на цар Борис III за министър-председател на България е определен Георги Кьосеиванов. Той е едва третият след Димитър Станчов и предходника му Андрей Тошев, който напуска дипломацията, за да застане начело на изпълнителната власт. На 21 години е завършил право в Париж, а след още 7 е в дипломатическото ни представителство в Рим. След това последователно е в Цариград, Берн, Берлин, Париж, Букурещ, Атина и Белград.
Оттам е призован да стане началник на канцеларията на цар Борис, колкото да се доошлифова, вече в българските политически нрави и царски насоки, и в края на април 1935-а е назначен за министър на външните работи и изповеданията в правителството на Андрей Тошев. По препоръка на цар Борис
кабинетът е съставен като преходен
и в него влизат безпартийни граждански активисти и военни, предани на монархията.
Военен министър е ген. Христо Луков, който ще е неизменен и в следващите две от общо четири правителства на Кьосеиванов. Във войните в началото на века той е бил само адютант на артилерийски полк и командир на батарея, но никога не е бил висш военачалник. Участва в преврата на 19 май 1934 г. с второстепенна роля, но при разцеплението във Военния съюз взема страната на офицерите монархисти.
Нещата никак не изглеждат спокойни нито в България, нито в международен план. Положението е “затишие пред буря”. Царят трябва да се съобрази с реакцията на политическия кръг “Звено”, който е дошъл на власт с негово одобрение, но пък скоро е застанал на антимонархически позиции. Съратниците им за преврата от Военния съюз се делят вече на “за” и “против” царя.
Дамян Велчев, един от основателите на Военния съюз, налива бензин в тлеещата клада и
подготвя държавен преврат и отстраняване на царя
Като върл антимонархист той е отстранен при разцеплението във Военния съюз и през юли е изгонен в Югославия. Преди това има сериозни контакти със сръбското военно аташе в София Дража Михайлович, а в Белград се свързва с ген. Петър Живкович, смятан за бъдещ министър-председател. На 1 октомври 1935 г. с група офицери Дамян Велчев минава границата с група сръбски офицери, уж да въведе ред във Военния съюз. Арестуван е в Сливница и осъден на смърт като организатор на държавен преврат. Впоследствие е помилван.
По природа предпазлив, цар Борис в тия години е особено внимателен и във външната си политика, което личи и в действията на министър-председателя му Георги Кьосеиванов. Напрежението, а и разделението в Европа нараства. На 3 октомври войските на ген. Емилио ди Боно нахлуват от Еритрея в Етиопия. Започва двегодишна италиано-етиопска война. През юли 1936 г. пък ще започне Испанската гражданска война, в която ще се противопоставят крайни националисти и републиканци, скоро ще се превърне в битка срещу фашизма. Година след избора на правителството на Георги Кьосеиванов Германия и Япония сключват Антикоминтерновския пакт, чиято цел е да се бори срещу Комунистическия интернационал, създаден в Москва. На 6 ноември 1937 г. към него се присъединява и Италия.
Това пък е основата на Тристранния пакт. В тази обстановка са нужни внимателни политически действия от страна на България. Именно затова
цар Борис не бърза с възстановяване на работата на Народното събрание,
разтурено от политическия кръг “Звено”, и възстановяване на партиите. След четиригодишно прекъсване Народно събрание има едва през 1938 г. - изборите са през април, а започва работа в края на май. Преобладаващата част от депутатите са безпартийни.
Същия ден вече бившият министър на съобщенията и железниците Тодор Кожухаров при подаване на оставката си заявява: “В мотивите си аз изтъквам, че въпросът за преустройството на държавата занимаваше политически мислещите хора у нас и преди 19 май, тъй като крайностите и партизанските изстъпления отдавна бяха възмутили съвестта на всички добри българи, загрижени за бъдещето на страната ни. За трезвите и прозорливи умове беше ясно, че недъзите на нашата политическа действителност лежат не само в пороците на отделната личност, но и в някои дефекти на самата система на управлението. Армията ни с присъщия ней идеализъм, твърде отзивчива към обществените настроения на народа, пожела да застане в авангарда на обновителното течение, поради което се предприе акцията на 19 май, посрещната на първо време от розови надежди от широките обществени среди.
За голямо съжаление, злополучните опити на шепа интелектуалци от нейно име твърде скоро създадоха едно смущение и разочарование в обществото. Силата на общественото мнение се налага властно и неотразимо, дори и при външната привидна пасивност, чрез тъй нареченото обществено настроение”.
При представяне на правителството си на 23 ноември 1935 г. Георги Кьосеиванов определя и задачите, които то ще изпълнява – външната политика ще остане непроменена и ще се даде на народа един редовен и отговарящ на възможностите му бюджет.
Ще се стреми “да гарантира строго правовия ред, почиващ на могъществото на законите”. По-нататък обявява, че “изпълнителната власт, носена от едно просветено, подготвено и проникнато от здрав държавен дух и съзнание за своята роля в държавата чиновничество ще бъде предмет на специални грижи”. Колкото до икономиката, казва, че ще употреби всичките си усилия за раздвижване на пазара, като се направело възможното за увеличаване производителността на труда и земята. Непреходни фрази, но се оказва, че тези думи скоро ще бъдат забравени. Още през май същата година на посещение в България с втората си съпруга Ема Кьостлин
в България на посещение е пристигнал райхсмаршал Херман Гьоринг
Официалното обявление е, че е сватбено пътешествие.
Посрещнат е лично от цар Борис и приет в двореца. Това е продължение на външната политика на кръга “Звено”, който през 1934 г. е сключил договор с Германския индустриален консорциум на стойност 632 млн. лева. Той е за доставка на индустриални произведения и монтажни дейности на 42 немски фирми у нас. Пак правителството на Кимон Георгиев е започнало сближаване в Югославия. Верен на проправения път, цар Борис през 1936 г. посещава последователно Югославия, Германия и Италия. Тази политика продължава и Георги Кьосеиванов.
На 31 юли 1938 г. той подписва с гръцкия министър-председател Солунското споразумение, което предвижда балканските страни да се откажат от ограниченията във военната област и относно границите в Тракия. С други думи – България заявява желанието си за ревизия на Ньойския договор от 27 ноември 1919 г.
От 5 до 11 юли 1939 г. Георги Кьосеиванов е на посещение в Германия и Югославия. Среща се с Хитлер и външния министър Йоахим фон Рибентроп, в приветствието си към когото казва: “… мога да подчертая, че усилията на моята страна за стопанско превъзмогване намираха винаги приятелската отзивчивост на Германия и това ми създава задължението да изкажа на Ваше Превъзходителство признателността на българския народ с надеждата, че отношенията между България и Германия ще продължат да се развиват в духа на изпитаното и сърдечно приятелство”. Отзивите след това посещение в западния печат начело с авторитетния “Таймс” са, че сега вече България ще започне да предявява своите справедливи териториални претенции към Македония и Южна Добруджа. Което и става. На връщане Георги Кьосеиванов подписва и Пакт за вечно приятелство с Югославия. По ирония на историята това става в Блед - там, където Георги Димитров и Тито след 8 години ще подпишат спогодбата за създаване на “македонска нация”.
Пълната ориентация към Германия
преди началото на Втората световна война е завършила.
Георги Кьосеиванов си е свършил работата. От 15 февруари 1940 г. министър-председател става Богдан Филов, а Кьосеиванов се връща към дипломацията и става пълномощен министър в Берн. След 9 септември въпреки категоричните настоявания на Кимон Георгиев отказва да се завърне в България. От доклади в Комисията по досиетата във връзка с разработката “Главорез” за Иван Михайлов излиза малко известният факт, че Ванче и съпругата му Менча през есента на 1944 г. след кратък престой във Виена отиват в Берн и се устройват с помощта на Георги Кьосеиванов. Срещат се на няколко пъти и Иван Михайлов му признава, че в миналото той бил само един изпълнител и правел каквото му казват. Кой – не казва. Швейцарското правителство отказва да му даде виза и той отива първо в Генуа, а после в Рим.
По повод на пълнолетието си през 1955 г. Симеон Сакскобургготски създава Временно българско правителство с хора на Българския национален фронт на Иван Дочев и земеделците на Г. М. Димитров. Има клонове в Рим, Виена, Париж, Берлин и Мадрид. За учредителното събрание през 1956 г. Симеон и майка му Йоанна изпращат покана за присъствие и на Георги Кьосеиванов. Той не само не отишъл, четем в друг доклад от Комисията по досиетата, а и не изпратил поздравителна телеграма. Бил обиден на бившата царица и един от ръководителите полк. Малчев, защото не се съобразили с мнението му ръководител на Временното българско правителство да застане Симеон.
Георги Кьосеиванов умира през 1960 г. Погребан е в Корсие сюр Веве на брега на Женевското езеро.
Алеко пътува към Пещера по покана на баща му, убит е на връщане вместо Михаил Такев
Бъдещият български министър-председател е роден в семейството на Иван и Райна Кьосеиванови.
Бащата на Иван - Георги, е сред основателите на революционния комитет в града и след началото на Априлското въстание избягват в Батак. След масовото клане син и баща заедно с ръководителя на въстанието, пазарджиклията Петър Горанов, който по това време е учител в града, са едни от малцината оцелели. Нещо повече, успяват да осигурят подслон на Горанов в родната им Пещера. Впоследствие Иван се жени за дъщеря му Райна.
Той наред с Михаил Такев основава Демократическата партия в Пещера през 1896 г. Такев пък му е зет – женен е за дъщеря му, също Райна. Иван Кьосеиванов става председател на Демократическата партия в Пещера. Кметува през периода 1895-1898 г. и е радетел за построяване на ново училище, но и за дело за общинска земя със съседното село Радилово, а за изхода от делото влияе зет му. На 10 май се открива новото училище. Алеко Константинов е поканен от приятеля си Михаил Такев на откриването. На връщане към Пазарджик въоръжени радиловци причакват файтона и стрелят, за да убият Такев. Съгледвач им е казал от коя страна на файтона се е качил Такев. По пътя двамата са разменили местата си и е убит Алеко Константинов.
След 10 години на изборите за XIV народно събрание Иван Кьосеиванов става депутат. Това са най-странните избори в България, които се провеждат на три пъти в три последователни години.
В указа за тях княз Фердинанд посочва, че Такев като министър на вътрешните работи трябва да осигури спокойното им провеждане. Такев е предложил изборите да са на 25 май, неделя, и желанието му е удовлетворено. Демократическата партия печели 166 места от 203 – това е най-високият резултат. Още на второто заседание на 16 юни 1908 г. обаче става ясно за нередности като размяна на протоколи, влияние на министри в избирателните секции, недостиг на бюлетини, та избирателите сами ходили да си ги вземат от близките градове, арестуване на гласували поддръжници по места за земеделците и народняците, най-вече в Северозападна България. Тон дава докладът на В. Токев и започват препирни.
Правят се нови избори в следващите две години – първите заради избиране на 31 кандидати на две места едновременно, а вторите - заради касирани опозиционни народни представители и подали оставка.
Иван Кьосеиванов умира през 1936 г. на 84 години, блъснат пред дома му от кон.
