Според НСИ поскъпването се забавило в навечерието на еврото, за най-бедните обаче се ускорява
Традиционно засиленото харчене на пари за посрещане на коледните и новогодишните празници този път не е довело до чувствително нарастване на цените през декември, отчита Националният статистически институт.
Според справка на НАП всеки ден през докември 2025-а българите са харчили по магазини и заведения по 406 млн. лв.
На този фон годишната инфлация през последните месеци стихва.
От 5,6% през септември тя падна през октомври до 5,3%, през ноември - до 5,2%, а през декември е вече 5%.
Данните по месеци показват следното - от октомври, когато беше 0,9%, през ноември падна до 0,5%, за да стигне през декември само до 0,1%.
Структурата на цените обаче не потвърждава това, за което повечето финансисти прогнозираха - хранителните стоки
не са поскъпнали превантивно,
преди да започнем да плащаме и с евро. През декември най-много са се вдигнали международните полети - с 24,3% в сравнение с ноември, хотелското настаняване в зимните курорти - с 4,4%, пакетните туристически услуги - с 3,6%, таксиметровите превози - с 2,3%. В сравнение с тях при основните храни има само сезонни промени в цените, а много от тях дори са поевтинели през последния месец от годината – например млечните продукти, рибата и хлебните изделия.
Тази тенденция не е характерна само за декември, а за цялата 2025 година. Ако групите стоки се подредят низходящо по тяхното поскъпване спрямо година по-рано, излиза, че най-много - с 30,6%,
са се вдигнали цените на бижутата и часовниците,
следвани от пакетните туристически услуги с 22,7% и ветеринарните услуги за домашни любимци с 21,6%. Хранителните стоки през това време са се вдигнали само с 5,6%, като най-чувствително сред тях са поскъпнали кафето - с 20,4%, и плодовете - с 18%.
Не така стоят нещата обаче при около една пета от населението с най-ниски доходи. Специално за тях статистиката изчислява отделен индекс на цените за малката потребителска кошница и за декември сметката показва годишна инфлация 5,6% и месечна 0,2 на сто.
Според този индекс цените на хранителните стоки са нараснали през декември в сравнение с ноември с 0,4, а не с 0%, както е при “големия” индекс. Разликата идва от това, че в малката потребителска кошница влизат други стоки и услуги и относителното тегло на храните е по-голямо.
