Осемкратният носител на "Златната топка" Лионел Меси рядко дава откровени интервюта. Понякога му пречи затвореният характер, понякога - езиковата бариера.
Затова истинско събитие стана разговорът му с журналисти от аржентинската стийминг платформа Luzu TV, в който Лео малко повдигна завесата на живота си извън футбола.
За самотата
Честно казано, понякога съм странен. Даже може да съм еб*си странният тип. Много обичам да съм сам, направо се наслаждавам на самотата. Екшънът в къща с три момчета, които непрекъснато тичат насам-натам, понякога ме уморява. Затова често ми харесва да съм сам, когато наоколо е тихо.
За психотерапията
Имаше период, когато прибягвах към това. Тогава бях в Барселона. След това спрях. Аз съм склонен да задържам емоциите в себе си, да обмислям и решавам проблемите си сам.
За промяната, когато е на терена
Там в мен се събужда желанието да се състезавам, да съм победител, паля се.
Правя разни работи, а после, като се огледам, си казвам: "Какъв идиот си!"
За социалните мрежи
Понякога ми се иска да блокирам някого, но не го правя, защото знам до какво може да доведе това. Всички тези глупости водят до някакви последствия. В такъв смисъл това ме притеснява, понякога доста сериозно. Освен това не ми харесва, когато ме обсъждат извън това, което правя на терена.
За критиката
Винаги съм казвал, че във футбола аз съм най-големият критик на себе си. Усещам, когато правя нещо правилно, а кога - неправилно.
За астрологията
Знам, че съм зодия Рак, но повече нищо не разбирам от това. Антонела разбира повече. Баща й също е Рак, имаме много общо двамата. Затова тя все ни сравнява един с друг.
За романтиката и емоционалността
В това отношение Антонела не е само по-добра от мен, а много по-добра. В един момент тя даже спря да е толкова романтична, защото на мен не ми харесваше. Аз бях много, много по-резервиран. Докато не настъпи един момент, когато аз казах: "Вече не съм такъв като преди". Харесва ми да правя така, че хората, които обичам, да се чувстват добре и да са щастливи. Аз не съм много емоционален, но съм чувствителен. Понякога плача, докато гледам определени филми. Особено такива, които са основани на реални събития.
За манията към реда
Не харесвам, когато някой ми пипа нещата, трябва да знам кое къде е. Такъв съм от дете. Синовете ми Тиаго и Чиро в това отношение приличат на мен.
За танците и алкохола
Не обичам алкохол, но за да танцуваш, трябва да си малко пийнал. Когато си разрешавам, пия вино. Или вино със спрайт, защото ми действа по-бързо, ха-ха.
В Барселона постоянно ходех насам-натам и местните свикнаха с мен. Аз почти съм родом от Барселона, почти целият ми живот мина там. Ходех по едни и същи заведения, хората ме виждаха постоянно, така че беше нещо нормално.
В Маями животът ни също е доста спокоен. Все пак сме много зависими от децата, въвлечени сме в тяхното всекидневие, в учебната им програма. Когато свършат училище, отиваме на тренировка.
За пътуванията в родния Росарио
Обичам го! Обичам да се прибирам за празниците, даже просто да съм там. Но ако трябва да съм искрен, почти не излизам от вкъщи. Гостувам на мама, на брат ми, но фактически просто от една къща в друга. Харесва ми, защото съм със семейството, с приятелите, с близките. За мен това е най-доброто. Особено през декември. Знаете, че през този месец атмосферата е особена, притежава друга енергия.
За ролята на бизнесмен
Обкръжен съм с хора, които много ми помагат. Винаги съм мислил само за футбол. Но настъпва момент, когато трябва да се погрижиш и за нещо друго. Харесва ми, защото това е нещо ново за мен. Близкият ми кръг не се е променял от години - в него има хора, с които се познавам от дете. Затова им вярвам. Засега главно гледам отстрани.
За новините и шоубизнеса
Клюките ми харесват и ме забавляват. В това отношение съм като майка ми. Антонела не ги харесва, но аз просто искам да съм наясно с новините.
За езиковата бариера
Да не знаеш чужди езици, може да те притесни повече от каквото и да е. Чувствам се странно, това не ми харесва. Макар че си мисля, че когато говоря на английски, ще ме разберат.
За изкуствения интелект
Още не съм наясно, ха-ха. Но Антонела постоянно ми говори за това.
За бъдещето
Да си кажа честно, не се виждам като треньор. Харесва ми идеята да съм мениджър, но ако трябва да избирам, предпочитам да съм собственик. Това е възможност да имаш собствен клуб и да го развиваш, като започнеш от самото дъно, и да дадеш възможност на младите играчи и на други хора възможност за развитие и да постигнат нещо важно. Това наистина е изкушение за мен.
За следващите трофеи
Какво бих могъл да си пожелая оттук нататък? Бог ми даде много повече, отколкото съм си представял. Всяко нещо с времето си. Когато вече ми се струваше невъзможно, дойдоха победите с Аржентина. Нещо, което исках повече от всичко. Първо Копа Америка и аз си казах: "Е, все пак спечелих нещо". После дойде световното в Катар. Жестът, който показах на семейството си след успеха, означаваше: "Това е всичко. Всичко оттук нататък е от господ". Безкрайно съм благодарен.
