- Мина ми времето, трябва ни лидер, но не с тояга, казва пловдивчанинът
- С днешна дата припомни драматичните събития от януари 1997 година
Не. Така кратко и категорично президентът на България (1997-2002) Петър Стоянов отговори на въпрос дали би се включил отново в президентската надпревара.
"Причините са много. И времето ми мина, и шансовете са никакви за спечелени избори. Сред причините да не се явя категорично липсва една - това лековато "Не ми се занимава с българската политика, не ми се влиза в това кално блато". Смятам, че е недостойно да се говори така. Политиката заедно с медицината е може би най-благородната професия", обясни той пред Нова тв в интервю за Бора Крумова в "На фокус".
Президентът Стоянов е убеден, че хората ще открият новото лидерство, от което страната днес има нужда. И че ключът е в гласа на всеки един на изборите. За себе си сподели, че "констатирам всички основания за днешното недоволство, което подкрепям".
"До гуша им дойдоха на хората и тази корупция, и това безогледно политическо държание и тази надменност и този цинизъм в отношенията. Всичко това е вярно, обаче - отваряйте си очите и гласувайте. Ако не искате това - просто гласувайте. Това е положението, нищо по-добро от това не е измислено. В държави в преход като България лидерът също играе много важна роля. Ние свикнахме с една банална теза, която също се повтаря непрекъснато: "Глас народен, глас Божи". В една демокрация мнозинствата също грешат. И това не е ерес. В една незряла демокрация мнозинствата дори грешат много често. Тук е ролята на лидера - да поведе, да убеди. Не с тояга, не с диктат, а да убеди хората накъде да вървят, а не да ми казват "Глас народен, глас Божи". Ще се намери лидер", завърши той.
"На фона на онова, което беше тогава, непрекъснатото наше днешно оплакване говори за радикално неразбиране на трагизма на историята. Тогава беше наистина страшно, днес Слава Богу не е. И днес има много проблеми, различни проблеми и несправедливости и т.н. Но не е както беше тогава, тогава беше трагично. Ние бяхме на една крачка от гражданска война. Всъщност всичко, което ми беше в главата тогава, бе как да се избегне една гражданска война. По време на своята президентска кампания повтарях неуморно - България трябва да стане член на НАТО и ЕС. Една гражданска война ни отдалечаваше фатално и от двете. Няма кой да се занимава с държава в гражданска война, с много сложни отношения, с разбита инфраструктура политическа, а и материална", каза Стоянов относно щурма на парламента на 10 януари 1997.
"Аз не само обясних на БСП, а и направих многократно изявление, че БСП трябва да се откаже от мандата. Направих такова изявление и в Брюксел. Аз спечелих изборите на 3 ноември 1996 г. Встъпих в длъжност на 22 януари 1997. Събитията от 10 януари ме завариха като избран президент, но невстъпил, незаклел се. Ситуацията беше малко деликатна. На БСП не им се връщаше мандата. На тях им се струваше, че протестите са инспирирани отвън, че са платени". разказа той.
"Съвършено невярно е, че Николай Добрев тържествено е пристигнал в моя кабинет отказал се е от мандата и това е било знак за хората наобиколили президентството да започват да празнуват. Опитвам се да опровергая тази лъжа в продължение на 25 години съвършено неуспешно. Всички медии, всички вестници по това време бяха казали и се случи точно това, че в 11:50 сутринта БСП ще дойде при президента Петър Стоянов, за да обяви връща или не мандата. В 11:50 БСП дойдоха при мен. Простият въпрос - ако те бяха върнали мандата, всенародните тържества, ликуването на хората около президентството, трябваше да започнат в 11:55, но те започнаха в 18:50. Когато дойдоха в 11:50 те носеха папка с готов мандат, с готово правителство. Скоро ми припомни Красимир Ангарски, че и той е бил канен да стане финансов министър и е отказал в последния момент. Като видях папката с готовия кабинет, аз реших категорично да не я приема. Което е леко даже отвъд ръба на конституцията. Вече са минали всички давностни срокове мога да го кажа. Но по-важна беше съдбата на България. Нов мандат на БСП означаваше да продължи гражданското недоволство. Недоволство е мека дума. Означаваше най-вероятно гражданска война. Върнах ги и в този момент през ума ми минаха всякакви варианти. И свиках спешен Консултативен национален съвет. Дойдоха представителите на всички политически партии. Събрах ги при мен и им казах следното: "Играете си с огъня. Никой от вас не носи никаква отговорност. България няма парламент, няма правителство. Цялата отговорност пада върху моите плещи. На един президент, комуто току-що предстои да стъпи в длъжност". Бях извикал главния секретар на МВР, разбира се от квотата на БСП. Много почтено каза: "Всеки момент може да стане гражданска война". Мисля, че тогава някак си всички разбраха. Мисля, че тук дойде прелома. Дадох малко почивка. То пък точно по това време ми дойде зам.-председателят на руската Дума. Та трябваше и него да го видя в това време за половин час. Беше съвпадение. След като се върнах всички бяха пушили, бяха се събирали на групички и ми се струва, че дори един от идеолозите за отказване от мандата беше Жан Виденов. И когато им казах още веднъж: "Какво правим?", чак тогава БСП каза: "Да, ние се отказваме от мандата". И тогава направихме една декларация за национално съгласие, защото не исках БСП да бъдат натирени съвсем в ъгъла. Това щеше да попречи на моите планове за членство в НАТО. БСП ако извади своите железни кохорти и да вика: "Ура, долу НАТО!", задачата ми щеше да бъде доста сложна. Участваха в съставянето на тази декларация и тогава всъщност част от декларацията беше да започнем преговори с МВФ", посочи президентът.
"Това беше много важно за мен, защото МВФ се чудеше какво да прави. Ние нямахме пари. Не можехме да си платим житото. Всичко беше блокирано. МВФ казваше: "На кого да разчитаме в България? Няма парламент, няма правителство. Има президент. Добре, да речем разчитаме на него. Утре ще има нови избори, кой ще дойде на власт ние не знаем. Какви гаранции може да ни даде този президент, че ние ако отпуснем заеми те ще бъдат върнати, че в България може да бъде въведен валутен борд и т.н.", заяви Стоянов.
"Направихме следващата крачка. През март по време на служебния кабинет събрах отново всички политически сили. Отново им поставих този въпрос и подписаха всички т. нар. Мартенска декларация, която означаваше категоричен ангажимент за въвеждане на валутен борд в България и за тясно сътрудничество с международните валутни институции", каза той.
"Може би ако това не се беше случило, ако финансовата криза в България се беше задълбочила може би нямаше да има и НАТО, и ЕС. Ние щяхме да бъдем една периферия", обясни Петър Стоянов.
"По отношение на НАТО аз съм израснал в семейство, което винаги е предпочитало НАТО пред Варшавския договор. Това няма никакво съмнение. Което винаги е слушало "Свободна Европа" пред "Гласът на Москва". И за мен още след падането на комунизма, нямаше никакво съмнение, че НАТО е изборът на България", каза Стоянов.
"Преди да стана президент аз се Хелмут Кол, Александер Квашневски, с Рифкин, с президента на Италия. Аз вече бях натрупал опит. България стана интересна с моето избиране. Не заради мен, а защото най-безропотния сателит на Съветския съюз изведнъж избира президент антикомунист, който казва: "Искаме НАТО". Това е единственото мое време", посочи президентът.
"По онова време аз повтарях неуморно: "Цивилизационният избор на България е ЕС". Мои приятели дори ме упрекваха, че е банално. Когато го казах тогава леви български интелектуалци веднага възразиха: "България цивилизационно е в Европа от 1300 години". Под цивилизационния избор аз обаче разбирах способността на едно общество да се организира така, че да произвежда свободна пазарна икономика, да има висок стандарт на живот, да има широк пакет от права и свободи, да има справедливост, изразявана чрез органите на правосъдието. Този цивилизационен избор не включва обезателно високите образци на една култура или литература", добави той.
"Ако не бяхме част от ЕС, ако не бяхме "контролирани" чрез европейските механизми, у нас щеше да бъде няколко пъти по-лошо. Има да се прави още много. Най-вече да се обърне манталитета на това наше общество. Да разбере най-накрая, че чрез спазването на закона може да се стигне до благоденствие на всички", каза Стоянов.
"Но независимо от всичко това, все пак с приемането на еврото ние завършихме един цикъл. Влизането ни в еврото, идеята и самия факт някак си обрасна в дребните спорове. Дали сега е времето беше основния спор. Аз се страхувам, че бихме могли да пропуснем времето изобщо, ако сега не влезем в еврото. Стратегически важно е за България да бъде част от този европейски механизъм. Има европейски стабилиционен механизъм. Той спаси Гърция. Спаси и Ирландия. Казвам на моите събеседници: "Ние за 30 г. успяхме да фалираме няколко банки, спестявания на милиони българи отидоха на вятъра. Сега има някой да се грижи за нашите интереси като не можем сами. Да, малко е обидно", заяви президентът.
"Ако ние не бяхме в ЕС, щяхме да бъдем първи на село. Но ние не искаме да сме първи на село, искаме да сме сред богатите, да имаме техния опит. Постигнахме го. Оптимист съм", каза Стоянов.
