Последните два дни на годината – 30 и 31 декември, са „хармана" на продавачите сурвакници в центъра на Добрич. Още от рано сутринта те подреждат на площада кашоните, въпреки минусовите температури. Съпрузите Соян Калчев и Джемиле Осман от добричкото село Подслан приготвят сурвакници от 20 години. „Това предизвикателство приех от майка ми. Тя ме запали", казва Стоян. Джемиле, която му носи горещо кафе, потвърждава, че това е наследено от свекървата. Сурвакниците са малки, средни и големи, с цена съответно 5, 10 и 15 лева. Дряновото клонче е украсено с естествена вълна, орехи, пуканки, люта чушка, кравайчета, тиквени семки, парички. „Дрянът го вземаме от гората, и в двора имаме", казва Стоян. „Докато правим сурвакниците, много боклук се събира у дома, но после почистваме, няма как", добавя Джемиле. Тя абяснява, че навива вълната на дряновия клон на ръка, цветчетата от вълна също прави на ръка. „Всичко минава през ръцете ни. Правим около 80-100 сурвакници. Тези, които не се продадат, ги хвърляме после", обясняват двамата, докато подават сурвакница на малко момиченце. Майка му едва го удържа да не захапе пуканките, докато му обясняваше, че са украса.
„Има конкуренция на пазара на сурвакници. Истинската сурвакница се прави само от напъпил дрян. Дрянът е жилаво, здраво дърво, а пъпките означават берекет. Като деца обикаляхме в селото само с дрянови клонки, а жените им връзваха кърпички, мъжете ни даваха стотинки – това беше преживяване", разказва Стоян. Продават се и сурвакници, които, според него, не са истински, защото клончето не е от дрян, а от друго дърво – слива и т.н. „Така традицията не се спазва, търси се само търговския интерес", добавя той.
