„Баща ми умря с думата „язовир" на устата си", казва Ахмед Ефендиев от маданското село Вехтино
Бурени, върбалаци, ръждясали железа и разрината река Арда – ето това е „Горна Арда" 25 години след подписването на „Сделката на века" за строителството ѝ.
Мястото, където бе изсечена боровата гора, за да скрепят подписите си тогавашните премиери Иван Костов и Бюлент Еджевит пред десетки хиляди души, местните хора вече наричат „площадка на лъжата".
През изминалия вече четвърт век природата е успяла частично да заличи поне част от щетите, нанесени предварително в живописния район за проваленото строителство.
За старта на проекта държавата похарчи над 20 млн. лв. за направата на два отбивни тунела, по които да тече река Арда, докато се издига стената. Входовете и изходите на съоръженията, построени от дъщерното дружество на „Минстрой" в Мадан, сега са обрасли във върби, а вътре в тях е пълно с жаби и змии. Холдингът бе част от могъщата групировка „Мултигруп", собственост на покойния Илия Павлов. Не е ясно дали тунелите не са пропаднали някъде навътре и дали бетонът все още е годен за употреба. Освен тунелите бяха изградени компресорна станция и трафопост, които са почти разрушени.
Проектът, който предвижда разкриването на над 3000 работни места, през тези години не слиза от устата на местните политици – от Смолян до Кърджали, от всички. „Горна Арда", или по-точно оптимизирането на стария проект, бе една от общо четирите хидроразработки на лидера на ДПС Ахмед Доган, за които получи 1,5 млн. лв. хонорар от Института по строителство и минно дело, който е част от „Минстрой" – строителя на тунелите.
„Няма по-голям вандал от държавата – съсипа реката", казват рибари, насядали покрай нея. Около мястото, където се предвижда издигане на стената на първия язовир „Мадан" от бъдещата каскада, е като лунен пейзаж. За да се построят тунелите, се направи път към реката и сега тежки машини на фирми изземват инертни материали от коритото на Арда. Предприемчиви търговци построиха заведения покрай бъдещата стена, но се принудиха да ги затворят. Друг пък е направил площадка и подготовка за бетонов възел, който вече е ръждясал и обрасъл в треволяци. В района се говори, че няколко души от околните села вече са изкарали курсове за капитани на кораби, за да имат правоспособност да возят туристи с лодки и корабчета из язовира.
„Баща ми умря с думата „язовир" на устата си", казва Ахмед Ефендиев от маданското село Вехтино. Човекът бил много против строителството на каскадата, тъй като почти всички имоти му оставали под водата, и направо се поболял.
„Все ми е тая вече дали ще има, или няма да има – животът ми вече мина", казва за себе си Ефендиев. Според разчетите отпреди 25 години къщата му трябва да е до първия етаж във водата. Градината му и 15-на декара земя обаче отиват в чашката на язовира. Във Вехтино и отсрещната махала Дирало под водата попадат общо 13 къщи, кметството, магазин, заведение и цех, както и стотици декари обработваема и плодородна земя влизат в акваторията му. Фатма Манева от Вехтино е твърдо против: „Къщата ми се залива – къде ще ходя на тия години, в някакъв апартамент ли? Тая няма да стане."
Градини, къщи, плевни, но доста по-малко – от селата Пасапал и Гарване – също остават под водата. Много хора разчитаха да получат добри пари от отчуждаване на земеделски имоти, тъй като околните села имат доста площи покрай коритото на река Арда. Въпросът е, че не вярват много, защото се говори от десетилетия и няма гаранция, че ще стане, но надеждата умира последна. „Надяваме се да тръгне и покрай него да направим курортно селище", казват в село Цирка.
Освен че вместо „Сделка на века" каскадата стана „Сделка на два века", заради забавянето възникнаха серия от усложнения.
През 25-те години от старта на проекта бяха определяни зоните от „Натура 2000". Сега близо 2/3 от земите на хидрокаскадата попадат в обхвата ѝ, както и местообитания на ендемичен вид риба за река Арда, птици и бозайници, поради което строежът би донесъл наказателни санкции от ЕС.
Оценката за въздействие на околната среда (ОВОС) на проекта вече е изтекла и в днешно време тя трябва да има съвместимост с европейската екологична мрежа „Натура 2000".
Най-накрая договорената тогава цена на каскадата от 220 млн. долара сега е набъбнала двойно спрямо минималната цена, която се сочи – 350 млн. евро, и тройно от максималната – 500 млн. евро.
Хидроенергийна компания „Горна Арда" е създадена през 1999 г. след междуправителствена спогодба между България и Турция от НЕК ЕАД и турската „Джейлан холдинг". Проектът на каскадата предвижда изграждането на водноелектрическа генерираща мощност до 170 MW с три по течението на река Арда – „Мадан", „Ардино" и „Сърница". През годините между българската и турската страна възникнаха спорове за заплащането и сроковете и в крайна сметка се стигна до заведено от „Джейлан" дело в Арбитража в Париж. По това време „Джейлан" изпадна в несъстоятелност и активите му бяха поети от друга турска компания – „CCG Insaat Sanayi Yatirim Ve Turizm". През май 2009 г. австрийските компании ЕВН и „Алпине" – която строеше „Цанков камък" – купуват акциите от приемника на „Джейлан" Си Си Джи, а година по-късно „Алпине" се оттегля от проекта.
През юли 2010 г. НЕК и австрийското дружество EVN подписаха акционерно споразумение за изграждането на проекта „Горна Арда", но през 2017 г. проектът е замразен.
