Борбата със сивия сектор, връщането на работниците ни от Европа и включването на младите в бранша ще са приоритет в мандата ми, заяви в интервю за БТА новоизбраният председател на Управителния съвет на Камарата на строителите в България инж. инж. Любомир Качамаков.
Извън частните инвестиции, фокусирани основно в жилищно строителство, е трудно да се прогнозира към момента кои сегменти ще са двигателите на растежа на сектора догодина, посочи той. Бюджетът за 2026 г. бе отложен и в този контекст предстои да видим с какви темпове ще продължи работата на публичните възложители - държавата и общините, каза председателят на КСБ и изрази надежда работата да не спре отново, а да се осигури завършването на започнатите обекти и да се планират нови.
Той постави акцент върху общинската програма, която осигурява заетост на фирми в цялата страна и изтъкна, че за индустрията е важно тя да се изпълнява без трусове, защото потърпевши биха били не само фирмите изпълнители, но и гражданите на съответните общини, които очакват така необходимата инфраструктура.
Председателят на КСБ посочи, че е трудно да бъде посочен процент на поскъпване на строителите услуги през 2026 г., но заяви, че е възможно да има растеж, който да е следствие от повишаване на заплатите.
„Надяваме се да няма изненади в цените на материалите. Важно е да се обясни на гражданите - тъй като за повечето от тях цената на строителството е еквивалент на цената на имотите, че това не е така. Строителната дейност включва в стойността си освен материалите, и ангажирането на специализирана техника, заплащането на труда със съответните осигуровки. Стойността на строителството е само част от факторите, които формират крайната цена на имота, която инвеститорът - не строителят, определя за купувачите. Основният компонент в тази цена е локацията, разбира се влизат и проектирането, видът на вложените материали, дали сградата е „умна", „зелена" и т.н.", каза инж. Любомир Качамаков.
Председателят на Камарата посочи, че в бранша има глад за млади инженери и допълни, че чрез различни стажантски програми бизнесът се опитва да събуди интереса им към това образование и да ги задържи в индустрията. „Работим усилено с университетите. Както и със социалното министерство, с което вече направихме на 1 ноември във Франкфурт трудова борса за българи, живеещи и работещи в Германия. Планираме да продължим тази инициатива и в други големи градове в Европа - интересът е много голям", каза още инж. Любомир Качамаков.
Ето и пълния текст на интервюто:
Инженер Качамаков, какви ще са основните Ви приоритети като председател на УС на КСБ в краткосрочен и в дългосрочен план?
- Строителният бранш през последните години посреща доста предизвикателства. Но с много усилия, мобилизация и най-важното - обединени като индустрия, преминаваме през тях. Знаете за трудностите, които нарушиха веригите на доставки в световен мащаб след пандемията, последва инфлация, война, в България се настани трайна политическа нестабилност - всичко това оказва негативно въздействие върху всички сфери на живота и бизнеса. Дълго време индустрията се крепеше на жилищното строителство, останалите инвестиции, особено в големи обекти с публични възложители бяха замразени. През последните месеци се отвори перспектива за голяма по обем работа и по общинската програма, която се финансира от бюджета, и по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), и санирането, активизира се работата по големите инфраструктурни обекти. Това веднага даде отражение на бранша и се открои скок в броя на компаниите, вписани в поддържания от КСБ регистър - около 8000, което е безпрецедентно високо число. Знаете, че в регистъра ни са всички фирми, които извършват строителни дейности над 100 кв. м - без документ от нас те не могат да работят законно, не могат дори да открият строителна площадка. Така, по естествен път, след като се преборихме да бъде приета методика за индексация, която да отчита инфлацията и оскъпяването на обектите с публични възложители, пред бранша израстна нова, оптимистична перспектива - за бум на строителството във всички негови сектори. Перспектива, която за съжаление вероятно ще претърпи корекции с оглед на настъпилата отново политическа нестабилност. Да се надяваме, че работата няма пак да спре. Защото за бизнес като строителния, чиято работа изисква време за реализиране на обектите, предвидимостта е от изключителна важност - за да планираме дейностите, да разпределим работната сила, техника и т.н. Пред нас като индустрия има ново предизвикателство - необходимостта от голям брой работници. Нашите, които бяхме обучили в годините назад, при спирането на работата потърсиха препитание в чужбина. Да, започнаха да се завръщат, което нас много ни радва. Ние също полагаме усилия в тази посока. Но нуждите са по-големи от наличните кадри. Затова като бранш потърсихме решение във вноса на работна ръка от страни извън ЕС. Така че започвам мандата си като председател на КСБ в този контекст и като първи приоритет бих откроил да продължим усилията си да подпомагаме фирмите в намирането на качествени работници.
В тази връзка, неотдавна КСБ обяви създаването на платформата „Работа в България". Какви са първите резултати, на базата на които могат да бъдат изведени очаквания за попълването на кадровия дефицит в строителството догодина. Какво показват данни за географията на интереса към практикуване на тази професия в България?
- Да, преди три месеца КСБ пусна платформата „Работа в България", която цели да улесни връзката между фирмите и потенциалните им бъдещи служители. Тя е достъпна през сайта на камарата и вече има подадени множество заявления. Кандидатите могат да прилагат своите автобиографии и да описват в кой град търсят заетост, а ние чрез представителствата си във всички областни центрове да ги свържем с фирмите от съответния регион. Целта ни е да мотивираме нашите кадри да се завърнат от чужбина и да се включат отново в бранша, много от тях на по-високи позиции и съответно с по-високо възнаграждение - като ръководители на новонаетите работници от страни извън ЕС. Заплатите при нас вече са конкурентни на тези в другите европейски държави и служителите ще остават с по-голям разполагаем доход, ако се завърнат в родината. През платформата подпомагаме компаниите и в намирането на кадри от страни извън ЕС чрез посредничеството на лицензирани фирми, с които КСБ работи. Не на последно място по важност е и връзката със студентите и младите хора от България и чужбина - в платформата има секция „Кариерен старт". В бранша има глад за млади инженери - чрез различни стажантски програми опитваме да събудим интереса им към това образование и да ги задържим в индустрията. Работим усилено с университетите. Както и със социалното министерство, с което вече направихме на 1 ноември във Франкфурт трудова борса за българи, живеещи и работещи в Германия. Планираме да продължим тази инициатива и в други големи градове в Европа - интересът е много голям.
Какви са очакванията Ви за темпа на растеж в строителството у нас през 2026 г. и кои сегменти ще са двигатели? Какви са мотивите Ви за тези прогнози?
- Извън частните инвестиции, фокусирани основно в жилищно строителство, е трудно да се прогнозира към момента кои сегменти ще са двигателите - бюджетът за 2026 г. бе отложен и в този контекст предстои да видим с какви темпове ще продължи работата на публичните възложители - държавата и общините. Както вече казах, надяваме се работата да не спре отново, а да се осигури завършването на започнатите обекти и да се планират нови. Поставям акцент върху общинската програма, която осигурява заетост на фирми в цялата страна и за индустрията е важно тя да се изпълнява без трусове. Защото потърпевши биха били не само фирмите изпълнители, но и гражданите на съответните общини, които очакват така необходимата инфраструктура.
Какви нормативни промени според Вас са необходими, с които да се подобри бизнес средата и улесни работата на фирмите от бранша?
- Подобряване на нормативната уредба ще е водещ приоритет в мандата ми. Крайната цел ще е да се улесни работата на строителния бранш. На първо място - повишаване на обема на дигиталните услуги, което да облекчи инвестиционния процес и да съкрати сроковете. Нещо ново, по което в камарата работим вече над две години и е моя лична кауза, е в договорите за строителство да бъдат приложени договорните условия на FIDIC - една добра международна практика, която въвежда ясни правила и разпределение на отговорностите на всички участници в строително-инвестиционния процес. Прилагането им ще улесни и възложителите, и изпълнителите, без значение дали са малки, средни или големи фирми. Когато говорим за прилагане на закони, КСБ изработи много полезно помагало - пътна карта с практически съвети за всеки, които иска да реализира инвестиционна идея в строителството. В него се проследява целият процес - от осигуряването на терена, върху който ще се строи, през изработването на проект, различните режими за разрешаване и извършване на всички дейности по Закона за устройство на територията до самото строителство и въвеждането му в експлоатация. В приложение към пътната карта, която е безплатно достъпна през сайта на КСБ, са дадени и няколко примерни договора в полза на гражданите, които се заемат с обекти без повишена сложност или се захващат с ремонти. Има три вида образци, които не са задължителни за ползване, а са препоръчителни. Те са за строителство, за извършване на строително-ремонти работи и за ремонт на покрив. Автор на пътната карта е корифеят в познаването на Закона за устройството на територията и един от авторите му - колегата ни Савин Ковачев, директор на дирекция „Нормативна политика и анализи в строителството" в КСБ. Помагалото е истински пътеводител в сложната материя на ЗУТ, написано е на ясен и достъпен език. То е и нашата помощ за гражданите в общата ни битка със сивия сектор - защото когато човек няма нужната информация, лесно става жертва на измамници. Ще работя тази пътна карта да бъде популяризирана и благодаря на медиите, че са наши партньори в тази кауза. Попитахте ме в началото на разговора ни за приоритетите ми като председател - борбата със сивия сектор ще е важна част от работата ми. Защото от него потърпевши са гражданите, потърпевш е и целият бранш, който се труди усърдно, поддържа техника, плаща заплати, осигуровки, данъци - работи на светло. А заради недобросъвестни практики и нелоялна конкуренция, страда доброто име на строителите. Тук е мястото отново да напомня на вашите читатели, че през сайта на КСБ има достъп до публичната част от професионалния регистър на строителя, в който фирмите са длъжни да се вписват - съветът ми към всеки, който ще има отношения с нашия бранш, е да влезе в регистъра и да провери фирмата дали е вписана, какъв обем работа е извършила, колко служители има и т.н.
Има ли основание за поскъпване на строителите услуги през 2026 г. и с какъв процент?
- Трудно е да посоча процент, но е възможно да има растеж, който засега при нас очакваме да е следствие от повишаване на заплатите. Надяваме се да няма изненади в цените на материалите. Важно е да се обясни на гражданите - тъй като за повечето от тях цената на строителството е еквивалент на цената на имотите, че това не е така. Строителната дейност включва в стойността си освен материалите, но и ангажирането на специализирана техника, заплащането на труда със съответните осигуровки. Стойността на строителството е само част от факторите, които формират крайната цена на имота, която инвеститорът - не строителят, определя за купувачите. Основният компонент в тази цена е локацията, разбира се влизат и проектирането, видът на вложените материали, дали сградата е „умна", „зелена" и т.н.
Какви са нагласите на членовете на КСБ за увеличение на заплатите в бранша през 2026 г.?
- Както вече казах, заплатите при нас растат и при увеличаване на заетостта на бранша, трендът е да се вдигат още - защото всеки работодател иска да задържи добре обучените кадри. Надявам се все повече млади хора да се обърнат към нашата професия, защото те са бъдещето ни - и като работници, и като проектанти, инженери. Защото строителството е сериозен и стабилен бизнес, кадрите ни са добре заплатени, работим здраво и виждаме резултата от работата си. Много удовлетворяващо когато си свършиш работата добре, щом минеш покрай някоя сграда или голям инфраструктурен обект, с гордост да казваш: „Това аз съм го строил".
