Медал за храброст и гравиран часовник пазят в Долна Оряховица от студента Стоян Агов, спрял масовата стрелба
Навършват се 51 г. от най-масовото убийство у нас, случило се в новата новата ни история. За кървавата Коледа от 1974 г., в която ученикът Бранимир Делчев стреля и коли в блок 2 на студентски град в София заради несподелена любов, преди 10 ноември се пише малко и цензурирано, но е факт, че това е масова стрелба, позната само от кампуси и училища на Запад. И досега има съмнения за точния брой на жертвите в масовото кръвопролитие - между 8 официално обявени от държавната власт и 14 според слуховете сред почернените семейства. Много са и ранените студенти. Младежите от многоетажното общежитие са преместени в друг блок почти веднага. ДС им забранява да говорят за преживения ужас. За да се избегне дипломатически скандал Тодор Живков дори изпраща със самолет в Москва за лечение един от ранените студенти - турчин, когото пропагандната машина посочва за героя, избил пистолета от ръцете на 17-годишния убиец. Всъщност направил го третокурсникът по право Стоян Агов от Долна Оряховица, който дори не трябвало да е в блока, а на събрание на доброволния отряд в съседния, разказа половин вен след трагедията пред "24 часа" брат му Никола.
На 24 декември 1974 г. гимназистът Бранимир Делчев нахлува, въоръжен с пистолет "Валтер" и фински нож в общежитието. Търси студентка, която харесвал, но тя го отблъснала. Започва последователно разчистване на всички, изпречили се на пътя му. Застреляни са двама студенти от Виетнам. Пада убит младеж от Близкия изток, куршум получава и бъдещ висшист от Никарагуа. Някои се опитват да се скрият под леглата. Простреляно е и момче от Севлиево. Пред дулото на оръжието попада и младо семейство, което чака дете. Бременното момиче е от Бургас, а мъжът й - от Нова Загора. Ранени са много, а паниката е ужасна. Зловещата канонада от изстрели спира само, докато Бранимир сменя пълнителите на пистолета. Подготвен е с няколко със 72 патрона в тях.
В това време 30-годишният Стоян минава през общежитието, за да остави в студентската стая хляба, който си е купил. Иначе трябвало да бъде на съвещание на доброволния отряд. Командир е на формированието, което тогава се грижело за допуска и реда в общежитията. Неговите колеги опитват да спрат обезумелия младеж на входа, но той безцеремонно ги избутва. "Ще чуете за мене", казал на охраната.
"Брат ми чува изстрелите и хуква нагоре по стълбите. Вижда убиеца, застанал на площадка между 4-ти и 5-ти етаж. Стоян тръгва към него, но следва изстрел и куршумът минава през рамото му. Макар и ранен, брат ми се хвърля и му избива пистолета. Онзи през това време обаче вади ножа и го пробожда в плешката. Засегнат е белия дроб и аортата, но се бори. Тогава се нахвърлят други студенти и успяват да го обезвредят. Даже първоначално искали да изхвърлят нападателя през прозореца", разказа Никола.
Той е с година по-малък от Стоян. Описва брат си като непримирим, амбициозен, начетен. Искал да стане журналист. Даже бил кореспондент на търновския вестник "Борба", когато отишъл да кандидатства в София вече на 27 години. Никола по това време бил шофьор на камион. Един ден двамата отишли в Петрич. Братът карал дамаджани, които се плетели в предприятие в Горна Оряховица. Стоян тръгнал с него, с идеята да интервюира и снима пророчицата Ванга. "Тогава видях къщичката с един милиционер пред вратата, навалица. Тя посочва кой да влезе. Стоян тръгнал да влиза при нея, но тя го спряла.
"Ти си дошъл да ми правиш снимка и да ме интервюираш, по-добре обърни внимание на това, което ще ти кажа: На 30 години ще изкараш едно голямо премеждие. Ако го прескочиш, ще се издигнеш много." -връща се в 1967 г. Никола. Думите на пророчицата застигат младия мъж и той не успява да преживее премеждието.
В онази декемврийска вечер Стоян умира в болницата, вероятно защото не е получил помощ навреме. Тогавашната милиция и бърза помощ идват на сигнала в общежитието чак след час. Вечерта в къщата на Агови в Долна Оряховица идват двама мъже, водели и сестрата от местния здравен пункт. Казали, че Стоян е леко ранен, но ако искат от семейството може да отидат да го видят в "Пирогов", спомня си жената на Никола, Бонка.
"Отидохме първо в общежитието да видим каква е ситуацията. Там бяха седнали момчета от доброволния отряд. Всички студенти преместени някъде в друг блок, забранили им да казват каквото и да било. Отидохме в "Пирогов", но те пуснаха само баща ми. Излезе по едно време, преди не го бях виждал да плаче. Отрони само: "Почина!", връща се в кошмара Никола.
В "Пирогов" задено със Стоян има студент от турски произход. Понеже имало запитване от турското посолство Тодор Живков, за да не се развалят междудържавните отношения, разпорежда със самолет той да се закара в Москва на операция. Спасяват го. После в пресата започнало да излиза покрай годишнини, че не Стоян, а турчина се хвърлил и избил пистолета. Другото, което половин век не дава мира на Агови, че в смъртния акт пише, че Стоян е починал от бронхопневмония. Убедени са, че лекарят е дал такова заключение под въздействие на държавна сигурност.
На 30 декември тялото било докарано в Долна Оряховица. За погребението в градчето дошли цял автобус студенти, после имало съболезнователни телеграми. Пазят писмо от тогавашната правосъдна министърка Светла Даскалова, заедно с медал за храброст и стенен часовник. Една нощ в Долна Оряховица пристигнали близките на младоженците, застреляни в блок 2. Момчето също се казвало Стоян Димитров (както са първите две имена на героя Агов - б.а.) и баща му разказвал, че при първото обаждане от София имал малка надежда за живота на сина си. Казали му, че са двама с това име - единият е още жив, а другият починал на място.
