- Американците изхвърлят веднага част от предметите на стойност около 10 млрд. долара
- Във Великобритания обвивките могат да задръстят 65 кв. км площ
В периода от 20 ноември до 19 декември българите са похарчили 10 043 919 150 лв., сочи справка на Националната агенция по приходите за "24 часа". Само за дните от 14 до 17 декември сумата нараства почти двойно на ден - от 207 688 801 на 406 430 825 лв.
Това е близо 10% повече от миналата година, когато от 1 до 31 декември сме изразходили 9 348 252 780 лв., става ясно от документа. Пикът на оборотите през м.г. е бил на 23 декември - оставили сме в магазините 488 542 242 лв. Данните показват увеличено потребление, макар че трябва да имаме предвид и инфлацията. На месечна база през ноември 2025-а спрямо ноември 2024-а тя е била 5,1%, сочи Националният статистически институт (НСИ). Тоест чистото увеличение на покупките е около 5%.
Тук става дума за целия оборот. Трудно е да се разделят храните и напитките, домашните потреби и новото обзавеждане, концертите и театрите от отделените средства за подаръци. Според статистиката
през декември пазаруваме приблизително с 30% повече,
отколкото в другите месеци именно заради това, че искаме да зарадваме близките си.
Обаче много често набързо вземаме първото, което ни попадне, защото нямаме време за оригинална идея, нито да обикаляме или да превъртаме сайт след сайт, за да изберем най-доброто. После близките ни се чудят какво да правят с предметите. 40% от брандираните фирмени подаръци също не са особено харесвани и отиват в кофата за боклук.
Търговията с подаръци в световен мащаб възлиза на 491,82 милиарда долара, сочат данните на "Форчън бизнес инсайтс". Най-голям дял имат САЩ (242 млрд.) и Европа (179 милиарда долара). Но тук сумите показват общия обем празнични пакети - и харесвани, и ненужни. Според изследване в САЩ 53% от американците са получили поне по един непотребен или неоценен подарък за празниците и всяка година се изхвърлят предмети за около 10 млрд. долара. Или около 4%. За България подобна статистика има за миналата година - на всеки са се падали по два неудачни подаръка.
Най-нежеланите в световен мащаб са копчета за маншети, сапун на конец и план за диета. У нас броят на хората, които купуват за близките си меню за отслабване, е пренебрежимо малък на фона на купищата чаши, сувенири, дрехи, обувки, аксесоари, дребни уреди и козметични комплекти. Нека да не забравяме и коледните пуловери с еленчета. Тук трябва да изключим едни от любимите подаръци - мобилните телефони и друга малка електроника, защото винаги ще ни влязат в употреба.
Парадоксът обаче е, че най-скучните подаръци се използват най-много. Може да сме били разочаровани от шампоана, душгела и крема, които сме получили, но от тях винаги има нужда.
Най-склонни да ги изхвърлят са младите хора
под 34 г. Най-трудно се решават на подобна стъпка тези над 55 г. За България няма данни, но вероятно тенденцията е същата. И това изобщо не е чудно. Да речем, че с колегите решавате да си разменяте по нещо дребно и фиксирате сума до 50 лв., за да не ви ангажира прекалено. За тези пари обаче не можете да купите нищо качествено, единствено може да отбиете номера или да се позабавлявате, ако има оригинални хрумки. Затова, ако не изхвърлим веднага тези предмети, пълним шкафовете.
Любопитното е, че и подарените на децата играчки невинаги се харесват. Малчуганите се объркват от толкова много роботи, анимационни герои, кукли, влакчета, строители, колички с дистанционно, че
си избират една любима и останалите пак тънат в прах.
В същото време децата без родители получават играчки само по време на кампании. По-големите се питат помежду си какво биха искали и тогава вероятността да се изхвърли е по-малка. Глобалната статистика на ReportLinker сочи, че през 2023 г. са купени играчки и игри за 353 млн. евро. Никой не се е заел да изчисли каква част от тях не са харесани от децата и са захвърлени.
Има още един аспект на подаръците, които не са ни по мярка или по вкус - те генерират глобално хиляди тонове отпадъци, което се отразява върху въглеродния отпечатък на планетата. Известно е, че Европа се стреми да стане първият континент с нулеви нетни емисии на въглерод до 2050 г.
Дотогава обаче има време и продължаваме да трупаме опаковки. Първо, всеки се опитва да подаде на близките си предмет в красива обвивка. Това са тонове хартия и пластмаса, а статистиката сочи, че у нас се рециклират само 58% от екоопаковките и 39,5% от пластмасовите. Във Великобритания изхвърлените опаковки по време на празниците могат да покрият площта на остров Гърнси (около 65 кв. км).
В София няма статистика, но имайки предвид, че населението на острова е около 10 пъти повече от България, може да се предположи, че тук те вероятно заемат около 6,5 кв. км, което е малко по-малко от застроената част в район "Лозенец".
Средно на един българин се падат близо 500 кг боклук годишно. От тях хартията и картонът са около 30%, показват данните на Евростат.
Тъй като през декември и януари традиционно се изхвърлят повече отпадъци, означава, че
само за празниците всеки пълни кофите с над 13 кг
екоопаковки. Вероятно найлоновите торбички са повече като количество, тежат по-малко, но пък са по-вредни за планетата.
Освен това украсените с брокат и ламинирани хартиени торби не могат да се рециклират, защото съдържат микропластмаса и фолио. А онлайн поръчките винаги са в пластмасови опаковки. Вярно е, че те са рециклируеми, но трябва да се отстрани хартиеният етикет, а не е сигурно колко хора го правят, за да разделят боклука. Но любимите на всички пликове с балончета, както и тиксото не подлежат на рециклиране.
Дори и връщането на нежеланите подаръци генерира боклук. Данните показват, че в САЩ за миналата година това са били 4,3 милиона тона, които отиват директно в депата, тъй като често е по-евтино да бъдат изхвърлени, отколкото преработени. Същото се случва и у нас.
Освен от опаковки се знае, че кофите преливат и от непотребни дрехи, повечето от които стари или нехаресвани. Само във Великобритания годишно се изхвърлят около 336 000 тона облекло по време на празничния период. Като имаме предвид, че 1 тон текстил генерира 26,2 тона еквивалент на въглероден диоксид, това прави 8,8 млн. тона от вредния газ от изхвърлените дрехи. Това са изпаренията на 1,9 млн. коли, изминаващи по 15 000 км годишно.
Има три варианта да не замърсяваме толкова планетата и да се отървем от неудачните и излишни подаръци. Най-простата опция е да върнеш стоката на търговеца, защото по закон, ако продуктът е закупен онлайн или извън обекта, сме в правото си да го върнем в 14-дневен срок, обясняват от "Активни потребители". Много от физическите магазини също спазват подобна политика, макар и законът да не ги задължава. Обаче трябва да приложим касовата бележка.
Ако обувките не ви стават или ви убиват, или е дреха, в която не можеш да си промушиш главата, можете да я върнете, обясняват експерти. Има обаче и уловки - повечето фирми не са съгласни да връщат пари, а само предлагат замяна на стоката.
Втората възможност е да се дари подаръкът, но ако е практичен. Затова от "Активни потребители" съветват да потърсим
домове за деца, лишени от родители,
за възрастни и за хора с психически разстройства. Все ще се намери човек, който да има нужда от вашия подарък и да го оцени. Има и трети вариант - някои българи препродават в сайтове за малки обяви. Дори шишенцето с парфюм да е отворено, е въпрос на цена да намери нов собственик. Ако парфюмът, който не харесвате, струва 100 евро и го предложите за 40, ще намерите купувач.
Но въпреки начините за преодоляване на проблема с излишните подаръци битката с това явление не може да бъде спечелена. Поне не и на този етап.
Интервю
Богомил Николов, Асоциация "Активни потребители":
Специално отношение е да дарим билет за кино или ваучер за спорт
Нека се ориентираме към нематериалните подаръци
- Г-н Николов, има ли статистика колко подаръци се изхвърлят на боклука, без да са употребявани?
- Трудно някой може да ви даде такъв отговор. По-скоро голяма част завършват в кашон в мазето или в гаража и така си остават с години. Можем да направим едно контрапредложение, като вземем опита на развитите общества, към каквото вече принадлежим и ние. Най-ценено там е личният елемент в подаръка, личното отношение. Има десетки сайтове и магазини, които ще ви напечатат тениска, чаша или каквото се сетите. А може сами да изработите подарък и това ще е много лично - дали ще е компилация, колаж, или ще подарите албум със снимки, или ще направите календар. В момента да си направите семеен календар струва 10 - 15 лв. Това се цени най-много.
След това идват наред ваучерите. Ако знаете, че някой човек би харесал солна баня или ароматерапия, масаж, просто купувате ваучер или абонамент. Дори и вашият близък да не го използва, лесно може да го даде на друг.
- Не минахме ли напоследък най-вече на подаръци в брой?
- Може, но това не е подарък. Аз ти давам 100 лв. в плик и ти ми даваш 100 лв. в плик. Нищо не е. Това е по-удачно за сватба, защото на младите семейства им трябват пари да се обзаведат или за други техни планове.
- Имало ли е време, в което подаръците са били по-смислени?
- По времето на соца, когато нямаше нищо, каквото и да получиш, имаше голяма полза от него. Когато се отиваше на сватба, се подаряваха нужни вещи. Да, имаше риск младото семейство да получи 5 еднакви сервиза или 5 еднакви тенджери, като се има предвид скромният избор по магазините. Тогава стоките не се връщаха, пък и всичко беше дефицитно. Винаги обаче около тебе има близки, които нямат тенджера - майка ти, братовчед ти. Не беше проблем да се даде на някого.
- А преди 9 септември подарявали ли са се подаръци така масово, както сега?
- Едва ли. Мисля, че феноменът на масовия подарък не е съществувал тогава. Празнували са Коледа, но по-скоро подаръците са се изразявали в храна. Даже елхите са били украсявани с лакомства в ония времена - пестил, орехи, хапки. Яденето е било най-ценното.
- Има ли някаква статистика какво най-вече се подарява? Дрехи ли, играчки ли, техника ли?
- Джаджи, домашни потреби. В последните две десетилетия в богатите страни много вървят спортни уреди или методи за разкрасяване, козметика за подмладяване. В България сме повече по техническите джаджи на този етап. Като започнете от слушалки, микрофони, камери за екстремно снимане и домашни уреди.
- А дрехи?
- Това е повече в семейството. Никой няма да купи дреха на някой познат. Играчките за децата са ясни.
- Децата си разменят подаръци, но има и възрастни в работна среда, които си подаряват абсолютно ненужни неща, защото трябва да се вместят в 20 - 30 лв. Това не са ли излишно дадени пари?
- Уви, така е. Най-вероятно ще се покрият с прах.
- Как можем да променим тази тенденция?
- Може, ако постепенно се ориентираме към нематериалните подаръци. Например по-добре е два билета за кино, отколкото някаква джунджурия, дето няма да я ползваш. Или ваучер за масаж, както говорихме.
Нека ви разкажа случка с една позната американка преди 20 години. Беше на гости и опита домашно сладко и лютеница. Беше възхитена и каза: "Ако искаш да впечатлиш някого от Америка, вземи едно такова бурканче сладо и му го подари. Всичко друго хората си го имат или могат да си го купят от магазина. Но това сладко или домашна лютеница няма откъде да го намери, защото е правено вкъщи".
Подобен подарък се смята за много голям жест, защото е нещо, което ти си направил собственоръчно. Дори да си взел едно блокче с водни боички, да си намазал едни драсканици, друго е лично да си го нарисувал. На човека може да не му хареса, пак ще се зарадва повече, отколкото на предмет от магазина. Защото си вложил отношение, отделил си от времето си. Затова смятам, че е по-добре да подаряваме отношение. Едно е да кажеш, че са ти подарили парфюм за 150 евро, а друго - да знаеш, че си получил специално внимание.
- В България има ли такава тенденция?
- Все още не.
