- Властта падна, но участници в протестите се притесниха ще издържи ли инфраструктурата на скачащите джензита
- Падането на кабинета „Желязков" сложи край на протестите в София и в големите градове на България. Столичани спряха да се събират в т.нар Триъгълник на властта и един въпрос, който участници в демонстрациите започнаха да задават, остана без отговор: има ли опасност площадът на Ларгото да поддаде под тежестта на хилядното множество, особено когато то скача и вика: „Кой не скача, е дебел!"?
Присъстващи на митингите изказаха мнение, че не е добре да се предизвикват вибрации на площад "Независимост" в зоната между Народното събрание, Министерския съвет и Президентството. „Под нас има подлези с носещи плочи и кухи пространства – написа човек от протестите във "Фейсбук". - При масово синхронно скачане възниква динамично натоварване с повишен коефициент на динамичност, което може да надхвърли допустимото експлоатационно вертикално усилие. Ритмичните импулси създават риск от достигане на резонансна честота на плочата, водещо до умора на материала, срязване, деформации или локален структурен отказ. Моля, избягвайте скачане върху конструкции с кухи обеми под тях, може да се заменят с шутове. Когато хиляди хора стоят – това е статично натоварване, което плочите могат да поемат. Но когато хиляди хора скачат едновременно, натоварването става 3–5 пъти по-голямо за части от секундата...Рисковете включват: напукване на плочата, огъване на носещи елементи, локален срив, пропадане на участък. Това не е паника, а чиста инженерна логика. Молба: когато сме на протести, концерти или други масови събития върху подлези и тунели — нека избягваме скачане в синхрон".
Постът предизвика множество коментари и мнения. Според едни в предупрежденията има резон. В знак на съгласие те посочват, че на войниците е забранено да маршируват, когато минават по мостове. Според други страховете от пропадане на площада на Ларгото са напълно неоснователни. През годините той е тестван многократно и е доказано, че може да понесе огромни натоварвания, след като на военни паради през него са минавали колони от танкове и друга тежка техника.
Професионалисти, до който "24 часа - 168 истории" се допита, също заявиха, че предупрежданията за възможно пропадане на Ларгото идват от хора без нужните познания. "Конструкцията на Ларгото е стоманобетонна, изключително издръжлива е и няма никаква опасност да поддаде под натиск, колкото и хора да се съберат - коментира за "24 часа - 168 истории" Антон Янев, който е проектантът на метрото.- Ако имаше проблем с конструкцията на Ларгото, досега тя щеше да е паднала десетки пъти. От двете страни на зоната, в която се събират хората, има автомобилен път. Жълтите павета пред Президентството върху какво мислите, че стоят?! Според мен целият този шум бе вдигнат нарочно в навечерието на протеста, за да накарат хората да имат страх да излязат на него. Нарочно бе направено".
Янев допълни, че реален проблем има единствено с конструкцията, която поддържа настилката на Ларгото. Както "24 часа" писа, част от плочките вече са извадени и счупени. Проблемът стана особено видим след протеста на 1 декември, когато организатори и стюарди предупреждаваха да не се минава оттам. Впоследствие Столична община обезопаси зоната, а Регионалният исторически музей - Сохия възложи на екип на Университета по архитектура, строителство и геодезия да обследва и да извърши техническа експертиза на носещата конструкция. Според Антон Янев тя е изпълнена, без да се предвиди ефектът от натоварване с много хора в един и същ момент: "Двете конструкции обаче нямат нищо общо, тази на Ларгото е изключително здрава".
На същото мнение е и бившият изпълнителен директор на "Метрополитен" проф. инж. Стоян Братоев. Според него площад "Независимост в Триъгълника на властта е напълно надежден. "Конструкцията на Ларгото е преоразмерена и за земетресение от 9-на степен по Рихтер, и за взрив на бомба. Няма как струпване на хора да я събори, това са някакви измислици", коментира за "24 часа - 168 истории" инженерът, когото наричат "Човекът метро".
Сградите на държавната власт са издигнати на площад "Независимост" през 50-те г. на миналия век. Преди това в тази част на града се е намирал пасажът "Свети Никола", разположен между бул. „Дондуков", бул. „Мария Луиза" и заличената при преустройството ул. „Търговска". Районът е силно засегнат от бомбардировките през Втората световна война и впоследствие е избран за изграждането на нов градски център с административни сгради. Снимки в стари списания показват, че дори е имало намерение срещу бившия Партиен дом, на мястото на сегашната статуя на София, да се построи 16-етажна сграда, в която да се настани Дом на съветите. Така зоната е щяла да се оформи не като триъгълник, а като правоъгълник на властта. Идеята обаче не се реализира.
Знае се, че тогавашната власт начело с БКП е имала още по-амбициозни намерения за бъдещия административен център. Царският дворец също е трябвало да се събори и на негово място да се издигне сграда за Министерския съвет. Мислено е църквата „Света Неделя" и джамията "Баня баши" също да изчезнат и да се заменят със строителство в стил "Сталински барок". Въпросните проекти също остават само на хартия, за което днес софиянци се радват.
В периода 2011-2016 г. зоната с Ларгото и прилежащите части бе основно ремонтирана. Министерството на културата изпълни проекта „Античен културно-комуникационен комплекс Сердика", чиято цел бе пространството да се социализира, да се направят археологически разкопки и те да се експонират. Финансирането на стойност близо 16 млн.лв. дойде по европейска оперативна програма. Сред най-големите атракции бе разкриването на Декуманус максимус – главната римска улица на Сердика, която е с почти изцяло запазена автентична настилка.
През 2016 г. обновеното Ларго бе открито, но около година след това се появиха проблеми - счупени плочки, напукани стъкла на куполите, извадени павета и паднала облицовка. Обяснението бе лошо изпълнение на отводнителната система. Тогавашният кмет Йорданка Фандъкова дори отказа да приеме обекта, докато зле свършената работа не бъде поправена. В крайна сметка след спешен ремонт обектът бе даден за стопанисване на Столичната община.
Притесненията за срутване на Ларгото при протестите имат своята международна история. По света е известна шегата, че ако всички китайци скочат едновременно, Щатите ще бъдат ударени от огромна приливна вълна. Човечеството обаче познава и истински трагедии със срутили се съоръжения под тежестта на множество от хора. Повечето примери са от по-стари времена, когато много мостове и друга инженерна инфраструктура е правена от дърво. Съществуват обаче и случаи в съвременността. Един от най-смъртоносните е от юни 1995 г., когато голям търговски център в южнокорейската столица Сеул се срути за по малко от 20 секунди. Загинаха над 500 души, а близо 1000 бяха ранени. На собствениците на мола е разрешено да построят 4 етажа, но те незаконно изграждат и пети. С цел увеличаване на търговската площ и без разрешение са премахнати носещи стени и колони.
