Малцина в България предполагат за истинското ниво на неговия достъп до арената, на която се кроят близкоизточните маньоври
Николай Младенов е получил предложението да застане начело на ръководството на Газа от Доналд Тръмп и това вероятно се е случило чрез сондиращ разговор с Джаред Кушнер, който преди всички други официални и неофициални позиции, които има, е зет на американския президент. Такава е спекулацията от последните дни, а първоначалната информацията, че българинът, който от години е високопоставен международен дипломат, е бил поканен за отговорния пост, за който преди това се спрягаше бившият британски премиер Тони Блеър, бе разпространена най-напред от в. "Файненшъл таймс".
Досега самият Младенов публично нито е потвърдил, нито е отрекъл, но тъй като се знае за негови неотдавнашни срещи с Джаред Кушнер, това е и причината да се предполага, че именно съпругът на Иванка Тръмп е отнесъл офертата в Абу Даби, където в последните години Младенов се подвизава като шеф на дипломатическата академия на Обединените арабски емирства (ОАЕ).
Всъщност това е само парадната му функция. В действителност Младенов има доста по-сериозен статут като личен съветник на президента на ОАЕ шейх Мохамед бин Зайед ал Нахаян - един от най-амбициозните и могъщи лидери в Близкия изток днес.
Някогашният български политик, евродепутат, министър на отбраната и външните работи в първото правителство на Борисов, а впоследствие пратеник на ООН и висш международен функционер,
познава добре и американския президент Доналд Тръмп още от първия му мандат
Затова офертата да застане начело на следвоенната управленска структура в Газа той би могъл да получи и лично, но засега няма потвърждение за такава среща или разговор.
Както неотдавна сам Младенов описа Тръмп: "Той е ексцентричен, с нестандартно мислене и по много въпроси подхожда интуитивно, а не на базата на информация, която е получил от администрацията или от аналитичните центрове".
В случая обаче да бъде избран за шеф на комитета за Газа Николай Младенов вместо Тони Блеър, съвсем не изглежда ексцентрично и нестандартно решение, а съвсем логичен акт.
Обяснението на "Файненшъл Таймс" е, че в годините, в които служи в Йерусалим като пратеник на ООН за Близкия изток, Младенов често е действал като посредник между Израел и "Хамас", а Тони Блеър е отпаднал от вариантите за управление на комитета заради възражения на арабски и мюсюлмански страни, които са го запомнили с лошо по досието "Ирак".
Още през октомври тази година Тръмп изрази колебания за Блеър с думите: "Винаги съм харесвал Тони, но искам да разбера дали той е приемлив избор за всички". Е, бързо се оказа, че не е. А в същото време Младенов вече е имал възможността да убеди играчите на голямата международна шахматна дъска, че е особено подходяща и консенсусна фигура. Точно така той изглеждаше и в края на 2020 г., когато изненаващо реши да напусне ООН.
Малко по-рано се бе разбрало, че от Йерусалим, където бе специален координатор за близкоизточния мирен процес, генералният секретар на ООН смята да го пренасочи в Женева като специален пратеник за Либия.
Ако в онези години ООН бе имала в редовете си дипломати звезди, то Младенов определено може да се посочи сред тях. Неговият талант бе оценен от тогавашния генерален секретар Бан Ки Мун, който го бе назначил за специален пратеник в Ирак. Но уменията на Младенов в многостранната дипломация се проявиха в пълна сила най-вече по време на мандата му в Йерусалим.
успя да създаде работеща система за комуникации и да договори примирие между Тел Авив и Газа
Това се случи през лятото на 2018 г., когато всъщност "Хамас" и Израел бяха доведени от Младенов до прага на съгласие за влизане в индиректни преговори. Освен това изгради доверени отношения с лидерите на важните държави контрагенти, превръщайки се в гарант не само за враждуващи страни в израелско-палестинския конфликт, но и за всички замесени на терен дългогодишни играчи, които често имат разнопосочни интереси - американци, руснаци, египтяни, йорданци, катарци, саудитци, емиратци...
И след този много видим и безспорен успех той, естествено, бе номиниран за посредник на ООН по Либия, когато най-изненадващо обяви, че се отказва и напуска системата.
Тогава "Ню Йорк Таймс" лансира версията, че това е заради сериозен здравословен проблем, а медиите в България заподозряха някакъв план Николай Младенов да оглави следващото правителство у нас. И едното, и другото се оказаха напълно невалидни версии. Както впрочем още тогава "24 часа" написа.
Разбра се по-късно, че Младенов е избрал да напусне ООН само за да поеме поста в дипломатическата академия на Абу Даби. Малцина в България обаче предполагат за истинското ниво на достъп на Младенов до самата арена, на която се кроят близкоизточните маньоври, какъвто той има в ролята си на таен, доверен съветник на шейх Мохамед бин Зайед ал Нахаян.
Без значение дали сега Николай Младенов ще приеме предложението за Газа, или не, въпросът е там, че
неговата номинация за този пост изглежда съвсем логична. И точно в това решение на президента Тръмп по същество няма никаква проява на ексцентричност.
Работата на този комитет, който Младенов би трябвало да оглави, ще е свързана със задачи, които в някаква степен той вече е изпълнявал. Като специален координатор на ООН за мирния процес той бе представител в т.нар. Квартет за Близкия изток.
Работил е и за предотвратяване на ескалацията между Израел и "Хамас", и за осигуряване на хуманитарен достъп до окупираната ивица, и за подпомагане на донорските инициативи, както и за запазването на перспективата за двудържавно решение на проблема. Всичко това с активна, непрестанна посредническа дейност. Точно това биха били рамките и на новия му мандат. Разбира се, при неимоверно по-трудни условия, каквито настъпиха след събитията от 7 октомври 2023 г. и последвалата изпепеляваща война в Газа.
Младенов обаче си е спечелил реноме на упорит човек с дискретен, рационален и прагматичен подход. И точно това вероятно е мотивирало американския президент да се огледа в него и да му предложи поста.
Кои българи още са били генерал-губернатори и висши сановници по света
В случай че Николай Младенов стане управител на Газа, той няма да е първият българин, който е стигнал до такъв висок пост, управлявайки чужда територия.
Стойко Стойков, родом от Котел, по-известен като Стефан Богориди, Стефанаки бей или Щефан Вогориде, е може би най-известният генерал-губернатор по времето на Османската империя от български произход. Той е последователно губернатор на Галац (1812-1819), каймакамин на Влашко и Молдова, драгоман на османската флота (1923-1825). После става съветник на султан Махмуд II, който му дава титлата бей (княз) за дипломатическите му заслуги и го назначава за управител на остров Самос.
При султан Абдул Меджид I Стефан Богориди е член на Танзиматския съвет и имперски съветник - длъжност, създадена специално за него.
Той е внук на също така известна личност - котленския свещеник Стойко Владиславов, който по-късно се издига до епископ и остава в историята на България под името Софроний Врачански.
Освен това синът на Стефан Богориди - Александър, познат още с турското си название Алеко паша, също стига до висок пост в империята, ставайки първият управител на Източна Румелия. Преди това той заема и други високи държавнически постове в Османската империя.
Роденият в Кърджали Мехмед Талат, който е от помашки произход, достига след Младотурската революция от 1908 г. до поста вътрешен министър на Турция. После става и финансов министър, а през 1917–1918 г. - велик везир.
Ахмет Фикри Тюзер е роден в Шумен, Княжество България, през 1878 г. Той става през 1924 г. министър на вътрешните работи на Турция, като за кратко през май същата година изпълнява и длъжността министър-председател на Турция.
Губернатори и висши държавници с български произход има и в Латинска Америка. Теодоро Петкоф - сенатор и министър на икономиката във Венецуела, Флоренсио Тенев и Хуан Карлос Басилеф Иваноф, които служат като губернатори на провинция Чако в Аржентина, а също и Луис Петкоф Найденоф, който става сенатор. Към тази група може да се добави и Дилма Русеф, която е президент на Бразилия между 2011 и 2016 г.
