"Трудно е да се прогнозира кога ще са предсрочните избори", обясни доц. д-р Христо Паунов
След оставката на кабинета "Желязков" какви са процедурите и сроковете по Конституция? Кога могат да се мнасрочат най-рано предсрочни избори? Отговори на тези въпроси в „Здравей, България" даде доц. д-р Христо Паунов, който е преподавател по конституционно право в Пловдивския университет.
По думите му на този етап е доста трудно да се прогнозира кога точно ще се случат изборите. Защото, след като се гласува оставката на правителството - всичко е в ръцете на държавния глава.
"По Конституция няма точно предвиден срок, в който да започнат най-напред консултациите с парламентарните групи, нито в какъв период да се проведат. Има срокове след като се връчи проучвателният мандат. Тогава вече кандидатът за министър-председател трябва в 7-дневен срок да предложи структура и състав на кабинета – и така в продължение на три опита", подчерта Паунов.
Преди да се връчи обаче първия мандат - трябва да се проведат консултации с парламентарните групи. "Това изисква някакъв период от време и е изцяло по преценка на президента. Аз мисля, че видяхме, че той може да забави този процес, а може и да го забърза. Може наведнъж да се направят консултациите, макар че досега практиката е била в другата посока – да се правят индивидуални консултации. Възможно е в рамките на един ден да се направят. Възможно е в рамките на една седмица. Възможно е в рамките на един месец. Срок няма", обясни конституционалистът.
По това колко пъти президентът може да върне и да иска редакция на състава на служебното правителство Паунов посочи, че държавният глава може да прави това "дотолкова, доколкото има възможност да предлага различни кандидати". "А те са общо 10 души. Но някои от тях - мисля, че не биха се съгласили, а и такива заявки вече бяха дадени – да поемат тази задача. Така че президентът донякъде е ограничен в тази си възможност. И изобщо цялата процедура след промяната в Конституцията доста се промени – говоря за промяната в края на 2023 година", заяви той.
И допълни: "По Конституция няма официално регламентирана практива за редакция на състава на служебния кабинет. Но в Конституцията се казва, че президентът назначава служебния кабинет, а това означава, че има някаква роля в тази процедура, макар и силно ограничена. И ако той не се съгласи с предложения състав, донякъде може да се счита, че този мандат, който е възложил на служебния кандидат за министър-председател, не е изпълнен и би следвало да избере някой друг. Което също би могло да забави процедурите".
Конституционалистът обясни, че през това време Народното събрание продължава да работи."То ще престане да работи, когато се избере новото Народно събрание – по тези промени, които бяха направени в Конституцията. Така че парламентът може да прави всичко междувременно, но докато не се избере служебно правителство - настоящият кабинет продължава да работи като правителство в оставка. Има принцип за непрекъсваемост на работата на изпълнителната власт. Така че правителството на господин Росен Желязков ще изпълнява всички функции дотогава, докато евентуално не се избере или ново правителство, или служебен кабинет", заяви Паунов.
