След Горнооряховското през 1913 г. бюджетът не помага, защото е гласуван 50-милионен заем за Военното министерство
Пет са големите и опустошителни земетресения, предизвикани от пагубно разместване на земната кора у нас. Без едно те стават в събота или неделя, а две от тях са на големи християнски празници.
Първото по хронология голямо земетресение е Кресненското,
наричано още и Крупнишко по името на селото, в което е епицентърът му. То става на 4 април, неделя, 1904 г. две минути преди 12 часа. Земята се тресе минута и половина. Следва по-силен втори трус. В Крупник почти всички къщи са разрушени, под развалините загиват трима души. В съседното Симитли – над 100. Големи са пораженията и в Горна Джумая, днес Благоевград. Разрушени са над 100 къщи, казармата и болницата. В Банско една къща е напълно разрушена, десетки са с напукани стени. Подобна е картината и в Разлог, където загиват трима души, а четирима са ранени. В Баня загива един човек, а много къщи са увредени. Най-пострадали са минаретата и джамиите в района - над 20 са срутени.
В градовете на съседна Македония Кочани и Пехчево загиналите са съответно 14 и 38. В региона общият брой на жертвите е над 100. Първоначално ръководеният от Спас Вацов институт оценява силата на земетресението в Крупнник между 6,9 и 7,2 по скалата на Рихтер, след допълнителни изследвания тя е променена на 7,8 в Кресна и в Горна Джумая на 7,5. Земетресението е усетено в Турция, Гърция, Егейско море, Сърбия и Румъния.
Същата година има 14 земетресения в света с магнитуд над 7. Най-силното е българското.
През октомври след година селото отново е разтърсено от земетресение, този път по-слабо. Епицентърът е в Горна Джумая, а силата е оценена на 6,4.
1 юни, по нов стил 14, събота, 1913 г., е Черешова задушница. Както навсякъде в България, така и в Търново, Горна Оряховица, Лясковец и околните села цари оживление. Магазините и дюкяните работят, хората пазаруват и тръгват към гробищата да отдадат почит на своите мъртъвци. В 11,30 внезапно се чува силно бучене, земята се разтриса за двайсетина секунди от три труса, хората се разбягват, а пред очите им домове, обществени сгради, фабрики и заводи се превръщат в руини.
В Търново са разрушени над 80 на сто от сградите,
включително старите средновековни църкви "Св. 40 мъченици", "Св. Димитър Солунски", в която Асен и Петър обявяват въстанието и "Св. Петър и Павел", както и катедралата "Св. Успение Богородично". Големи са пораженията и на читалище „Надежда" и Конака, строен от Колю Фичето, както и неговите храмове "Св. св. Кирил и Методий" и "Св. Константин и Елена". Почти напълно разрушени са старинният квартал "Вароша" и Френкхисар – турската махала.
Едното крило на мъжката гимназия е срутено. По това време, в промеждутъка между Балканската и Междусъюзническата война, гимназията е превърната в болница за ранените войници. При пропадането десетки са затрупани. Над 20 души умират сред разрушенията. Живите в ужас търсят спасение в местностите извън града, най-вече на Марно поле, днешния център, който тогава е незастроен, и лозята. Там са издигнати набързо дървени бараки.
Епицентърът на земетресението е в Горна Оряховица и градът е почти напълно разрушен. Срутени са дори и такива масивни сгради като болницата, банката, общината, гарата, новостроящите се днешни Захарни заводи, тогава Българо-чешко акционерно дружество. Загиват над 90 човека, а близо 200 са ранени. Сред тях са и 25 ученички от девическата гимназия. Големи са и пораженията в Лясковец, където половината къщи са разрушени, а 8 са жертвите.
Прогнозата на акад. Спас Вацов (родоначалникът на българската сеизмология), че земята в Търновско ще се люлее още 6 месеца не се сбъдва, но в следващите две седмици има още 80 по-слаби труса. Търновският митрополит Антим, покръстен от Антим Видински, председател на Учредителното събрание, създава комитет за подпомагане на пострадалите, както и кухни. Царица Елеонора, втората съпруга на цар Фердинанд, пък организира специален влак, в който са лекари, медицински сестри и храни. Дарява и лични пари.
Държавата не помага. В бюджета няма пари, защото е гласуван 50 милионен заем за военното министерство за подготовка на българската войска за назряващата Междусъюзническа война.
14 април 1928 г. е Велика събота. В Южна България е усетено земетресение с магнитуд 7. То става почти в същия час като в Търновско – в 11,20 часа.
До днес е определяно като най-разрушителното в България.
Трусовете продължават десет дни, като на 18 април са най-силните и те предизвикват нови разрушения. За тяхната сила можем да съдим по факта, че дори и новопостроената железобетонна шестетажна сграда на Районната кооперативна банка в Чирпан е срината до основи. Най-силни са разрушенията от втория най-силен трус, този път съпроводен и със силна буря, в Пловдив. Още на 7 април в. “Зора” публикува съобщение за предстоящ катаклизъм: “Сеньор Бендонди, италианският специалист по земетресенията, предсказа в италианските вестници едно скорошно земетресение в Южна Европа. При това той припомня, че неговите по-раншни предсказания от този характер са се сбъдвали.
Новите силни трусове на земята щели да започнат на 9 и 10 април, да се почувстват едновременно на запад и на изток от Европа до Мексико и до Индия”.
Никой не му обръща внимание.
В по-ново време силните земетресения с разрушения и човешки жертви са две. Първото от тях е с епицентър в румънската планина Вранча на 4 март 1977 г. Най-силно и с големи поражения е в Свищов, затова е наричано и Свищовско. Разрушени са близо 360 жилищни сгради, сред които и жилищен блок на комбинат “Свилоза” и още 460 са значително увредени.
Жертвите са над 100 души.
Второто земетресение отново е най-разрушително във Великотърновско. То е в Стражица на 7 декември, неделя, 1986 г. в 16, 17 ч. Загиналите са 3-ма, 80 са ранени, напълно или частично разрушени са около 15 000 къщи. За заличаване на щетите държавата отпуска 1 милиард лева, още 7 милиона събират като дарения от цялата страна. Тогавашните герои на социалистическия труд Дамян Илиев и Игнат Раденков се включиха със своите бригади в изграждане на нови жилища за пострадалите. Наново изградени и ремонтирани са над 5000. В първите години на демокрацията обаче започнаха обвинения, че голяма част от парите са присвоени, а са се облагодетелствали и хора, които допреди земетресението са нямали жилища.
Андрей Ляпчев: 200 хил. души не могат да се приберат в обитаеми къщи
След заседанието на 13 април 1928 г. депутатите са разпуснати заради Великденските празници. Земетресението обърква плановете им и още в началото на следващата седмица, заедно с цар Борис III и министрите са на местата, най-силно засегнати от земетресението – Чирпанско, Пловдивско, Борисовградско, Хасковско, Старозагорско. Следващото им заседание е на 24 април. На него пръв говори министър-председателят Андрей Ляпчев:
В моменти на такива големи нещастия излишни са думите, защото събитията, които ние преживяваме, говорят тъй силно, че само безчувственият има нужда да се хлопа на неговите чувства, а такъв няма никога и да разбере.
Последствията от тия трусове, изразени в числа, дотолкова, доколкото това досега е могло да се провери, са следующите:
Пловдив: убити – 24, ранени 195, разрушени сгради 3600, полуразрушени сгради 6000, население без подслон – 75 000.
Пловдивска селска околия: убити 29, ранени 53, разрушени сгради – нямаме още сведения, население без подслон – тоже нямаме сведения, пострадали селища 35 от всичките 89 селища в околията.
Борисовградска околия: убити 4, ранени 30, разрушени сгради – 1537, полуразрушени сгради - 1892, население без подслон – 40 000, пострадали селища 17 от всичко 23 в околията.
Чирпанска околия: убити - 19, ранени - 105, разрушени сгради - 4715, полуразрушени сгради – 2310, население без подслон – 48 села и градът Чирпан, пострадали селища – 57, колкото са всичките селища в общината.
Станимашка околия: убити - 27, ранени – 300, разрушени сгради – нямаме сведения, население без подслон – 14 села, пострадали селища 14 села от всичките 57 в околията.
Град Хасково: нямаме още сведения.
Хасковска селска околия: убити и ранени нямаме още сведения, разрушени сгради 482, полуразрушени сгради – 275, население без подслон – нямаме още сведения, пострадали селища – 17 от всичко 54 в околията.
Това население, което е лишено от възможността да се прибере в обитаеми къщи, е повече от 200 хиляди души. А колкото се отнася до онова население, което прекарва на открито, то е много повече, защото се обхванаха от землетресението и други някои околии като напр. Пазарджишка, Старозагорска и т.н., дето хората, предвид опасностите и страха, не смеят да влязат дори в относително здравите си къщи.
Г. Марков: И в София даже.
А. Ляпчев: Нощите на 18 и 19 април почти цяла България ги прекара на открито. Изчисления на материалните загуби аз няма да ви дам, защото те не могат да бъдат точни, но във всеки случай от това, което се има тука в кръгли числа, няма да преувелича, ако кажа че те надминават 2 милиарда и 500 милиона лева.
