Ако не си бе отишъл без време, 64-годишният финансист днес , в разгара на острите дебати за бюджета и буквално пред прага на еврото, със сигурност щеше да каже, че „Административен натиск върху доходите е неоправдан, освен при природно бедствие или война." И малко по-остро, но дълбоко вярно: „Не можеш да вземеш от вола, дето оре за всички, за да дадеш на гладната крава!", по повод на отношенията между публичния и частния сектор.
Щеше да добави, че „Дефицитът може да е вреден, но не винаги", но задължително да поясни, че не приема дефицити заради „популистки подаръци" и краткосрочни разходи без дългосрочна възвръщаемост. И за финал - да препоръча разумен дефицит в условия на растеж и интелигентно използване на дълг за инвестиции.
А по-другата гореща тема на деня- еврото да успокоява години наред, че България няма проблем с валутния курс, влизането в еврозоната няма да промени драстично и към лошо живота на хората,. Да добави, че преходът от лев към евро е предимно технически, а конверсията на валутата сама по себе си няма да вдигне цените, освен в маргинални случаи.
Никой не може а отрече, че без да бъде „фискален ястреб", Хърсев остана верен на няколко принципа- минимална държавна намеса, пазарна корекция вместо административни решения, ниски данъци и ниска регулация. Неговите критики към популизма, търсенето на сензации и политически натиск върху икономически и финансови решения бяха твърди, остри, с много аргументи. Валутния борд, строгия финансов надзор и фискалната дисциплина бяха за него азбучни истини.
Финансистът, който бе и подуправител на БНБ, и в мениджмънта на няколко банки, при това в едни смутни времена, винаги реагираше остро на предсказания за банкови и финансови кризи, спекулативни страхове за колапс, неосновани на данни „аларми" от всякакъв вид.
Има и събития от живота му, които хвърлят сянка върху него. Като например делото „Минералбанк". При фалита на банката властите обвиниха, че част от кредитите на Минералбанк са били предоставяни на фирми, свързани с участници в ръководството, без никакви гаранции. Хърсев бе един от тях. Сам е признавал, когато бяха разкрити сметки на българи в чужбина, че е един от тях. Дори и след оправдателната присъда през 2011 г., за някои остатъчните съмнения и публична памет за "криза, злоупотреби, фалити" остават. За част от обществото неговият авторитет — академичен и бизнес — е обвързан с една сложна, неясна, и много спорна част от банковата история на страната.
Или историята около имотите на криптокралицата Ружа Игнатова. Когато гръмва скандалът, българските власти твърдят, че общата стойност на активите/имотите, които трябва да бъдат запорирани или конфискувани, е заявена на около 10 млн. евро. Появяват се твърдения, че Емил Хърсев е нейно „доверително лице". За сграда в центъра на София и вила в Созопол се твърди, че са придобити от него. Самият Хърсев в интервю е категоричен, че никога не е купувал имоти от Игнатова лично и няма участие в криптосхеми. Но тъй като отказва да даде подробности каква точно е била неговата роля в многото сделки с имоти на Игнатова, остава съмнението. Така, свързването на двете имена- неговото и на Игнатова никога не получава доказателства какво точно се е случило. Но слага поредната сянка над неговото име.
Емил Хърсев не бе еднопластова фигура. Той бе ярко съчетание на човек с реален финансов и академичен опит, но и участник в един от най-бурните периоди на банковата история на България. Спорните моменти не означават задължително вина. Със сигурност той ще бъде запомнен повече с последователните си, категорични позиции, със собственото си мнение, което не се колебаеше да изрази. Все едно дали става дума за мнения на политици, на чужди авторитети, на колеги.
