Всяка компания би била засегната, ако балонът около изкуствения интелект се спука, заяви пред Би Би СИ шефът на Alphabet – компанията майка на Google.
В ексклузивно интервю за BBC News Сундар Пичай каза, че макар ръстът на инвестициите в изкуствен интелект да е „изключителен момент", в настоящия бум има и „елементи на ирационалност".
Коментарът идва на фона на нарастващите опасения в Силициевата долина и извън нея за възможен балон, след като стойността на компаниите, работещи с ИИ, рязко скочи през последните месеци, а фирмите наливат огромни средства в бързо развиващия се сектор.
Попитан дали Google би бил имунизираn срещу ефектите от евентуално спукване на балона, Пичай посочи, че технологичният гигант разполага с ресурсите да издържи подобна буря, но отправи и предупреждение:
„Мисля, че нито една компания няма да бъде напълно защитена, включително и ние", каза той.
Той коментира още енергийните нужди, забавянето на климатичните цели, инвестициите във Великобритания, точността на моделите на изкуствен интелект и влиянието на AI революцията върху работните места.
Интервюто идва в момент, когато погледите към състоянието на AI пазара никога не са били по-внимателни.
Акциите на Alphabet са се удвоили за седем месеца, достигайки стойност от 3,5 трилиона долара (£2,7 трилиона), тъй като пазарите стават все по-уверени във възможността на компанията да отблъсне заплахата от OpenAI – създателите на ChatGPT.
Особено внимание привлича разработването от Alphabet на специализирани суперчипове за AI, които се конкурират с тези на Nvidia – компанията на Дженсен Хуанг, която наскоро достигна първата в света оценка от 5 трилиона долара.
С покачването на оценките някои анализатори изразяват скептицизъм относно сложната мрежа от сделки за 1,4 трилиона долара, които се сключват около OpenAI – компания, от която се очаква тази година да генерира приходи, равни на по-малко от една хилядна от планираните инвестиции.
Страховете, че фондовите пазари са на път да повторят дот-ком бума и последвалия срив от края на 90-те, се засилват. Тогава стойностите на ранните интернет компании се изстреляха нагоре, подхранени от огромен оптимизъм около новата технология, но в началото на 2000 г. балонът се спука и много акции рухнаха.
Последиците бяха фалити на компании и загуба на работни места. Спадът на цените на акциите може да удари и стойността на личните спестявания, включително пенсионните фондове.
В коментари, напомнящи предупреждението на тогавашния шеф на Федералния резерв Алън Грийнспан от 1996 г. за „ирационален разцвет" далеч преди дот-ком краха, Пичай отбеляза, че индустрията може да „изпусне мярката" в подобни инвестиционни цикли.
„Можем да погледнем назад към интернет. Очевидно имаше много прекомерни инвестиции, но никой от нас не би поставил под въпрос дали интернет беше нещо дълбоко значимо", каза той.
„Очаквам изкуственият интелект да е същият. Така че мисля, че ситуацията е едновременно рационална, но също така има и елементи на ирационалност."
Коментарите му следват предупреждението на Джейми Даймън, шеф на американската банка JP Morgan, който заяви миналия месец пред BBC, че инвестициите в AI ще се изплатят, но част от средствата, които се изливат в сектора, „вероятно ще бъдат изгубени".
Пичай обаче подчерта, че уникалният модел на Google – притежаващ цялостния технологичен „стек" от собствени чипове до данните от YouTube, моделите и граничните научни разработки – поставя компанията в по-добра позиция да преживее всяка турбуленция на AI пазара.
Технологичният гигант разширява присъствието си и във Великобритания. През септември Alphabet обяви, че ще инвестира 5 милиарда паунда в британския сектор на изкуствения интелект, като се ангажира да финансира инфраструктура и научни изследвания през следващите две години.
Пичай заяви, че Alphabet ще развива „най-съвременни" изследователски дейности във Великобритания, включително в ключовото ѝ звено за AI DeepMind, базирано в Лондон.
За първи път той обяви, че Google „с течение на времето" ще предприеме стъпка, към която правителството активно го тласка – да „обучава моделите си" във Великобритания. Според министри това би затвърдило позицията на страната като третата световна AI „суперсила" след САЩ и Китай.
„Ангажирани сме да инвестираме във Великобритания по наистина значим начин", каза Пичай.
Въпреки това той предупреди за „огромните" енергийни нужди на AI, които според Международната енергийна агенция миналата година са представлявали 1,5% от световното потребление на електричество.
Пичай подчерта, че са необходими действия – включително във Великобритания – за разработване на нови енергийни източници и разширяване на енергийната инфраструктура.
„Не искате да ограничавате една икономика заради енергията – това би имало последици", каза той.
Той призна, че енергийната интензивност на бързо разрастващия се AI бизнес води до изоставане от климатичните цели на компанията, но настоя, че Alphabet все още се стреми да постигне въглеродна неутралност до 2030 г., като инвестира в нови енергийни технологии.
„Темпът, с който се надявахме да напредваме, ще бъде засегнат", каза той.
Пичай отбеляза също, че AI ще промени работата така, както я познаваме, определяйки технологията като „най-дълбоката", върху която човечеството някога е работило.
„Ще трябва да преминем през обществени сътресения", каза той, като добави, че AI ще „създаде и нови възможности".
„Тя ще промени и трансформира определени професии, а хората ще трябва да се адаптират", каза Пичай. Онези, които успеят да се нагодят към AI, „ще се справят по-добре".
„Няма значение дали искате да сте учител или лекар. Всички тези професии ще продължат да съществуват, но хората, които ще се справят най-добре, ще бъдат тези, които се научат да използват тези инструменти."
