- Климатичните промени са довели и до появата на торнада в Европа в нетипични за тях сезони
- Ураганът Мелиса бе един от най-мощните в историята
- 77% от населението на Ямайка остана без електричество заради бедствието.
Топлата вода е като гориво за тропически бури и урагани, колкото по-гореща е тя, толкова по-мощни са тези природни бедствия. Със загряването на планетата това гориво става все по-мощно, а връзката между екстремните климатични промени и бурите става все по-ясна. Така се получава една опасна комбинация, която увеличава смъртността на метеорологичните явления и мащабът на трагедиите, които те причиняват.
Именно поради топлите океански води вече ураганите придобиват способността да набират сила внезапно и много бързо. Учените пресмятат, че бързината, с която това се случва, е около 56 км/ч за денонощие. Най-скорошният пример за това неестествено явление е ураганът Мелиса, който в края на октомври опустоши Ямайка.
Само за 48 часа той прерасна от обикновена тропическа буря до ураган от 5-а степен, като ветровете му вилнееха над карибския остров със зашеметяващите 144 км/ч. Бедствието предизвика в Ямайка опасни наводнения, катастрофални свлачища и щети за десетки милиони долари. По данни на правителството 77% от населението на островната държава е останало без електричество заради бедствието, а домовете на 30 хил. домакинства са претърпели щети или са били разрушени. Според Световната метеорологична организация Мелиса е бил третият по сила ураган, регистриран някога в Атлантическия океан, откакто през 1851 г. синоптиците са започнали да провеждат измервания на бурите в тази част от света.
Такива внезапни скокове в силата им са все по-често явление и ще стават по-силни, предупреждават учените. То
прави бурите трудни за прогнозиране,
тъй като оставя малко време за тяхното анализиране и евакуация на населението, което увеличава риска от катастрофални последици. Засега внезапно засилващите се стихии се случват по няколко пъти годишно. Обикновено това става, когато те са навътре в океана, далеч от брега. Но проучване от 2023 г. установи, че вероятността нетипичното завихряне да се случва, когато ураганът се намира непосредствено преди сблъсък със сушата, се увеличава.
Това може да обезсмисли превантивните мерки за опазване живота и здравето на общностите, които ще бъдат засегнати, просто защото поведението на приближаващия ураган ще бъде непредвидимо. Един трагичен пример за това явление е ураганът Майкъл през 2018 г. Той премина от категория 2 до 5-а в деня преди да достигне брега на американския щат Флорида. Така той отне живота на десетки хора и нанесе щети за 25 млрд. долара.
Формирането на всеки ураган зависи от подходящи условия на околната среда. Всъщност животът на този любопитен природен феномен е много интересен. Той се ражда в далечна Африка, където духа силен въздушен поток, наречен Африканско източно струйно течение. То преминава над Атлантика от изток на запад като невидим камшик, който “разбърква” въздуха и морето.
Когато температурите в района се променят според сезона, този поток леко измества посоката и височината си. Това създава зони, в които въздухът започва да се движи по повърхността на океана. Докато преминава над топлите води, той загребва влага, която се изпарява, издига се и се охлажда, образувайки огромни купести облаци.
Постепенно те се организират и започват да се въртят около общ център. Това е моментът, в който метеоролозите вече говорят за тропическа депресия (първият етап в живота на урагана). Тя е като неговото “сърце”, в което топлият влажен въздух се издига нагоре, а по-хладният тръгва надолу, за да го замести, създавайки самоподдържащ се вихър. Ако този процес продължи и водата остане достатъчно топла, депресията може да прерасне в тропическа буря, а после и в истински ураган.
За да определят връзката между конкретна буря и затоплянето на Земята, учените извършват т.нар. атрибуционен анализ. Чрез моделиране на климатичните условия, които биха могли да съществуват без по-високите температури, учените могат да възстановят поведението на бурята в тази алтернативна реалност. Например анализ от 2020 г. установи, че климатичните промени са довели до такова затопляне на морската повърхност, че ураганите през този период са били по-дъждовни. С всеки градус повишение на температурата атмосферата
може да пренася около 7% повече водни пари,
което да захранва бурите до степен, в която те се трансформират в урагани.
Но какво е нещото в тези условия, което прави разликата между постепенно засилваща се буря и такава, която се засилва внезапно?
Според специалистите този процес се случва, когато няколко ключови условия се подредят едновременно. Едва тогава една буря, която до вчера се е развивала нормално, може изведнъж да се разфучи с десетки километри в час в рамките на часове.
Топлата вода трябва да е в изобилие. Колкото повече енергия отдава океанът при изпаряването, толкова по-рязко пада налягането в центъра на бурята. Влажният въздух около урагана задържа тази енергия “затворена” вътре, а слабият вятър във височина му помага да запази своята симетрична структура, без да бъде разкъсван. Когато всички тези фактори действат заедно, ураганът вече има условия да се засили внезапно.
Атмосферният учен Брайън Танг разказва, че точно това се е случило с урагана Лий, който през есента на 2023 г. причинява щети за 80 млн. долара в западните части на САЩ и Канада. Малко преди той да нарасне мигновено, изображенията на вътрешната му структура показали почти перфектна симетрия, което било ясен знак, че пагубният процес вече е започнал. Компютърните модели на американската Национална агенция за океански и атмосферни изследвания също била отчела тази тенденция и прогнозирала рязко усилване около денонощие предварително.
За да бъдат подобни прогнози по-точни, учените събират все повече данни директно от ядрото на бурите. Специални разузнавателни самолети, известни като “ловци на урагани”, навлизат в ядрата на мощните природни явления, за да измерят температурата, налягането и влажността там, а освен това анализират и тяхната структура. Тази информация помага да се разпознаят моментите, в които бурята е на път внезапно да стане много по-мощна.
Подобно значение имат и високоточните измервания на температурата в океана. Проучване от 2020 г. установи, че сателитни данни и показания от изследователски шамандури в Мексиканския залив например показвали, че по време на настъпването на урагана Майкъл към Флорида през 2018 г. във водите под него е имало силна гореща вълна. Такива данни биха могли да предупреждават метеоролозите в бъдеще, че наближаващ ураган е на път внезапно да се засили.
Специалистката по атмосферни науки в Тихоокеанската северозападна национална лаборатория на Министерството на енергетиката на САЩ Руби Лунг посочва, че влиянието на океана върху тропическите циклони може да бъде сложно.
“Ако например голямо количество сладка вода от дадена река се влее в океана, в него може да се образува горен слой от топла разредена вода над по-плътната, по-солена и студена вода отдолу. Това затруднява значително смесването на океана от бурята и издигането на по-хладна дълбока вода към повърхността. Ако горните води останат топли, ураганът може да продължи да се усилва”, обяснява тя.
Лунг и нейните колеги публикуват проучване през 2020 г., в което показват как сладката топла вода от речната система Амазонка-Ориноко, изглежда, увеличава вероятността от внезапно засилване на ураганите в източната част на Карибско море и западната част на тропическия Атлантик.
Подобно наслагване на слоеве топла сладка върху студена океанска вода се наблюдава и когато ураганите предизвикват особено големи количества валежи. Така те сами добавят повърхностен слой сладка вода към океана, което затруднява смесването на двата вида води. Вече има признаци, че предизвиканото от климатичните промени заслаждане на морската вода в резултат на увеличените валежи в Северния Тихи океан например засилва тайфуните – еквивалент на ураганите в тази част от света.
“Бурите като цяло произвеждат повече валежи с повишаването на температурите на въздуха, което увеличава вероятността от внезапно засилване”, обяснява Лунг.
Но затоплящото се време не променя характера на бурите само в Западното полукълбо. В Европа и по-специално в Средиземноморския регион също се наблюдават подобни тенденции, които заплашват да превърнат по-леките и безобидни местни бури в торнада и дори ураганоподобни явления, наречени с гръмкото название “медикани”.
Въпреки, че не са често явление, торнадата и смерчовете не са нечувани за Европа. Особено предразположена към тях е Италия, където остров Сицилия със своите топли води и променливо време е най-уязвимата точка на Стария континент. Учените измерват, че на това място честотата на тези явления се увеличава. По-притеснителен е фактът, че те се случват във време, което принципно е нетипично за тях.
Няма точно определен сезон на торнадата в Средиземно море, какъвто има в САЩ например, но е прието, че най-голямата вероятност те да се случат е в седмиците между септември и ноември. Това е така, защото морето е най-топло в края на лятото и началото на есента, в същото време обаче тогава започват и есенните студени атмосферни фронтове, които носят хладен вятър. Тези две особености дават перфектните условия за торнадо.
Въпреки това в Сицилия се наблюдават завихряния на ветровете далеч след ноември. Например през януари тази година нетипично за сезона и озадачаващо силно торнадо удари средиземноморския остров. Бурята се разви бързо от купестодъждовни гръмотевични облаци и се придвижи със силни ветрове и поройни дъждове към сушата, където причини немалко разрушения. Явлението не взе жертви, но
унищожи покривите на къщите в околните села и доведе до извънредно затваряне на местните училища.
Според метеоролозите тя е била изключително нетипична за януари. Те са убедени, че необикновено топлите за сезона води на Средиземно море са запалили изкрата ѝ. Специалистите смятат, че трябва да се подготвим това да се превърне в новото нормално със затоплящата се планета.
Друг интересен феномен, свързан с повишаването на температурата на водата и заплашващ Европа, са т. нар. медикани. Името представлява микс от английските названия за Средиземно море - Mediterranean, и за ураган - hurricane. Както се разбира от названието им, те са подобни на урагани бури, само че се развиват в най-големият воден басейн на Стария континент и са значително по-слаби от тях.
Обаче за разлика от ураганите, които се случват предимно през лятото, медиканите обикновено се случват през есента, когато студени въздушни фронтове взаимодействат с топлите води на Средиземно море. По-специално процесът започва с въздушно смущение в горните слоеве на атмосферата, при което в региона навлиза студен въздух. Когато той се срещне с по-топлия и влажен въздух на морската повърхност, се задейства процесът на пренасяне на топлина, който създава първите етапи на бурята.
С разрастването ѝ топлата морска повърхност осигурява енергия, подхранвайки нейната интензивност. Впоследствие се оформя център на ниско налягане, което кара облаците и ветровете да започнат да се движат спираловидно. За да се развие напълно медикан, температурата на морската повърхност обикновено трябва да бъде около 20-26 °C. Тези условия, съчетани с постоянен вятър позволяват на бурята да се усили още повече. Така тя придобива централна структура, подобна на око, и може да достигне скорост на вятъра, еквивалентна на ураган от категория 1, въпреки че обикновено остава по-малка по размер.
Пример за подобен тип явление е медиканът Даниел, който през септември 2023 г. удари и нанесе поражения в България, Гърция, Турция и Либия. В страната ни той причини тежки наводнения, поради които четирима души в Царево се удавиха. В Гърция той причини щети за 5 млрд. евро, а в Турция други 5-има загубиха живота си.
“Количеството вода, което е паднало за 24 часа, е равно на обичайното количество валежи за цялата есен”, казва за Даниел гръцкият синоптик Панайотис Янопулос.
След като премина над трите държави Даниел връхлетя и Либия, която бе най-тежко засегната. Там той причини огромно наводнение, което
взе живота на 4 хил. души,
а други 10 хил. останаха в неизвестност. Най-тежко засегнат беше град Дарна, където проливните дъждове причиниха колапса на два язовира.
