Учени предупреждават, че без спешни мерки прагът от 1,5°C ще бъде достигнат до 10 години
Човечеството живее в нова реалност, виновник за която са климатичните промени. Масовото измиране на топловодните корали е първата катастрофална повратна точка, свързана с вредните емисии на парникови газове.
Покачването на глобалната температура, макар да изглежда по-скоро постепенно, идва с промени, които могат да се окажат внезапни и мащабни. Учените ги наричат повратни точки. Когато се достигне до такава точка, земната система се променя рязко и драматично, често необратимо. Някои от опасно близките повратни точки например са бъдещото превръщане на амазонската тропическа джунгла в савана, колапсът на основните океански течения и загубата на ледените шапки.
Досега за подобни катастрофални събития винаги се говореше в бъдеще време, но нов доклад, изготвен от 160 учени от 23 държави, разкри, че планетата ни преживява първия необратим момент. “Вече сме тласнали кораловите рифове отвъд това, с което могат да се справят”, обясни д-р Майк Барет, главен научен съветник в Световния фонд за дивата природа във Великобритания и един от авторите на “Глобални повратни точки”.
Според изследователите кораловите рифове достигат критична точка, когато глобалните температури се повишат с 1°C до 1,5°C над нивата от втората половина на XIX в., като средната прогноза е 1,2°C.
Глобалното затопляне в момента е около 1,4°C
“Кораловите рифове такива, каквито ги познаваме, изчезват”, предупреди водещият автор на изследването проф. Тим Лентън. По думите му в момента “наблюдаваме началото на широко разпространено измиране, което, ако не се предприемат спешни мерки за обрат на глобалното затопляне, ще доведе до почти пълен колапс на екосистемите на топловодните корали”.
В доклада се посочва още, че ако човечеството не предприеме бързи мерки за съкращения на парниковите газове, горната граница от 1,5°C ще бъде достигната в следващите 10 години.
Кораловите рифове са изключително важни екосистеми, които съществуват във водите на повече от 100 държави. Те са неразделна част от обширната и взаимосвързана мрежа от морско биоразнообразие на Земята, а понякога са наричани “тропическите гори на морето” заради способността им да действат като въглеродни резервоари, като абсорбират излишния въглероден диоксид във водата.
Уви, рифовете изчезват с тревожна скорост, като от 2009 г. насам светът вече е загубил 14% от коралите.
Сега кораловите рифове са в разгара на глобално избелване (болест при коралите - б.р.) от януари 2023 г., което е четвъртото и най-лошо в историята, като 84% от рифовете в повече от 80 страни са засегнати от екстремните температури. Учените казват, че събитието е изтласкало рифовете в “неизследвана територия”.
Коралите са животни, които имат взаимноизгодна връзка с микроводорасли, наречени зооксантели. Водораслите живеят вътре в коралите и им осигуряват храна в замяна на подслон. Именно тези зооксантели придават на коралите техните красиви цветове. Тази връзка обаче е изключително крехка и когато
водите се затоплят прекалено,
дори само с 1-2 градуса, коралите преживяват голям стрес
Това ги кара да изхвърлят водораслите и да избледнеят. Макар болестта сама по себе си да е обратима, е нужен период на възстановяване, който не е кратък, а с покачването на температурите рифовете нямат достатъчно време да се върнат към нормалното си състояние.
“Възстановяването, което обикновено се случва между събитията на смущения, всъщност вече не се случва и това е голям проблем за коралите”, обяснява Майкъл Студиван, еколог по корали в Университета на Маями.
Избеленият корал не е непременно мъртъв, но е изложен на много повече стрес, по-уязвим е на глад и други болести и рискът от смърт е висок. “Кораловите рифове поддържат 25% от целия морски живот”, обяснява още д-р Барет, като беше категоричен, че “техният упадък е трагедия, която се развива в реално време и е опустошителен удар върху морското биоразнообразие и крайбрежните общности”. Измирането на коралите е удар и по продоволствената сигурност, тъй като
те допринасят с около 10 трилиона долара за световната икономика всяка година
и предпазват крайбрежните райони от бури.
Въпреки негативните прогнози според проф. Питър Мъмби - водещ учен в областта на кораловите рифове в Университета на Куинсланд, Австралия, има нови доказателства, че коралите могат да се адаптират, като някои рифове остават жизнеспособни дори при глобално затопляне от 2°C.
Проф. Мъмби уточнява пред “Гардиън”, че приема факта, че коралите в момента са в упадък, и посочи, че рифовете се нуждаят от “агресивни действия” по отношение на климатичните промени. Той обаче изразява загриженост, че някои биха възприели доклада “Глобални повратни точки” като твърдение, че кораловите рифове са напът към тотално изчезване - позиция, която той не подкрепя. Австралиецът изразява тревогата си хората да не се откажат от кораловите рифове, ако решат, че те не могат да бъдат спасени.
По думите на д-р Барет реално има коралови рифове, които съществуват под формата рефугиум - места, където климатичните въздействия не са толкова силни, и именно тяхната защита е от първостепенно значение. “Трябва да се уверим, че разполагаме със семената на възстановяването за един бъдещ свят, в който сме успели да стабилизираме климата”, допълва той.
Въпреки мрачните перспективи докладът предлага и път напред - “положителните повратни точки” в лицето на устойчиви практики като възобновяемата енергия. С наближаването на най-важната международна среща на върха за климата - COP30, 160-те автори на доклада призоваха страните да направят всичко възможно, за да сведат до минимум затоплянето над 1,5°C. Според тях за това ще е необходимо намаляване наполовина на глобалните емисии на парникови газове до 2030 г. и достигане на нетна нула до средата на века. “Ако чакаме да преминем всички критични точки, преди да действаме, ще бъде твърде късно”, категорични са учените.
Тазгодишният президент на COP30 Андре Кореа до Лаго похвали доклада, като посочи, че това не е просто научен документ, а “призив към човечеството да избере промяната и да изгради безопасно и проспериращо бъдеще”.
В заключението на доклада изследователите пишат, че справянето с повратните точки изисква системна промяна в глобалното управление, включително интегриране на рисковете от тях в националните планове за адаптация на страните по цял свят, правните рамки и механизмите за финансиране на климатичните промени.
