В условията на растяща нужда от инженерни кадри у нас и по света, в студиото на "Тази събота и неделя" по бТВ гостува председателят на Общото събрание на Техническия университет – София и декан на Факултета по индустриални технологии проф. Георги Тодоров.
Проф. Тодоров коментира последните изявления на властта, че „българската индустрия отчаяно се нуждае от инженери и кадри".
„Нуждае се – може би не отчаяно, но настойчиво се нуждае", подчерта той. „Имаме цяла плеяда инженери, създадени през годините. Само моят факултет е дипломирал над 23 000 инженери, които са създали съвременната българска индустрия и в момента работят по целия свят. Но имаме нужда от ново поколение – модерни, мислещи, знаещи, можещи инженери."
Според проф. Тодоров, кадрите се създават в добрите университети, а Техническият университет – София остава водещ у нас.
„Последните години се стремим да създаваме инженери от европейско и световно ниво", казва той.
ТУ–София е съосновател на Европейския технологичен университет (EUt+), който обединява девет висши училища от Германия, Италия, Испания, Ирландия, Латвия, Румъния, Кипър и България. „В Европа се утвърждава концепцията да се обединят усилията, за да можем да се противопоставяме технологично на Съединените щати и Далечния изток. Трябва заедно да търсим пътя на модерните технологии."
В университета са създадени нови програми, отговарящи на потребностите на индустрията:
Интелигентни системи и изкуствен интелект (на български и английски)
Анализ на големи обеми данни
Аерокосмическо инженерство
Киберсигурност
Подготвя се Микроелектроника
„Тези специалности създават нова среда и отговарят на динамиката на индустрията."
Проф. Тодоров отбелязва любопитна тенденция: „Имаме немалко студенти, които се завръщат. Учили са една–две години в европейски университети, но установяват, че това, което се предлага там – особено средата и социализацията – не е на необходимото ниво. Предпочитат да се върнат."
Той твърди, че кариерната перспектива у нас вече е напълно съпоставима с европейската, а заплащането в много инженерни професии е значително изравнено. „Инженерният кадър е все по-добре платен и все по-търсен. Това променя кариерните перспективи и мотивира повече хора да учат инженерни специалности."
„В Европа и в САЩ има водещи университети. Ние още догонваме най-големите, но и в България има университети на европейско ниво. И в България има добри и лоши университети, както и в чужбина", отбелязва проф. Тодоров.
ой подчертава важността на избора:
„Младият човек трябва да избере добър университет – тук или в чужбина. Но социалната среда е важна. Все по-често младите решават, че е по-добре да останат в България, отколкото да бъдат втора линия в чужбина." Относно големия брой напускащи страната млади хора, той е категоричен: „Голяма част от тях стават гаст-арбайтери. Не виждам смисъл талантливи хора с езикова култура и знания да отиват в чужбина и да вършат неквалифициран труд."
„Виждаме завръщане дори на млади хора, живели дълго в чужбина, които не говорят добре български, но имат български паспорт. В английската програма по изкуствен интелект вече имаме такива студенти. Те тук за първи път стават истински българи."
Относно A.I. проф. Тодоров е категоричен: „Не искаме просто да следваме темповете на изкуствения интелект, а да запазим България на картата на технологиите." Той подчертава, че у нас над 140 000 души работят в сектора.
„Изкуственият интелект застрашава част от тази индустрия. Но хората могат да се преквалифицират и да влязат в бизнеса с изкуствен интелект, което ще надгради техните възможности. Искаме да останем част от развитието, а не само потребители."
Проф. Тодоров завършва оптимистично: „България има голям потенциал в развитието на изкуствения интелект."
