Неправителствената организация Сдружение „Гласът на бащите" е завела иск за дискриминация по пол, произход и семейно положение срещу всички български съдилища.
Производството е образувано в Софийския районен съд на 6 ноември 2025 г.
Размерът на иска все още не е окончателно определен, тъй като предстои да бъде уточнен броят на случаите на предполагаема дискриминация след събирането на доказателствата. По предварителни оценки претендираните обезщетения могат да достигнат между 5 и 10 милиона лева, съобщават от организацията.
Според Сдружението, искът е свързан с „утвърдена практика на дискриминация срещу родители от мъжки пол" в дела от семеен характер – включително за родителски права, развод и производства по Закона за защита от домашното насилие.
„В продължение на десетки години, българската съдебна система – в случая обективирана чрез изредените по-горе ответници - третира бащите като „втора ръка хора" в семейното правосъдие за създаване на „уикенд татковци", като съдът при всяко положение счита, че майката е трябва да получи правата на децата по презумпция. За бащите се определя режим на лични отношения от два уикенда (в общия случай – непълни) и евентуално няколко часа в делничен ден, плюс ваканционно време. Тази практика обаче НЕ Е обективирана в никакъв нормативен или поднормативен акт, задължаващ или създаващ причина съда да я прилага", се казва в исковата молба на представляваната от бизнесмените и общественици Андрей Едрев, Андрей Мачуганов и Стефан Августинов организация.
В позицията им се посочва още"
Тази практика поставя в неравнопоставено положение мъжете и жените спрямо възможността да полагат родителска грижа за децата си. Едновременно с това зарадидискриминационния характер на тази практика биват отнемани основните човешки права и на децата – правото на личен и семеен живот с двамата си родители, дефинирани в чл. 9 от Конвенцията на ООН за правата на детето и чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека.
Отделно от това, масово съдилищата приемат за вярно, че временното предоставяне на родителската отговорност на единия родител (което българските съдилища погрешно наричат „предоставяне на родителски права"), лишава другия родител от права. Практиката е в 90% от случаите лишен да е родителят от мъжки пол – бащата. Същото, освен нарушение на материалния закон – СК, представлява и продължавани актове за дискриминация по пол, произход и родство, извършвани от съда. Разглежданият в исковата молба период е 15 години – от 01.01.2020 г.
В делата по ЗЗДН пък е изградена трайна и стабилна дискриминационна практика, приемаща еднозначно жената за „жертва", а мъжът – за „насилник". Тази практика се прилага от съдилищата в страната в над 80-90% от производствата по ЗЗДН, независимо от обстоятелствата по делото. В останалите 10% - съдът често неглижира молбата, ако тя е подадена от мъж.
България е осъждана ЕДИНАДЕСЕТ ПЪТИ в Европейския съд за правата на човека заради факта, че като държава отказва да изпълни основните си задължения и да положи позитивна грижа за спазването на правото на личен и семеен живот. В поне ЧЕТИРИ от случаите първопричина за неравностойното отношение към ищците е българският съд. При разглеждането на делата по ЗЗДН в който и да е съд, презумпцията за
необосновано предимство на родителя от женски пол (майките), прилагана от ответниците, води до средна за страната успеваемост от над 80% в полза на единия пол, в някои съдилища (например Районен съд – Варна) – близо 100%. „ГЛАСЪТ НА БАЩИТЕ" отправи серия от запитвания на основание ЗДОИ до всички съдилища, в т.ч. до ВКС, какъв е генезисът на тази практика и защо тя съществува, противно на закона. От отговорите става ясно, че НЯМА яснота как се появила, как и защо е започнала да се прилага, защо е толкова добре уеднаквена и има прекалено добре изразено сходство във всички съдилища и как е въведен горецитираният санитарен минимум от време за РЛО и защо той се надхвърля само по изключения. Вътрешното убеждение на съда като положителен отговор на горните въпроси би означавало, че ВСИЧКИ съдии масово нарушават принципа на независимостта и синхронизират удивително добре вътрешното си убеждение по тези казуси.
Единственото логично обяснение на горепоставените въпроси може да бъде прочетено в книгата „Шум" на израелския психолог и Нобелов лауреат по икономика, известен с работата си по когнитивната психология, рационалното взимане на решения и поведенческата икономика Даниел Канеман. Той дефинира понятията „шум" (произволни, неконсистентни разлики между решенията на различни хора в сходни ситуации) и „пристрастие" (систематично отклонение на решенията на различни хора в една и съща посока). Канеман дефинира и един добре известен в социалните науки парадокс - когато всички мислят еднакво (без „шум"), това често е не защото са намерили „истината", а защото доминира колективно пристрастие.
Като допълнение за това, административните ръководители създават предпоставки за дискриминация при предрешаване на делата, допускайки до назначаване за съдии предимно жени, в нарушение на чл. 2 ЗРЖМ. Абсолютно логично е съдия жена и майка да предпочете за родител – майка, на която възложи упражняването на временната родителска отговорност.
Оттук следва два извода – при назначаването на съдиите се нарушава принципа на равнопоставеността, което неминуемо резултира в дискриминационни съдебни решения по пол. При начина си на подбор, административните ръководители не са създали на условия за реализиране на равни шансове и осигуряване на гаранции за достъп до личностна и професионална реализация и развитие на мъжете съдии. Паралелно с това е нарушено е разпределението на позициите между жените и мъжете във властта, което пречи на вземането на балансирани решения, изключващи дискриминация в съдебните актове. Балансираното представителство, съгласно ДР на ЗРЖМ е осигуряване на количествено и качествено равновесие в участието на жените и мъжете в органите на съдебната власт.
Очакванията са, че решението на Софийски районен съд най-накрая ще сложи край на погрешно налаганата практика у нас, че майката е по-пригодният родител, а бащата не може да бъде стойностен родител. В момента в световен мащаб текат тенденции за изравняване на родителската отговорност и разпределянето й по равно между бащи и майки. В САЩ например този процес вече е Конгреса и се очаква до средата на 2026 г. новото федерално законодателство да влезе в сила.
В някои щати вече работят закони за споделено родителство. Паралелно с тях се въвеждат и ултимативни норми за ограничаване на непредаването на деца в режим на лични отношения за другия родител. Там действа така нареченото правило за трите страйка – първи път глоба от 500 долара, втори път – 1000 долара и до 24 часа арест, трети път – 1500 долара и 72 часа арест, в които се променя съдебното решение за прехвърляне на родителските отговорности и права.
В Европа лидер в това отношение е Дания, където от 01.01.2025 г. действат кратки, но категорични мерки срещу неизпълнението на влезли в сила съдебни решения за режим на лични отношения между родител и дете, и изключително тежки наказателни мерки срещу родителското отчуждаване, в това число - затвор.
