Почти всички вериги в големите градове въведоха селфчек системата, само цигари и алкохол не се пипат
Рискът от кражби е пренебрежим пред спестяването от разходите за персонал
Хипермаркети дават възможност да сканираме стоките и от смартфона си
В заведения за бързо хранене пускате парите в машина, тя връща ресто до стотинка
Възрастни хора се суетят край каси, на които сами трябва да таксуват стоките в голям супермаркет. Почти всички се отказват, защото ги притеснява да прочетат баркода на хляба и млякото, както и да платят след това с банкова карта.
"Нямам очила, а парите са ми в брой", обяснява 76-годишната Невена и се нарежда на дългата опашка, където има касиерка.
Младите обаче пестят време и бързо се справят с непознатата доскоро у нас селфчек система. Проучвания показват, че тя позволява 30% по-малко време да се прекарва така в супермаркета.
А в "Кауфланд" има дори следващо поколение система, която позволява на клиента да сканира баркодовете от смартфона си още преди да е сложил стоката в количката си и така не се налага да разтоварва отново всичко пред касовия терминал.
За първи път каси на самообслужване в България
бяха въведени, но неуспешно преди повече от 15 години
в несъществуващия вече обект на "Карфур" в The Mall на "Цариградско шосе", а за кратко и в няколко магазина на "Промаркет". Експериментът тогава не успя. Сега обаче ръстът на заплатите и в търговията е толкова висок, а технологиите - поевтинели, че няма верига, която да не е въвела тези машини, ако не във всички, то поне в повечето от обектите си.
"Била" например имат каси на самообслужване вече в почти всичките си 170 магазина. Задължително във всички новооткрити, а в старите се поставят, когато се прави реконструкция.
Машините в "Била"
нямат контролна везна,
която да проверява дали сканираната покупка съответства по грамаж на стоката, която клиентът плаща. Но това до известна степен е и удобство, защото, ако някой е бил жаден и отвори бутилка минерална вода, за да отпие, преди да стигне до касата на самообслужване, тя ще даде грешка.
В "Лидл" практиката по монтирането е аналогична - след ремонт на старите магазини се появяват каси на самообслужване, а в новите обекти за тях има специално отредено място.
В "Лидл" на тях се плаща само с карта, а отскоро имат и индивидуално видеозаснемане на всеки уред.
При "отличниците" "Кауфланд" освен касите на самообслужване, които са минимум по 6 във всеки обект, вече в 21 магазина на веригата
действа системата K-Scan,
която позволява на клиентите да сканират стоката още преди да са я сложили в количката, вместо да я разтоварят пред касовия терминал и после отново да събират покупките.
Според данни на веригата от въвеждането на тази система в края на 2023 г. досега над 500 хиляди клиенти ползват тази услуга. Любопитен факт е, че една трета от тези хора всъщност използват собствения си смартфон, което е технически възможно.
Във "Фантастико" каси на самообслужване има в 8 обекта, предимно големи, а в началото на 2026 г. ще бъдат инсталирани в още 4.
Каси на самообслужване обаче
вече има и в доста магазини за нехранителни стоки
Например във веригата Zara отскоро няма обикновени каси, а служители, които помагат на хората сами да маркират купената дреха, да приключат сметката и да платят с карта. Такива има и във веригата за спортни стоки "Декатлон" и в още няколко вериги. Става дума предимно за обекти с голям оборот, който често е невъзможно да бъде обслужен от физически каси, дори всичките да работят едновременно.
В заведенията за бързо хранене новите технологии проникват през автоматичните киоски за поръчване на храна.
Разреждат силно опашките от чакащи, защото на дисплея чрез допир
за секунди може да се поръча храната,
да се плати с карта и машината издава касова бележка и номер на поръчката. Дали е готова, трябва да се следи на големи екрани.
Има и трета разновидност на технология, която демонстрира плавния преход към напълно безкасови плащания, която отскоро се внедрява в заведения за бързо хранене, но за съжаление те са съвсем малко. Това са
машините за броене на банкноти и монети
Хората, които плащат кеш, биват подканени буквално да хвърлят парите си в машината, която моментално показва преброената сума. Това е за улеснение на продавачите, които не се занимават изобщо с броене. След 1 януари ще е голямо удобство, защото ще мине известно време докато всички свикнем с евробанкнотите и евромонетите.
Практиката на търговските вериги показва, че касите на самообслужване се ползват предимно в големите градове, където и картовите плащания са по-развити. При клиентите, които по принцип плащат с карта, между 5 и 30% от плащанията стават през селфчек системата.
Търговци споделят, че когато монтират каса на самообслужване в по-малък град, често
минава доста време,
докато клиент се осмели да я използва.
Затова и във всеки обект има нарочни служители, чиято работа е да се притекат на помощ.
От касите на самообслужване не може да се купят цигари или да се маркира алкохол.
Законът за тютюневите изделия не позволява клиентът физически да достигне до тях. В "Кауфланд" например до касите на самообслужване има остъклени шкафове с цигари, които са заключени. Отключват се от служителя, който трябва да се увери, че купувачът е над 18 години. По същия начин се процедира и с алкохола – той може да се сканира, но пак се чака намеса на служителя, който да разреши трансакцията.
Търговските вериги отказват да коментират въпроса за кражбите през касите на самообслужване. Според американско изследване, публикувано преди две години в платформата Lending Tree, 1 на всеки 7 запитани казва, че
е откраднал нарочно от касите
на самообслужване. А един на всеки петима съобщава, че го е направил неволно, защото се е объркал при сканирането.
Какъвто и да е процентът на кражби по този начин в България, ако се съди по скоростта и масовостта, с която българските търговци се обзавеждат с новите технологии, очевидно проблемът с кражбите през тях е пренебрежим срямо евентуалните разходи за заплати.
Само единична каса на самообслужване в средноголям магазин струва минимум 15 000 евро. А комплект от 6, с целия необходим софтуер за тях и интегрирането им със съществуващите системи за продажби излиза към 150-200 хиляди лева. Тоест да се обзаведат 5 обекта на голяма верига, струва към 1 милион лева. Това показва проучване на "24 часа" сред производителите, от които са внедрените у нас системи за самотаксуване в магазини и заведения за бързо хранене. Това са китайската NCR, японската Toshiba и немската Diebold Nixdorf.
Независимо от този голям разход все повече вериги у нас и заведенията внедряват селфчек системи. Защото това е една от областите, в които желанието на клиентите да бъдат обслужени по-бързо напълно съвпада с необходимостта на бизнеса да намали или поне да не увеличава разходите за персонал.
Един касов служител спокойно може да обслужва 4 до 6 каси на самообслужване едновременно, защото неговите функции са само да помага на клиенти, при които се е получила някаква засечка. Особено в големите търговски вериги, където касиерите са на първа линия,
техните заплати са едни от най-високите
в целия бранш и не е все едно дали в един обект се плащат 30 заплати на касиери, или само 15.
Разходите за тези устройства не се изчерпват обаче напълно с доставката и монтажа. Пълноценна каса за супермаркет, в който се продават храни, например задължително трябва да има и свръхчувствителна везна, защото понякога разликата в теглото на някои продукти се свежда до няколко грама. Екранът трябва да е чувствителен на допир, да дава възможност някои продукти като зеленчуци, плодове и печива да се избират и по картинка. Трябват и ПОС терминал за плащане с карта, евентуално диспенсър за монети и банкнотоброячна машина. Освен това
трябва лицензиран софтуер,
който да се интегрира със съществуващата система за управление на продажбите, инсталация, обучение и поддръжка.
Няма строго установена цена за тази техника, още повече че тези уреди по принцип се предлагат от локални доставчици на съответните фирми. Понякога се доставя само хардуерът, а софтуерът се прави или поне се доработва в България.
