Какво трябва да се случи в българското училище, за да са по-успешни и подготвени за живота децата? "Умни=Успешни" е рубрика, в която интересни хора говорят за това. Питаме ги за връзката качествено образование - успех и за някои от ключовите промени в Закона за предучилищното и училищното образование. Наш гост е Галя Пенчева, учител по математика в Първа частна математическа гимназия.
Математиката помага и за Google maps, и за умели политики
Няколко примера защо са важни за живота уроците по математика?
Завърших специалност "Авиационна техника за авиоинженер". След това обаче реших, че искам да работя с деца и да преподавам математика. Когато си учил това, после може да завършиш каквото пожелаеш с лекота.
Има хора, които виждат красотата на математиката още от малки и с удоволствие посвещават усилията си на тази наука. Ако трябва да сме честни, след време това са хората, които създават нашия свят - къщите ни, градовете ни, които програмират всички приложения и устройства, с които вече сме станали неразделни.
В идеалния случай това са хората, които творят законите, защото най-добрите политици са тези, които са учили геометрия, логика и взимат правилните решения.
Има и хора, които в началото си мислят, че математиката не е за тях, и си избират професия, която е много различна. Може да е изкуство, може да е свързано с любов към животните, но в един момент виждат, че за да обогатят своята работа, им трябва математика. Най-добрите художници използват пропорции, отношения, симетрия в своите творби. А едно дете, което иска да рисува, иска да прави анимация, след време работи на компютър и създава 3D светове, в които има много, много математика, и то сложна.
Човек, който иска да пази природата, трябва да може да ни убеди, че глобалното затопляне е истина, че някои популации са заплашени. А най-убедително е, когато ни го представят с математически данни.
Има и хора, които, за съжаление, училището тотално е отблъснало от математиката. Те също са много важни - измислят много хубави смешки за математиката. Например: минал е
още един ден, в който не съм използвал тригонометрия -
смешно е, но не е вярно, защото всъщност никой от нас вече не ходи никъде, без да се използва GSM, без да използва навигацията, а там мястото му се изчислява с помощта на триангулация, на тригонометрия.
Далеч съм от мисълта, че всеки може да е математик, но мисля, че всеки трябва да има знание какво можем да пресметнем и какво не. Например, когато хвърлям зар, не знам какво ще се падне, но когато хвърлям 100 пъти зар, знам каква ще е закономерността.
Не знаем колко ще бъде продължителността на живота ни, но знаем средната продължителност на живота. Един политик трябва да използва тази информация, когато моделира пенсионната система.
От 2000 години знаем, че Земята е кръгла, но в днешно време има хора, които твърдят, че това не е вярно. Защо е така? Много тежък въпрос.
Ето и любимия ми пример, който показва как математиката може да ни помогне да сме добри хора. Задавам на малките ученици следния въпрос: ако имаш голям червен триъгълник, малък зелен триъгълник и голям зелен кръг, коя е излишната фигура? Някой може да каже, че е малкият триъгълник, защото е малък. Друг - че е кръгът, защото не е триъгълник. Трети - че е червената фигура, която е в различен цвят. И след тази задача им казвам да си помислят кое е най-странното дете в класа. Те мъничко се замислят - според това как гледаме на нещата, всеки може да бъде излишното дете. С различното тегло, с различния произход, онова, което носи очила. Надявам се, че така стават малко по-толерантни, а и разбират, че някои задачи нямат отговор. Нищо не е излишно. А всичко може да бъде нарочено за излишно, ако това е целта ни.
Защо в 5-и клас става трудно
Учене с разбиране - как?
Моето наблюдение е, че когато децата, които не са от математическо училище, се затрудняват с математиката някъде в пети клас. Тогава нещата стават сложни - появяват се дробите, после отрицателните числа. А затруднението идва от това, че не са имали достатъчно часове. Иска ни се много неща да преподадем. В същото време се състезаваме с техните телефони. Трябва време да се осмислят нещата. Трябва време и да си преподадем теорията, защото така градим тяхното логическо мислене. Но след това трябва да имаме време да го вплетем в някой пример, да им дадем време да отлежи. Просто трябва малко повече време.
В нашето училище сме привилегировани, защото учениците имат интерес, имаме подкрепата и на родителите, но имаме и повече часове, от които се възползваме максимално.
Работила съм с малки ученици. При тях така измисляме задачите, че да ги пипнат, да играят, да го преживеят. Понякога те дори не знаят, че решават сложна комбинаторна задача, защото сме я поднесли като игра. Големите ученици вече имат абстрактно мислене. В последната година искат да видят плодовете на своя труд.
Полезната салата и вкусната торта
Защо без джиесеми в училище?
Въпреки всичките предимства на джиесема той е една прекалено бърза и честа стимулация за нашия мозък. А нашият мозък точно това обича. Лекичко някой да ти подава информация, но да не те измъчва много. А в този период децата имат много важни задачи. Те трябва на първо място да са здрави и да се движат, а не да стоят на едно място. Също така трябва да се учат малко на труд, дисциплина, на това, че понякога нещата изискват повече време. Трябва да се научат да общуват помежду си, да решават конфликти по безопасен начин и трябва да опознават света, неговите правила.
Когато обаче им дадем това устройство, не им даваме шанс да изпълнят тези най-важни задачи за тях. Затова един разумен възрастен налага ограничения. Налага ги балансирано, защото в някакъв момент децата ще трябва сами да се научат да търсят баланса, но мисля, че не е честно да ги оставяме сами да се справят с този избор.
В ПЧМГ телефоните са забранени за среден курс изцяло, а в горен курс в часовете. Аз не мога да си представя какво би било да преподавам, ако децата имат джиесеми. Мисля, че нямам шанс. Каквото и да направи учителят, за да е много интересен, то е все едно на масата да имаш една вкусна и полезна салата и една много вкусна торта. На мен ми е трудно да избера салатата, какво да очакваме от децата.
