- Българчетата изкарват в мрежите 1/5 от времето, в което са будни
- Над половин милион профила вече изтрити в Австралия, която първа в света ги забрани на лица под 16 г.
В 825 училища в България вече е въведена пълна забрана за използване на мобилните телефони от учениците. Преди първия звънец там телефоните се събират и се връщат след края на последния час.
Други 1391 училища пък са въвели частична забрана - телефоните се оставят в началото на всеки учебен час на определено място, а в междучасията може да се ползват.
Едва в 46 училища все още няма въведена никаква забрана
Тези данни, предоставени на “24 часа” от Министерството на образованието и науката, показват, че дори да няма приети законови забрани, в около 98% от училищата в България вече са въведени ограничения за използване на мобилни телефони.
Поправката в Закона за предучилищното и училищното образование предвижда пълна забрана на джиесемите в училище - учениците да ги предават в началото на деня и да си ги получават в края. Тя трябваше да бъде гласувана в сряда на второ четене в ресорната парламентарна комисия, но заседанието беше отменено.
Предложената регламентация в закона предвижда подкрепа за всички тези училища, за да могат по-лесно и по-пълно да прилагат ограничението, обясниха от МОН.
През последните години темата за забрана на телефоните в училище стана водеща в много държави. Данните от PISA 2022 показаха, че дигиталните разсейвания (телефони, социални мрежи, игри) водят до по-слаби образователни резултати и по-ниска концентрация. И все повече страни предприемат стъпки за ограничаване или пълна забрана на мобилните телефони в училищата.
В България ситуацията е още по-сериозна - според данните от PISA
46% от българските ученици се разсейват
с телефони в час, което е доста над средното за Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) (30%).
Забраната отдавна е в сила във Франция и Италия, а от 2024 г. - и в Обединеното кралство, Нидерландия и Гърция. В Германия зачестяват призивите за тотална забрана, особено на фона на недоброто представяне на учениците в проучването PISA през 2022 г.
Въпреки че заради грипна ваканция учениците тук-там минават на обучение онлайн, министерството на образование се опитва да ограничи екраните за подрастващите. Много пъти министър Красимир Вълчев коментира, че е важно да прекарват по-малко време пред електронни устройства, защото това се оказва сред основните причини да
ерозира мотивацията за учене по математика и природни науки
Според него средно учениците прекарват по три часа на ден пред устройства, като от тях над два часа са в социални мрежи. “Това има изключително зловредно влияние върху мозъка и неговото развитие, върху очите, концентрацията, но това е и пропуснато време. Тези два часа могат да се използват за движение, за спорт и други по-полезни неща”, казва Вълчев.
От компанията “Мета” (Meta) съобщиха преди дни, че са деактивирали над половин милион потребителски акаунта в Австралия в резултат на първата в света законова забрана за използване на социални мрежи от лица под 16-годишна възраст. Най-голяма част от закритите акаунти - 330 639, са били в инстаграм, 173 497 - във фейсбук, а 39 916 - в платформата “Тредс”.
Новият австралийски закон, който влезе в сила на 10 декември, забранява на децата под 16 г. да имат акаунти в 10 от водещите социални медийни платформи, сред които тикток, снапчат, редит и ютюб.
В края на ноември миналата година ЕП призовава за решителни мерки за онлайн защита на подрастващите, сред които въвеждане на минимална възраст от 16 г. за ползване на социални мрежи и
забрана на пристрастяващи практики
Евродепутатите приеха с мнозинство доклад, в който се изразява дълбока загриженост за рисковете за физическото и психичното здраве на децата онлайн. Призовават за по-силна защита срещу манипулативните стратегии, които водят до пристрастяване и пречат на децата да се концентрират и да използват онлайн съдържанието за смислени цели.
Докладът се позовава на проучване, според което 97% от младите хора използват интернет всеки ден, а
78% от децата между 13 и 17 г. си гледат устройствата поне веднъж на час
Същевременно едно от всеки четири деца и младежи показва признаци на “проблемно” или “дисфункционално” използване на смартфони, т.е. поведенчески модели, наподобяващи пристрастяване.
Според проучване на Евробарометър от 2025 г. над 90% от европейците смятат, че действията за защита на децата онлайн са неотложен въпрос.
Сред основните причини посочват отрицателното въздействие на социалните медии върху психичното здраве (93%), кибертормоза (92%) и необходимостта от ефективни начини за ограничаване на достъпа до неподходящо за възрастта съдържание (92%).
В България се планира
проверката на възрастта на децата в социалните мрежи да бъде част от националния цифров портфейл
Той трябва да е готов в края на тази година. Това обяви министърът на електронното управление Валентин Мундров през ноември в дебат по темата, организиран от МОН съвместно с няколко парламентарни комисии.
“В офлайн среда нещата са доста по-прости. Стандартната практика изисква документ за самоличност. Затова е резонно да се очакват подобни защитни механизми и онлайн, където рисковете, особено за непълнолетните, са значителни”, обясни тогава Мундров. Самият той е баща на три деца.
Идеята е цифровият портфейл да бъде като приложение, което ще пази достъпа до всички останали. Това е технологично решение за ограничаване на достъпа на по-малките деца. “Но преди това трябва да има решение за ограничаване, трябва да се води разговор”, коментира Красимир Вълчев. Министърът на образованието е категоричен, че трябва комплекс от мерки, защото “очевидно имаме зловредно въздействие на социалните мрежи върху развитието на децата”. Отраженията са
и върху детския мозък, и върху съня, и върху най-важните умения
А има и пристрастяващ елемент, добавя той.
Вълчев апелира родителите да ограничат децата си от социалните мрежи, но не се ангажира до каква възраст трябва да важи мярката.
Изследвания показват, че децата средно дневно прекарват от 2,5 до 3 часа в мрежите - през телефон или през друго устройство вкъщи, което е между 1/5 и 1/6 от времето, в което са будни. И това е за сметка на формирането на всички останали умения. Сред данните, които бяха изнесени, е, че новата дигитална среда е водещ фактор за рязкото влошаване на психичното здраве на подрастващите след 2010 г.
Прекомерната употреба на социални мрежи засилва тревожността,
понижава самооценката чрез постоянни социални сравнения,
увеличава риска от депресия, нарушава съня и води до изолация. Същевременно безцелното скролване потиска и забавя развитието на ключови когнитивни, социално-емоционални и двигателни умения, особено в ранна възраст, отчитат експертите.
Цифровата ера носи огромни възможности, но за много деца онлайн светът крие реални рискове, коментира и посланикът на Дания у нас Флеминг Стендер. Затова в Дания разработват различни инициативи за проверка на възрастта в платформите, а безопасността онлайн бе сред приоритетите на датското председателство на ЕС до края на 2025 г.
А според професора по психология и автор на световния бестселър “Тревожно поколение” Джонатан Хайд забраната на телефоните в училище ще направи децата по-внимателни към уроците, коридорите в междучасията - пълни, а библиотеките - използвани.
