Туризмът в страната почти спря, посрещат по-малко чужденци, отколкото България
“Знам какво да направя при терористична атака – лягам по корем на земята и закривам главата с двете си ръце”, казва възрастна англоговореща туристка на жена в униформа с автомат в ръцете в дружески разговор на една автобусна спирка в Ерусалим.
“Не, госпожо – това важи само за открити пространства. Тук в града трябва да влезете в укритие, а ако няма – в първата сграда, която ви попадне”, поправя я любезно военнослужещата, преди и двете да се качат в автобуса.
Този подочут разговор говори много за случващото се в Израел. На 8 септември т.г. двама палестинци спират колата си на оживено кръстовище точно срещу централната автогара на Ерусалим и откриват огън по многото хора, чакащи на отсрещната автобусна спирка.
Убиват 8 човека и раняват тежко 12, седем от които са откарани в болница в много тежко състояние. Самите бойци на “Хамас”, както се оказва по-късно, са убити на място от един войник и от един въоръжен цивилен. Всичко това става буквално на две крачки от подхода към Стария град, който е един от най-посещаваните обекти на поклонническия туризъм в света.
Не може да се каже, че такива случки са станали чак всекидневие в Израел от 7 октомври 2023 г. насам, когато “Хамас” нападна страната и отвлече и уби стотици хора. Но напрежението, което
по тези земи никога не е стихвало напълно,
определено е по-голямо и това доведе до безпрецедентен спад на туристите.
Той достига до 81% и ефектът се равнява на това, което се случи по време на пандемията, даже го задминава. Рекордът по посещения на чужденци в страната с цел почивка или екскурзия е бил 4,5 млн. души, докато към момента има под 1 милион, с други думи, Израел посреща по-малко чужди туристи, отколкото България.
Това няма никакво значение за израелската икономика, която изобщо не зависи от този отрасъл, осигуряващ дори в най-добрите години не повече от 2% от БВП.
Но гледката на полупразните улички около Божи гроб, пък и навсякъде из Ерусалим да изпъква още по-силно броят на ултраортодоксалните евреи. Те и преди бяха много, просеха милостиня, но напоследък са станали много по-видими и все по-шумно протягат ръка към минувачите.
Нещата са се изострили, откакто миналата година решение на Върховния съд постанови, че правното изключение, което освобождаваше тези граждани от военна служба, е изтекло през март 2024 г.
Засега нищо не се е променило, защото ултраортодоксалните евреи смятат Върховния съд за светски орган на властта, с който не са длъжни да се съобразяват. Пък и в коалицията на Бенямин Нетаняху има няколко ултраортодоксални партии, които
заплашват да се оттеглят от управлението
Това е малък елемент от доста пъстрия политически живот в държавата. В Израел днес има и много повече протести, отколкото когато и да било. Но твърденията, че всички са против Нетаняху, са доста пресилени. В Тел Авив, в Ерусалим, в Хайфа, в Ашдод – навсякъде в големите градове почти непрекъснато се организират мирни протести.
Част от населението протестира, защото смята, че Нетаняху действа твърде меко с враждебните държави и се е провалил напълно в задачата да върне останалите заложници у дома.
Буквално до тях на същия площад протестират онези, които смятат, че с някои действия правителството е отишло твърде далеч и е затръшнало вратата пред постигането на какъвто и да е, камо ли траен мир в региона. Например ликвидирането на иранската ядрена програма, превземането на Ивицата Газа, обстрелът на Доха и ред други действия. Тези противоречия обаче не изострят обстановката вътре в самия Израел и не водят до никакво напрежение по улиците.
Но едно нещо прави впечатление – страната сякаш още живее на 7 октомври 2023 г. Няма фасада или дори стена, която да не е облепена със снимките на неосвободените все още от плен съграждани, а слоганът Bring them home! Now! извира буквално отвсякъде.
Няма и автобусна спирка, до която да не са поставени бетонни укрития,
за да приютят минувачите в случай на стрелба
А местата в южната част на страната, тясно свързани с нападението на бойците на “Хамас”, привличат все повече посетители.
Например кибуците до границата с Газа. Един от тях, от който всеки втори е отвлечен, е изоставен така, както е бил на 7 октомври – с дупки от куршуми по стените на къщите, с преобърнати детски люлки и катерушки, тук таме с опожарени стаи, в които от мебелите и домакинското обзавеждане са останали руини.
Близо 1600 опожарени автомобили в района около границата с Газа са събрани в нещо като гробище за стари коли. Където са струпани и джиповете на нападателите. Гледката е потресаваща и гробището вече привлича посетители от цял Израел.
Поляната, на която се е провеждал фестивалът за рейв музика, днес се е превърнала в гора от стълбове, на които са окачени портретите и кратко описание на почти всеки млад човек, който е бил убит на място или отвлечен. Пространството наоколо е осеяно с макове – символ на надеждата в Израел.
