Кръговата икономика и зеленият преход са невъзможни без ценния метал и все повече централни банки се ориентират към такива запаси
Всички говорят за златото като символ на богатство и сигурност, а среброто оставаше в сянката му: по-евтино, по-достъпно и пренебрегвано.
Само че цената му е скочила с 52% от началото на годината и е достигнала най-високите си стойности за повече от десетилетие. И не само инвеститори и индустрия се втурнаха към белия метал, който е много по-достъпен от също така рекордно скъпото злато. За пръв път от години централни банки започват да трупат сребро в резервите си.
От началото на годината златото е поскъпнало с около 43% до 3746 долара за тройунция, докато среброто е отчело още по-силен ръст от близо 52% и
достигна почти 44 долара за тройунция
Това е най-високото му равнище от 2011 г. насам. През последните месеци съотношението злато - сребро остава високо – над 85:1, но това исторически често предшества периоди на по-бърз ръст при среброто. Ако този сценарий се развие, белият метал може да се превърне в изненадата на пазара и да отнеме част от блясъка на златото.
В началото на 2025 г. металът премина границата от 30 долара и запази впечатляващ възходящ темп. През юни цената му беше 37 долара за унция, а в края на август достигна над 40 долара. Рекорд засега бе поставен на 22 септември с 44,11 долара.
Движението се подкрепя от упорития структурен дефицит на предлагането. Според доклад на Silver Institute пазарът на сребро се очаква да отбележи своя шести пореден годишен недостиг още тази година. Дефицитът е около 117,6 млн. унции.
При продължителен недостиг и силно търсене, каквито се наблюдават сега, пазарът може да стане свидетел на
пробив на историческия връх от 49,95 долара за унция, изкачен през далечната 1980 г.
Някои прогнози дори сочат възможен ценови диапазон между 50 и 60 долара до 2026 г., ако индустриалното потребление продължи да изпреварва предлагането.
Защо се случва това?
Доскоро среброто бе възприемано основно като индустриален метал, но днес все повече се превръща в стратегически актив. Причините са две. От една страна, има рекордно търсене от сектори като соларната индустрия и електрониката. Среброто се използва при фотоволтаици, батерии и чипове като проводник. То на практика е ключов метал за зелената икономика и без него цели съвременни индустрии не могат да съществуват.
Друга голяма причина е промяната в поведението на централните банки. Комбинацията от макроикономически и геополитически рискове
насочва капиталите към т.нар. активи убежища
Около 15% от световните запаси на метала днес се използват за производство на фотоволтаични елементи спрямо 11% през 2019 г. Основният производител е Китай.
Друг важен сектор, който подтиква среброто да поскъпва, е рециклиращата индустрия. Когато цената на метала е висока, компаниите засилват събирането и преработката на сребърен скрап, който се извлича от автомобилни катализатори и климатици. В момента търсенето на такъв скрап е особено голямо.
Към среброто се насочват и дребните инвеститори, най-често производители на бижута, но и на съдове. В Индия, най-големия пазар в света, търсенето е все по-голямо и тази година се очакват рекордни продажби.
Среброто се използва и като средство срещу инфлация, защото подобно на златото е ограничен природен ресурс, който не може да бъде напечатан или произведен изкуствено в неограничени количества. Когато стойността на парите пада заради инфлация, цената на благородните метали обикновено се покачва и така запазва покупателната способност на спестяванията. Освен това среброто е материално, лесно съхраняемо и универсално признато, което му придава ролята на своеобразна финансова защита в несигурни времена като днешните.
Централната банка на Саудитска Арабия например е придобила дялове за около 40 милиона долара в два големи борсово търгувани фонда - iShares Silver Trust (SLV) и Global X Silver Miners ETF (SIL). Това представлява доста солидна пазарна експозиция към метала, но не означава непременно физическо натрупване на сребро в националните резерви.
Русия също подава ясен сигнал към пазара. Във федералния бюджет за периода 2025-2027 г. са предвидени около 535 млн. долара за покупки на благородни метали, като за пръв път сред тях изрично е посочено и среброто. Това е знак, че страната възнамерява да го включи в своите резерви.
Среброто най-често се извлича като страничен продукт при обработката на различни руди – медни, медно-никелови, оловни и оловно-цинкови. Богати находища има в Перу, Мексико, Китай, Австралия, Чили, Полша, Сърбия, както и в България.
788 000 тона сребросъдържащи руди се добиват в България
по данни и изчисления на Българската минно-геоложка камара. Експерти от металургията обаче казват, че процентът на съдържание на сребро в тях е различен. Най-много има в оловосъдържащите.
У нас всяка година производството на сребро е между 32 и 35 тона. В това число обаче не влизат концентратите, които се изнасят за извличане на метала в чужбина. За 2024 година количеството им е 32,49 тона.
Към 2024 г. световните запаси от сребро се оценяват между 550 000 и 640 000 метрични тона. Най-големият държавен запас е в Перу – около 140 000 тона. Втора по запаси е Русия с около 92 000 тона, а Китай заема трета позиция с приблизително 70 000 тона. В първата петица влизат още Полша с приблизително 61 000 тона, както и Мексико, разполагаща с около 37 000 тона от ценния метал. Любопитен факт е, че в класацията за най-големи запаси от сребро липсват някои от най-мощните световни икономики като САЩ и Индия.
