Промяна на данъчната система няма да има, категорична бе финансовият министър Теменужка Петкова след мисията на фонда. "24 часа" пресметна в цифри как би се променил животът ни според препоръките му
Да се замразят заплатите в публичния сектор, а осигурителните вноски да се вдигнат и да няма таван за тях.
В по-дългосрочен план да се промени данъчният модел, като се премахне единната ставка за облагане на доходите.
Това са препоръките на Международния валутен фонд към България.
Категорично мога да кажа, че темата за промяна на данъчната система не стои на дневен ред пред правителството, каза финансовата министърка Теменужка Петкова преди дни.
По закон държавният бюджет за догодина трябва да бъде внесен в парламента до 31 октомври. Той ще бъде и първият в евро.
Но какъв ще бъде животът на българите догодина, ако той е по препоръките на МВФ, при това без дългосрочната мярка - да въведем прогресивно данъчно облагане, вместо действащия в момента плосък данък от 10 процента.
3 млн. българи ще плащат по-високи вноски за пенсии, ако осигурителните вноски се вдигнат с 1 процентен пункт - от 14,8% за родените след 1959 г. на 15,8%.
За родените преди 1 януари 1960 г. осигурителната тежест би се променила от 19,8 на 20,8.
Към това се добавят осигуровки за здраве, болнични и безработица. Те
ще вдигнат общата тежест до 30,3 на сто от заплатата
Сметките са валидни, ако не се предвиди и увеличение на вноската от 5% към частните пенсионни фондове, която се плаща от хората, родени след 1959 г.
От тази мярка в хазната ще влязат още 611,5 млн. лв., показаха разчети в средносрочната прогноза през април.
От 1 януари минималната заплата ще е 1213 лв. (Виж по-долу.) Сега при минамална заплата от 1077 лв. работодателят плаща 88,53 лв. за фонд “Пенсии”, а работникът 70,87 лв. Или общо 159,40 лв.
Догодина тези суми ще са съответно 99,71 лв. за работодател и 79,82 лв. за служител, или общо 179,53 лв. Това означава общо с 20 лв. повече.
Ако вноските станат 15,8%, общата сума става 191,65 лв., или
с 32,25 повече
Вноските за фонд “Пенсии” при максималния осигурителен доход сега са общо 611,24 лв. Ако остане същият и догодина, но вноската се вдигне с 1 процентен пункт, сумата ще е 651,94, или 41,30 лв. повече.
За разлика от минималната заплата той не се определя по текст в Кодекса за труда. За него няма формула, а се налага административно от държавата. В момента той е 4130 лв., а 325 хил. са българите, които се осигуряват върху максималния осигурителен доход.
Около 20% от осигуряващите се върху тавана (4130 лв.) са от IT сектора, останалите са работещи в държавната администрация, производството и на мениджърски позиции.
В средносрочната бюджетна прогноза обаче бе предвидено догодина максималният да е 4430 лв. През 2027-а да достигне 4730 лв., а после да стане и 5030 лв. От МВФ искат той да отпадне и
хората да се осигуряват на реалните суми
Това обаче едва ли ще стане скоро, защото означава огромни разходи за бизнеса.
Ако той стане около 5000 лв., приходите от него в хазната ще са 800 млн. допълнително годишно.
В момента у нас данъчноосигурителната тежест е регресивна, тоест хората с по-ниски доходи имат по-високо облагане, докато хората с високи поемат по-ниска данъчноосигурителна тежест, тъй като не дължат осигуровки и данъци върху частта от възнаграждението си, която надхвърля 4130 лв. на месец.
В същото време има огромен сив сектор на пазара на труда, поради което цели браншове от икономиката не внасят осигуровки върху реалните заплати на работещите.
Размерът на максималния осигурителен доход влияе върху обезщетенията за безработица, болнични, майчинство, а увеличението му ще вдигне и размера на бъдещите пенсии.
Тук особеното е, че
дори да се осигуряваш на максималния доход, не можеш да вземеш тавана на пенсията от 3400 лева
Причините са ред спирачки в Кодекса за социално осигуряване. Такива са
индивидуалният коефициент, който е 1,35, тежестта на всяка година стаж също е толкова
Този коефициент няма нищо общо с трудовия стаж на хората и с плащаните от тях осигуровки.
През годините на няколко пъти той е бил увеличаван без ясни мотиви на каква база се определя размерът му. И крайният резултат от прилагането на формулата за определяне на пенсиите е, че дори хората с високи доходи не могат да получат максималната пенсия, ако нямат много дълъг осигурителен стаж.
Самото наличие на максимален осигурителен доход също е пречка. Причината е, че таванът би трябвало да е около 60% от него, което сега е доста по-надолу.
Сметките показват, че максималната осигуровка трябва да е около 5440 лв., за да даде пенсия от 3400 лв.
Както “24 часа” писа,
максимален осигурителен доход няма в 15 държави в ЕС за риска “старост”,
13 от тях са без максимален осигурителен доход за нито един от рисковете, а в 2 държави има таван за някои от другите рискове.
В държавите, в които има, той е 4 пъти по-висок от този в България.
В Германия максималният осигурителен доход е 8050 евро, във Франция - 3925. В Испания най-богатите се осигуряват на 4909,50 евро, а в Гърция на 7572,62 евро.
Никакъв вид максимален осигурителен доход пък няма в Дания, Швеция, Финландия и Ирландия, което означава, че хората там се осигуряват на реалните си пари.
Държавните служители обаче продължават да не плащат осигуровките си
Това според бизнеса е несправедливо. От синдикатите пък припомнят, че когато се въведе сега действащият ред за осигуряване на държавните служители, брутните им възнаграждения бяха намалени с размера на осигурителната вноска за тяхна сметка. Те не можели да работят и на друго работно място, да имат фирма и нямали право на “клас прослужено време”.
Със 136 лв. се вдига минималната заплата, но с нея и парите на още 150 хил. души
Минималната заплата ще е 620,20 евро от 1 януари 2026 г. В левове това означава 1213. Размерът ѝ ще се повиши с 12,6%, или със 136 лв.
През последните две години минималната заплата е пораснала с немислимите доскоро 38%, отбелязаха от Международния валутен фонд.
От ключово значение е да бъде овладян ръстът на заплатите в публичния сектор, както и да се развържат от минималната работна заплата отделни социални плащания, които се вдигат прекалено бързо, коментира ръководителят на мисията Фабиан Борнхорст.
Какво е обвързано с нея?
Минималната заплата влияе на доходите на около 600 000 души. От тях 456 700 са тези, които са назначени на пълен работен ден на минимална заплата. Останалите около 150 хил. са хора, чиито заплати се определят от минималната.
Една от големите групи, които зависят от нея, са 83 000 лични асистенти, които се грижат за деца и пълнолетни хора с увреждания. Ще нараснат и заплатите на близо 30 000 души, работещи в социални услуги, които се финансират от държавата. Ще се увеличат и възнагражденията на всички работещи по програми и мерки за заетост, финансирани от държавния бюджет, и на професионалните приемни семейства.
Обезщетението за втората година от майчинството години наред бе заковано на 100% от минималната заплата. От 2023 г. то е замръзнало на 780 лв. (Виж по-долу.)
Как се определя минималната заплата у нас?
В момента тя е 1077 лв. по закон. В Кодекса за труда е записано, че формулата е: 50% от средната брутна за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две на текущата. Точният размер на минималната заплата се определя до 1 септември на текущата година.
Бизнесът настоява, че минималната заплата не отговаря на евродирективата за справедливи доходи. В нея са заложени ориентири - минималната да е 50% от средната, или 60% от медианната работна заплата. В момента нашата отговаря на първия вариант, проблемът е, че бизнесът иска тя да се определя по медианната. Или поне да се взима само средната основна заплата, защото сега е брутната.
Но към формулата има и допълнителни критерии като покупателната способност, общото равнище, растеж и разпределение на брутните работни заплати и др. Освен това трябва да се достигне до 80% колективно договаряне. И тук правителството направи още една стъпка. С поправки в Кодекса на труда се предлага за по-лесно договаряне.
Друга препоръка на МВФ е да се замразят заплатите в публичния сектор. Тази година в сектор “Отбрана и сигурност” те бяха увеличени с 30%, с 10% средно за администрацията и около 15% за заетите в сферата на образованието.
Идея: Майките да получават 75% от обезщетението, ако се върнат по-рано на работа
Майките, които се върнат по-рано на работа, да получават 75% от обезщетението за отглеждане на дете до 2 г. Сега сумата е 780 лева, но ще се преразгледа. Това е един от основните приоритети пред социалния министър Борислав Гуцанов.
В момента предвиденият стимул е 50%.
Разчетите, които направихме, показаха, че не само няма да са необходими допълнителни средства, но и ще влязат пари в бюджета. Дори само 10% от тези млади майки да се върнат на работа, ще влязат 12,4 млн. лева в бюджета, обясни преди време Гуцанов.
В момента майчинството през втората година е 780 лв. То не е променяно от 2023 г., когато бе изравнено с минималната заплата. Сега тя е 1077 лв. Социалният министър обеща в бюджета за 2026 г. да се разпише по-голяма сума.
Тя няма да се обвързва директно с минималната заплата, но ще бъде около нея. Целта е да е поне 1100-1200 лв. През миналата година обезщетенията за бременност и раждане са стрували общо 646 724 364 лв.
Броят на платените дни пък е общо 14 355 920. Средно на ден майките са получвали 45,05 лв.
Парите за възрастните ще растат по-скромно при спазване само на швейцарското правило
През следващите години пенсиите ще се вдигат далеч по-скромно, ако се спазва само швейцарското правило. Такава именно бе препоръката на Международния валутен фонд.
От 1 юли пенсиите бяха осъвременени и се увеличиха с 8,6% съгласно швейцарското правило. Средната пенсия достигна около 1012 лева, а минималната - 630,50 лв. Това увеличение засегна всички пенсии, отпуснати до края на 2024 г., както и социалната пенсия за старост.
Според прогнозите обаче швейцарското правило ще става все по-малко. Така догодина то ще даде ръст от около 4,6%. През 2027-а пък ще е 3,8%.
Основната причина за по-малкия процент е, че средногодишният темп на инфлация ще се забави до 2% през 2026-а и 1,9% през 2027 г.
А швейцарското правило е равно на сбора от 50 на сто от нарастването на доходите и 50 на сто от индекса на потребителските цени.
То е въведено с чл. 100 от Кодекса за социалното осигуряване през 2000 г., а оттогава е променяно няколко пъти, а в чистия му вид е прилагано само 14 пъти.
До края на декември пък правителството трябва да е готово с пътна карта за промяна на пенсинноосигурителната система. Тя трябва да предложи мерки, за да се изчистят всички грешки, които се натрупаха в годините. В момента има изкривявания – хора с дълъг трудов стаж и принос получават почти същите пенсии като тези без принос.
