- 9 държави в “стена срещу дронове” по източния фланг, ЕС дава 6 млрд. за старта
- ВВС мобилизирани в случай на масова атака
- Не само заводите с “Райнметал” - общо 9 обекта ще финансираме по механизма SAFE
Собствени антидрон системи ще има България. Те ще бъдат купени от Министерството на отбраната със заем по европейския механизъм за инвестиции в отбраната SAFE. Това стана ясно от писмен отговор на министъра на отбраната Атанас Запрянов на въпрос от депутата Даниел Лорер. Той е внесен в Народното събрание броени дни преди да бъде обявена новата идея на ЕС да създаде “стена от дронове” по източните си граници. Освен България в проекта ще се включат още Дания, Естония, Финландия, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Украйна, защото те са на първа линия и най-близо до Русия.
Причината за създаването на т. нар. стена са последните руски провокации във въздушните пространства на Полша, Румъния и Естония, както и серията от неидентифицирани засега дронове в небето над Дания и Норвегия, заради които бяха затворени няколко големи летища.
В петък представителите на 9-те страни, които ще пазят ЕС от дронове, проведоха онлайн среща заедно с еврокомисаря по отбрана Андрюс Кубилюс. Обсъдена бе нуждата ЕС да разработи допълнителни способности, които включват радари, акустични сензори и друго оборудване за откриване на дронове, включително по-малките апарати, които летят ниско. Следващата стъпка пък е
да се измисли как да се свалят дроновете,
като за това ще се започне с електронна война и много ефективно заглушаване, което и в момента се използва в Украйна, обясни Кубилюс на срещата. Имало и възможност да се използват класически артилерии.
Според експерти ЕС може да финализира “стената” за 1 г., но не е сигурно дали графикът може да бъде спазен. В края на август именно тези страни бяха част от обиколката на шефката на ЕК Урсула фон дер Лайен и Кубилюс. У нас двамата заедно с премиера Росен Желязков и с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов посетиха Вазовските машиностроителни заводи в Сопот, където най-големият отбранителен концерн в Европа “Райнметал” ще прави 2 завода: за барут и 155-милиметрови снаряди.
А на онлайн срещата в петък са били обсъдени и резултатите от посещенията им в 7-те държави.
Дни след обиколката на Фон дер Лайен 19 безпилотни апарата бяха свалени от полските въоръжени сили със съдействието на съюзниците от НАТО, а Полша задейства чл. 4 от Северноатлантическия договор. (Член 4 е механизъм за задействане на политически разговори - страните в НАТО трябва да провеждат консултации, ако възникне заплаха за териториалната цялост, политическата независимост или сигурността на някоя от тях - б. р.)
След навлизането на руските дронове над Полша министър Атанас Запрянов увери, че
изтребителите МиГ-29 са подготвени за огнево взаимодействие
при нужда. А с разпореждане на началника на отбраната адм. Емил Ефтимов военните вече извършват наблюдения и охраняват небето над България конкретно и за дронове. Прави се и маньовър на сили и средства, а целта е да има готовност за бързото откриване на такива обекти, обяснява министърът в отговора си пред Лорер.
Страната ни трябва да получи около 3,2 млрд. евро по финансовия механизъм SAFE. До края на ноември военното министерство трябва да представи пред Еврокомисията всички проекти, които иска да бъдат финансирани по него. Заявка вече има, че с парите България ще плати за изграждането на двата завода с “Райнметал”. Според министър Запрянов проектите ще са общо 9. В краткия списък са включени
самоходните гаубици, системите за противовъздушна и противоракетна отбрана,
дронове, ракетни системи, боеприпаси и 3D радарите, за които вече имаме сключено споразумение с Франция.
С реализирането на проектите част от необходимите отбранителни способности на въоръжените ни сили ще бъдат изградени до 2030 г.
Закупуването на защитните системи срещу дронове за Българската армия ще бъде по няколко проекта с две основни цели: за усилване на радиолокалното разузнаване, наблюдение и откриване на цели на височини, от които се нанасят дронови удари, както и за борба с тези летателни апарати с кинетични и некинетични средства за поразяването им.
И сега българските ВВС имат готовност да защитят въздушното пространство на страната, категоричен е министър Запрянов. Освен самостоятелно в случай на масова атака с дронове нашите военновъздушни сили могат да разчитат и на Интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана на НАТО.
Според Запрянов безпилотните апарати вече са се превърнали в основна оръжейна система и дори ги определя като
game changer във войната в Украйна
Благодарение на тях въоръжените сили на Киев успешно се противопоставяли на “превъзхождащите ги по личен състав, техника и въоръжение сили на Русия”.
Още преди руски дронове да навлязат в небето над Полша, българското военно министерство изгражда нужните способности за борба с безпилотни летателни апарати. През юни МС създаването на център за иновации в отбраната - в началото фокусът там ще бъде да се разработват прототипи на дронове.
У нас има над 30 производители на оръжие и стоки с двойна употреба. Военнната ни индустрия включва и производството на високотехнологични дронове, които
могат да поразят вражески танк на 100 км разстояние
Годишният доход на тези фирми от износ достигаше до 4 млрд. евро.
Доскоро обаче нямаше добра координация между индустрията и армията. Затова през юли Министерството на отбраната подписа меморандум за сътрудничество с представители на отбранителната индустрия. Целта бе да се подобрят контактите в интерес на европейската отбрана и все по-належащата нужда от модернизация на армията.
От военното министерство увериха, че родните производители ще могат да се включват по проектите, предвидени по SAFE. Изискването е да представят капацитета си и да дадат предложения за модернизационните проекти, към които да се включат.
В сряда лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов посети една от високотехнологичните български фирми за военно производство до Самоков. Там се произвеждат основно дронове и системи за защита от тях, като въоръжението се продава в над 30 държави, обясниха представители на фирмата. Заедно със Запрянов и началника на отбраната адм. Емил Ефтимов Борисов разгледа българска антидрон система, която открива безброй дронове на 10 км разстояние. А когато някой от тях доближи на 5-6 км от обекта, се включва автоматично смутител и дронът или каца, или се връща към този, който го е пратил. Тя може да се монтира в автомобил, както и стационарно. Към нея могат да се интегрират други сензори като радари и електрооптични системи. Може да работи както самостоятелно, така и като част от по-сложна система с повече сензори и системи за въздействие.
Задачата, която Борисов отправи към правителството, бе да се възползва максимално от механизмите на ЕК, но същевременно да се кооперираме за съвместно производство с европейските фирми.
