За причините за карцинома на дебелото черво не е целият пъзел, при 80% от новите случаи сред последните поколения не може да се обяснят само чрез повишения индекс на телесна маса
В последното десетилетие светът наблюдава тревожна тенденция. Макар ракът все още да е заболяване, засягащо предимно по-възрастното население, честотата му сред хората под 50-годишна възраст (т.нар. рак с ранно начало) нараства със значителни темпове.
Обширен анализ на данни, публикуван в списанието BMJ Oncology, откроява 11 органа, при които заболеваемостта сред младите хора расте. В храносмилателната система това са дебелото черво (колоректален рак), черният дроб, панкреасът, жлъчката. В ендокринната и отделителната система мишени са щитовидната жлеза и бъбреците. А в репродуктивната: гърдата, яйчниците, матката (ендометриумът). В списъка са още злокачествените образувания в устата и множественият миелом - вид рак на кръвта.
Особено внимание заслужават ракът на дебелото черво и на яйчниците - при тях увеличението е ексклузивно, докато при по-възрастните задържат ниво или намаляват. Например в САЩ колоректалният карцином вече е водещата причина за смърт от рак при мъжете под 50 години и втората при жените в същата група. Такива прогнози правят и други развити държави.
Учените от Института за изследване на рака и Imperial College London са приложили метаанализ на поведенческите рискови фактори - тютюнопушене, алкохол, нездравословна диета, липса на физическа активност и наднормено тегло и затлъстяване, за да установят кои от тях съвпадат с кривата на заболяемостта.
Единственият общ фактор, чийто ръст следва линията на увеличаването на рака от 90-те години насам, е високият индекс на телесна маса (ИТМ). Той е възприетият критерий за наднормено тегло и затлъстяване.
Излишната мастна тъкан не е просто склад за енергия. Тя се превръща в активен ендокринен орган. В тази роля променя нивата на хормони като инсулина и създава хронично възпаление, което може да стимулира деленето на ракови клетки.
Проучването разкрива още нещо обезпокоително – дори когато извадим ефекта от затлъстяването, общата честота на рака сред младите продължава да се покачва, макар и по-бавно. Това доказва, че макар ИТМ да е, образно казано, двигател на ускорението, той не е единственият.
Статистиката показва, че при колоректалния рак около 80% от новите случаи сред последните поколения не може да се обяснят само чрез повишения ИТМ. Но има и друга особеност - при деветте вида рак, чувствителни към теглото, случаите, пряко приписани на високия ИТМ, растат по-бързо от останалите, за които причината е неясна. Например при рака на дебелото черво при млади жени с наднормено тегло случаите се увеличават с 4,3 % годишно, докато тези без връзка с телесната маса растат с 3,2%.
Едновременно с това честотата на рака нараства и при хора, които не се вписват в профила на рисковите килограми.
Това насочва учените към нови хипотези. Във фокуса на изследователите са ултрапреработените храни и свързаните с тях промени в качеството на храната и добавените химикали. Потенциал за риск има и в “модерния” чревен микробиом - намалено разнообразие и количество на полезните бактерии, причинено от злоупотреба с антибиотици или днешната масова диета с бързи рафинирани храни. На мушка са и излагането на “вечни химикали” и фини прахови частици. Последните проучвания изследват и връзката между рака и натрупването на микропластмаса в тъканите.
Възможно е днешните млади хора - допускат учените - да са по-чувствителни към определени замърсители или към ултрапреработени храни в сравнение с предишните поколения. На тази основа си пробива път хипотеза за ускорената биологична възраст. В основата ѝ са натрупани данни, че телата на по-младите поколения стареят по-бързо на клетъчно ниво, което прави тъканите им по-податливи на тумори, обичайно характерни за 60-70-годишните хора.
Ново международно изследване в Annals of Internal Medicine, обхващащо 42 страни, показва, че ръстът на рака при младите не е изолиран. От 13 проучвани вида рак при 5 - щитовидна жлеза, гърда, бъбреци, ендометриум и левкемия, нивата се покачват бързо и при възрастните. Това предполага, че причинителите са универсални за цялото общество. Но глобалният фокус се измества към това, че родените след 1990 г. имат много по-голяма вероятност да развият рак до 50-ата си година в сравнение със своите родители на същата възраст.
