Най-тежка е ситуацията в Белгия, цяла Европа взема спешни мерки
Кипър е на второ място в света по недостиг на вода, сочи последният доклад на Световния институт за ресурси. През 2025 г. страната отчита рекордно ниски валежи, като януари е бил най-сухият месец в историята на метеорологичните наблюдения.
Това води до драстично намаляване на водните ресурси — язовирите са запълнени едва до 25 – 26% от капацитета си, което е критично ниско ниво.
Ситуацията се усложнява допълнително от пожара, който унищожи обезсоляващата станция в град Пафос — ключов елемент от водоснабдяването на региона. Властите призоваха хората да ограничат потреблението на вода поне с 10%.
Сред нестандартните предложения за справяне с кризата е използването на технология за изкуствено предизвикване на дъжд, но Министерството на земеделието отхвърля идеята като недоказана научно. Сателитни изображения ясно показват колко драстично са се свили водните обеми в ключови язовири като "Аспрокремос", което поставя под заплаха както селското стопанство, така и ежедневното водоснабдяване.
Основната стратегия за справяне включва масово използване на обезсоляващи технологии — пет големи и повече от двадесет малки станции осигуряват над 70% от питейната вода. През 2025 г. в Лимасол и Пафос бяха монтирани мобилни обезсоляващи съоръжения, дарени от ОАЕ, с капацитет от 15 000 куб. м/ден. Освен това Кипър инвестира в рециклиране на вода за селското стопанство и модернизация на инфраструктурата чрез средства от Националния план за възстановяване и устойчивост.
Съседната и на Кипър, и на България Гърция също живее в продължителна суша от лятото на 2024 г. Нивата на основни водоеми като езерото Маратон, което снабдява столицата Атина, са спаднали драстично, като на места дори се виждат дънни островчета.
Правителството предприе мащабна реформа в управлението на водните ресурси. Обедини над 700 водни дружества в три основни структури. Внедряват се интелигентни измервателни системи с изкуствен интелект за мониторинг на потреблението и откриване на течове. На островите и най-вече на изпитващия свръхнедостиг Крит се изграждат нови обезсоляващи станции. Атика и Крит са обявени за зони с воден дефицит. През юли бе представена 30-годишна стратегия за водата, базирана на устойчиво финансиране, технологични иновации и защитата ѝ като обществено благо.
В Европа има само още една държава, която е в първите 20 в света по недостиг на вода - Белгия. Тя е 18-а според класацията на Световния институт по ресурси, колкото и невероятно да звучи това. Причината е високото потребление, гъстото население и неравномерното разпределение на валежите. Тази година преживя редуващи се периоди на суша и екстремни дъждове, което затруднява управлението на водните ресурси.
Брюксел търпи критики от Европейската комисия за лошото качество на повърхностните води. Само 27% от тях са с добра екологична оценка. Другият проблем е замърсяването с тежки метали, пестициди и флуорни вещества, изпомпване на подземните води повече от нормата, което застрашава резервите.
Белгийските власти препоръчват да се събира дъждовна вода и да се ограничи потреблението. Те прилагат високотехнологични решения - системи за управление в реално време, интегрирани с енергийните мрежи, иновативни материали за слънчево обезсоляване и наблюдение на отлаганията на соли чрез рентгенови микроскопи.
В Европа воден стрес изпитват още Испания, Италия, Франция, Германия и Румъния. Според испанското Министерство за екологичен преход водните резерви са запълнени до 51,7%, като в южни региони като Сегура и Андалусия нивата са критично ниски. Метеоролозите предупреждават, че селското стопанство консумира над 80% от водата, което в комбинация с климатичните промени води до хронична суша. Правителството въведе регионални ограничения за напояване, инвестира в модернизация на напоителни системи и разшири капацитета за съхранение на вода в нови резервоари и дигитален мониторинг.
В Италия също са притеснени от нивата на ресурсите си особено в областите Пулия и остров Сардиния, където язовирите са запълнени едва до 17%. Европейската комисия критикува страната за недостатъчен мониторинг и химическо замърсяване. В отговор италианските власти прилагат мерки като ограничаване на водопотреблението в индустрията, стимулират използване на рециклирана вода и предвиждат инвестиции в устойчиви селскостопански практики.
Франция също е силно засегната. Според националния бюлетин Eaufrance дефицитът от валежи през февруари е бил 25%. Като мярка предлагат намаляване на водните добиви с 10% чрез по-добро разпределение между секторите. В Парижкия регион например се очакват щети за над 2,5 милиарда евро за икономиката, ако сушата продължи. Мерките за справяне с маловодието включват модернизация на ВиК инфраструктурата, събиране на дъждовна вода и засилено използване на пречистени отпадъчни води.
Федералната агенция по околна среда на Германия и Министерството на околната среда публикуваха Национална водна стратегия със 78 конкретни мерки до 2030 г. Сред тях са защита на подземните води, дигитално управление на водните ресурси и адаптация на градската инфраструктура към екстремни климатични събития. Изследване от Института "Кил" показва, че сушата по река Рейн води до 20-процентов спад на речния транспорт, което налага преосмисляне на логистичните вериги.
По-близо до нас - Румъния също изпитва недостиг. Главно в западните райони, докато почвите в източните и южните части, които граничат с България, са пренаситени. Властите въвеждат регионални програми за капково напояване, модернизация на напоителните канали и стимули за фермери, които използват водоспестяващи технологии. Също като България Румъния разполага с част от водите на река Дунав. Но за разлика от нас ги използва. Дори и за питейни нужди. Инвестира рекордни средства в модернизация на водната инфраструктура, включително системи за пречистване и контрол на качеството на водата. Освен това румънците дигитализират оборудването, което управлява потоците от Дунав. Използват реката и за напояване, както и за защита от наводнения и климатична устойчивост.
Тази пролет правителството реши да се изградят диги и да се модернизират бариерите по дунавските притоци. Поради спад в нивото на Дунав са въведени ограничения за икономиката, за да се гарантира приоритетно водоснабдяване на населението. Предвиждат се допълнителни рестрикции, ако кризата продължи.
Така че повечето държави в Европа, които изпитват недостиг на вода, използват различни стратегии. Но общото е, че си дават сметка колко сериозен е проблемът и вземат мерки.
